Определение № 1124 от 15.04.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1124 гр. София, 15.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20258002901977 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЕЛОН“ ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от адв. Е. П., против решение № 838 от 17.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 629/2025 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение, след отмяна на решение № 531 от 26.01.2025 по гр. д. № 8355/2023 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция, е отхвърлен предявеният от „ЕЛОН“ ООД срещу Е. Е. К. иск с правно основание чл. 403 ГПК за заплащане на сумата 28 248.56 лв. (с равностойност 14 443.25 евро), претендирана като обезщетение за имуществени вреди, претърпени от дружеството - ищец вследствие обезпечение на бъдещ иск, допуснато по молба на ответницата с определение № 1744 от 10.07.2014 г. по ч. гр. д. № 2390/2014 г. на Апелативен съд - София, който иск е отхвърлен частично с влязло в сила на 11.01.2023 г. решение № 627 от 21.10.2021 г. по в. т. д. № 158/2021 г. на Апелативен съд София.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради наличие на основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се обосноваността и законосъобразността на залегналите в мотивите към решението изводи, с които въззивният съд е обосновал преценката си за неоснователност на исковата претенция. Излагат се оплаквания, че въззивният съд не е съобразил специфичния характер на отговорността по чл. 403 ГПК, при която не се установява вина/противоправност в поведението на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението, и неправилно е приел, че за уважаване на иска по чл. 403 ГПК е необходимо да са налице предпоставките 1 по чл. 45 ЗЗД; че след като в нарушение на закона въззивният съд е счел за приложима към спора разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, не е констатирал отсъствието на указания в доклада на първата инстанция, че в тежест на ищеца е да докаже противоправност в поведението на ответницата по повод обезпечаването на иска, и не е предприел необходимите в тази насока процесуални действия. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция или разрешаване на спора по същество с уважаване на предявения иск.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, част от които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС (въпроси от № 1 до № 7) - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а друга част са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (въпроси от № 8 до № 10) : „1. По иск, предявен по реда на чл. 403 от ГПК, кои са обстоятелствата, които ищецът следва да доказва; За кои факти носи той доказателствена тежест; 2. Виновна или безвиновна е отговорността за вреди, претендирани по реда на чл. 403 от ГПК; 3. Следва ли ищецът да установи противоправно поведение на ответника по иск с право основание чл. 403 от Г П К ; 4. В каква степен въззивният съд е обвързан с извършените от първоинстанционния съд действия по разпределение на доказателствената тежест; 5. Може ли въззивната инстанция да основава решението си на недоказаност на елемент от фактическия състав на правна норма, ако не е указано (от първоинстанционния или второинстанционния съд), че следва страната да го докаже; 6. Допустимо ли е въззивният съд да въвежда изисквания за основателност на исковата молба, които не са обсъждани от първоинстанционния съд и не са предмет на въззивната жалба; 7. В хипотезата на наложено обезпечение възбрана, което е наложено на основание обезпечителна заповед, и последваща публична продан на имоти, които са изнесени на публична продан само и единствено за събиране на сума за гарантиране на вземането на кредитора по обезпечителна заповед, събраните във връзка с тези продани разноски на ЧСИ по реда на т. 26 ТТРЗЧСИ, включително такива за описи и други, представляват ли пряка вреда за длъжника; 8. Приложимо ли е Тълкувателно решение № 3/13.01.2023 г. по тълк.д. 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС към хипотезата на чл. 403 от ГПК, при която е налице безвиновна отговорност, предвид самостоятелния характер на правната уредба и целта на разпоредбата; 9. Следва ли в хипотезата на чл. 403 от ГПК при заявена претенция от страна на ищеца за минимална обезвреда в размер на законната лихва за пропуснати ползи ищецът да извърши пълно и главно доказване на размера на пропуснатите ползи, при положение че чл. 86, ал. 1 ЗЗД допуска презумирана вреда при невъзможност за разпореждане с парични средства; 10. В хипотезата на наложено обезпечение на бъдещ иск възбрана на недвижими имоти, от чиято продажба частният съдебен 2 изпълнител удържа сума в полза на обезпечения кредитор, събраната и задържана сума от ЧСИ при какви условия се възстановява на длъжника;

Необходим ли е нарочен акт на съда по смисъла на чл. 459 от ГПК“. В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се сочат Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решения по чл. 290 ГПК на ВКС - решение № 50276/11.09.2023 г. по гр. д. № 4570/2021 г., решение № 59/04.05.2017 г. по гр. д. № 2817/2016 г., решение № 172/10.04.2017 г. по т. д. № 2312/2015 г., решение № 24/01.06.2016 г. по гр. д. № 2968/2015 г., решение № 202/31.10.2018 г. по т. д. № 57/2018 г., решение № 136/17.10.2019 г. по т. д. № 2673/2018 г., решение № 257/14.07.2011 г. по гр. д. № 1149/2009 г., решение № 216/03.04.2024 г. по гр. д. № 1536/2023 г., решение № 111/13.07.2010 г. по т. д.

№ 935/2009 г. и решение № 499/30.06.2010 г. по гр. д. № 647/2009 г.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се сочи бланкетно. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение - чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация Е. Е. К. от гр. София - чрез адв. В. В., в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.

С отговора е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. в полза на адв. В. В..

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

Производството по гр. д. № 8355/2023 г. е образувано по искова молба на „ЕЛОН“ ООД, с която е предявен осъдителен иск срещу Е. Е. К. за сумата 30 206.70 лв. (15 444.44 евро). В обстоятелствената част на молбата са изложени следните твърдения : С определение № 1744 от 10.07.2014 г. по ч. гр. д. № 2390/2014 г. на Апелативен съд - София, 7-ми състав, е допуснато обезпечение на бъдещ иск в полза на Е. К. за сумата 522 000 евро срещу заплащане на гаранция 20 000 лв. и въз основа на издадена обезпечителна заповед е наложена обезпечителна мярка възбрана върху всички собствени на „ЕЛОН“ ООД недвижими имоти; След допускане на обезпечението е предявен иск от Е. К. срещу „ЕЛОН“ ООД за заплащане на сумата 522 000 евро, претендирана като равностойност на наследен от К. дружествен дял от капитала на „ЕЛОН“ ООД, който е отхвърлен с решение по т. д. № 5720/2014 г. на Софийски градски съд; С решение по в. т. д. № 158/2021 г. на Апелативен 3 съд - София, недопуснато до касационно обжалване с определение № 50017/11.01.2023 г. по т. д. № 119/2022 г. на ВКС, І т. о., решението на Софийски градски съд е отменено частично и „ЕЛОН“ ООД е осъдено да заплати на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ на Е. К. сумата 137 281.37 евро, а в частта за отхвърляне на иска за разликата до 522 000 евро е потвърдено;

Преди произнасянето на касационната инстанция, по молба на Е. К., е издаден изпълнителен лист на основание невлязлото в сила осъдително решение на въззивния съд и е образувано изпълнително дело № 2705/2021 г. по описа на ЧСИ М. П., в хода на което е извършена публична продан на част от възбранените имоти на дружеството на обща стойност 980 432.99 лв. с ДДС и на Е. К. е изплатена цялата дължима по изпълнителния лист сума, включваща 137 281.37 евро с равностойност 268 499.02 лв. - главница, и 207 497.30 лв. лихви; Поради допуснатото обезпечение чрез възбрана върху имотите Е. К. е присъединена в изпълнителното производство и като обезпечен кредитор за разликата до пълния размер на обезпечения иск от 522 000 евро и е извършена продажба на имоти на дружеството, повече от необходимите за удовлетворяване на вземането по изпълнителния лист, като при извършване на публичните продажби частният съдебен изпълнител е заделял суми за К. на две основания - в качеството й на взискател по изпълнителния лист и в качеството й на обезпечен кредитор по обезпечителната заповед; След приключване на публичните продажби и влизане в сила на решението по иска с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ на Е. К. е изплатено цялото присъдено с решението парично вземане, но поради противопоставяне от нейна страна срещу исканията на „ЕЛОН“ ООД за прекратяване на изпълнителното дело по сметката на съдебния изпълнител е задържана сумата 245 672.22 лв. (разлика над уважения до пълния размер на обезпечения иск) и дружеството е лишено от възможност да се разпорежда със сумата; С оглед „посочената фактическа обстановка“, включително частичното отхвърляне на предявения иск за разликата над 137 281.37 евро (което представлява основание за отговорност за вреди съгласно чл. 403 ГПК), както и с оглед общото увреждащо поведение на Е. К., изразено в неправомерните й действия, насочени срещу възстановяване на събрана по изпълнителното дело значителна парична сума на дружеството (което представлява основание за отговорност по общия ред на чл. 45 ЗЗД), „ЕЛОН“ ООД е претърпяло вреди в размер на 15 000 лв. - такси и разноски по изп. дело № 2705/2021 г., събрани от частния изпълнител във връзка с осребряване на имущество на дружеството за удовлетворяване на претенцията на К. като обезпечен кредитор и като взискател, и в размер на 15 206.70 лв. - натрупана за периода от 11.01.2023 г. до 21.07.2023 г. законна лихва върху събраната в хода на изпълнителното дело сума от 245 672.22 лв., подлежаща на връщане след отхвърляне на иска и приключване на изпълнителното дело. Въз основа на така изложените фактически твърдения, в исковата молба е формулиран петитум за осъждане на ответницата да заплати на „ЕЛОН“ ООД сумата 30 206.70 лв., ведно със законната лихва до пълното изплащане на вземането, представляваща обезщетение за нанесени вреди 4 вследствие неоснователно наложено обезпечение - възбрана върху собствени на дружеството имоти. Относно вредата на стойност 15 000 лв. ищецът е пояснил, че е посочена с приблизителен размер, като сумата 15 000 лв. е част от начислените в изпълнителното производство на база материален интерес от 522 000 евро такси и разноски на обща стойност 38 371.15 лв., които са недължимо начислени в частта, за която ответницата не разполага с изпълнителен лист, а извършените действия за осребряване на имущество на дружеството се оказват неоснователни и ненужни предвид частичното отхвърляне на иска. С допълнителна молба от 05.12.2023 г. исковата молба е уточнена по отношение на началния момент на претенцията за законна лихва в смисъл, че лихвата се претендира от датата на завеждане на молбата, като в останалата част съдържанието й е останало непроменено.