Определение № 3739 от 04.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3739 гр. Пловдив, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502838 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от ЕАД ***, пълномощник на Ф. Х. Б., ЕГН – **********, против Определение № 10486/13.08.2025г., постановено по гр.д.№ 17498/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр.с., с което е оставена без уважение Молба с вх.№ 79854/18.07.2025г., за изменение на Решение № 3469/09.07.2025г. в частта за разноските. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да не се присъждат разноски на ответното дружество.

От насрещната страна „Сити кеш“ООД, ЕИК – 202531869, не е депозиран писмен отговор по частната жалба е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд – Пловдив от Ф. Х. Б. против „Сити кеш“ ООД е подадена искова молба, с която са изложени твърдения и е направено искане за прогласяване нищожността на клаузата по Договор за кредит №1026192/27.02.2024г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 824,87 лв., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от 1

ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на договора.

По делото е предявен и насрещен иск от „Сити кеш“ ООД против Ф. Х. Б. на осн.чл.79, ал.1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност в случай, че целият договор бъде обявен за недействителен – на осн.чл.55, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.23 от ЗПК, ответницата да заплати на дружеството сумата 1005 лв., представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № 1026192/27.02.2024г. в общ размер от 1700 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното изплащане.

С Решение № 3469/09.07.2025г. е признато за установено в отношенията между Ф. Х. Б. и „Сити кеш" ООД, че Договор за кредит №1026192/ 27.02.2024 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 във вр. с чл.11 от ЗПК; осъдено е „Сити кеш“ ООД да заплати на Ф. Х. Б., сумата в размер на 50 лева направени по делото разноски; осъдено е „Сити Кеш“ ООД да заплати на ЕАД ***, на основание чл.38 от ЗАдв. сумата от 480 лв. възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие; осъдена е Ф. Х. Б. да заплати на „Сити кеш“ ООД, сумата от 1005 лв., представляваща главница по Договор за кредит №1026192/ 27.02.2024 г.; осъдена е Ф. Х. Б. да заплати на „Сити кеш“ ООД, сумата в размер на 530 лв. за направени разноски по насрещния иск.

От Ф. Х. Б. е подадена Молба с вх.№ 79854/18.07.2025г., за изменение на Решение № 3469/09.07.2025г. в частта за разноските с искане да не се присъждат изобщо разноски в полза на дружеството.

Позовава се на Решение по дело С-714/22 на СЕС, в което се приема, че „....не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо 2 платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми....".

Позовава се и на Определение № 366 от 16.08.2022 г. по ч.т. д. № 1085/2022г. на ВКС, I т.о., с което съставът на ВКС е приел, че въззивният състав, който не е зачел решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С224/19 и С-259/19 на Съда на Европейския съюз, е извършил нарушение на чл. 633 от ГПК. Според ВКС, макар директивите да нямат директен ефект, от задължението за лоялно сътрудничество на държавите-членки, предвидено в чл. 4, пар. 3 от ДЕС и от изведеното в практиката на СЕС по дела Von Colson и Marleasing, произтича задължение на националния съдия да тълкува нормите на вътрешното законодателство съответно на тълкуването на актовете на Европейския съюз, включително така както е извършено в решенията на Съда на Европейския съюз и с оглед целите, които са предвидени за постигане от посочената директива, както и да извършва съответно тълкуване на разпоредбите на националното си право - предварително или/и последващо да го тълкува, доколкото е възможно, в светлината на буквата и духа на директивата, с оглед постигането на определените в нея цели и в изпълнение на чл. 289 от ДЕИО.

Направено е искане да бъде приложено по аналогия тълкувателното постановление по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, тъй като ако върху потребителя - ищец бъдат възложени разноските, сторени от кредитора за защитата му по този иск, то няма да бъде осигурено приложението на принципа на ефективност на Съюзното право и няма да бъдат изпълнени изискванията на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13. Това е така, защото възлагане в тежест на потребителя ищец да заплати разноските в производство, в което той търси защита срещу неравноправни клаузи, съразмерни на отхвърлените му искове за нищожност на част от такива клаузи, ще има върху потребителите възпиращ ефект да търсят защита на потребителските си права по съдебен път.

От „Сити кеш“ ООД, чрез АдвД „***“, чрез адв.***, е депозиран писмен отговор за неоснователност на молбата по чл.248 от 3

ГПК. Направено е искане да се има предвид, че цитираната практика е неотносима към процесния случай по предявения насрещен иск от представляваното от мен лице. Излага доводи, че практиката на СЕС обхваща случаи на осъдителни искове, при които част от претендираните от потребителя суми не му бъдат присъдени поради това, че по обективни и независещи от него причини не е и не би могъл да изчисли точно осъдителната си претенция спрямо търговеца. От Решенията ставало видно, че наднационалният съд прави следния извод: в тежест на потребителя не бива да се разпределят разноски, когато той добросъвестно упражнява правото си на защита по смисъла на потребителското право, но поради липса на специални знания и умения не би могъл да формира осъдителната си претенция. Мотивът да не се присъждат разноски в тежест на потребителя е последният да не бъде възпиран да защитава правата си от обстоятелството, че не му е ясно как да изчисли сумата, която според него е неоснователно платена.

Дружеството поддържа, че не са налице никакви предпоставки, които да препятстват ищеца да образува съдебно производство срещу ответника, доколкото спорът не се отличава с никаква фактическа сложност.

На следващо място, застъпва, че е налице неизпълнение по облигационни задължения, вследствие недобросъвестно поведение на длъжника, който не е върнал главницата на отпуснатата му сума по договора за паричен заем. Защитата на потребителите в производство за недействителност на договор за потребителски кредит или негова неустойка, не се простира по насрещната искова претенция на представляваното лице, тъй като последното цели единствено да възстанови дадената в заем парична сума при установена забава на длъжника. По делото са приложени правилата за разноските, уредени в чл. 78 от ГПК, като Районният съд е присъдил разноски съобразно уважената част от насрещния иск, като е присъдил минимален размер на адвокатското възнаграждение.

С атакуваното Определение № 10486/13.08.2025г. Районният съд е потвърдил, че е присъдил разноски, съобразени със закона, в полза на първоначалния ответник, който е ищец по насрещния иск.

С частната жалба на ЕАД ***, пълномощник на Ф. Х. Б., се 4 поддържат отново доводите, описани с Молба с вх.№ с вх.№ 79854/18.07.2025г. Прави се и искане в случай на съмнение относно съответствието на разпоредбите на ГПК и разпоредбите на чл.6, §1 и чл.7, §1 от Директива 93/13 дали в тежест на потребителя следват да се възлагат разноски при спор с кредитодателя, да бъде отправено до СЕС преюдициално запитване.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е изцяло неоснователна. От материалите по делото е видно, че в производството пред първата инстанция са разгледани искова молба и насрещна искова молба, като предявените с тях искове са били уважени изцяло, респ. са присъдени разноски по исковете съобразно правния резултат, на осн.чл.78 от ГПК. Неоснователно е възражението на частната жалбоподателка, че не следва изобщо да се присъждат разноски в полза на дружеството. Искането е неоснователно, тъй като е налице осъждане на ответницата различна хипотеза от тази, за която се отнася цитираната съдебна практика, а именно по насрещния осъдителен иск, чието естество е на плоскостта на неоснователното обогатяване за заплащане, Ф. Х. Б. е била осъдена да заплати сумата 1005 лв. – представляваща част от неизплатена главница по Договор за кредит № 1026192/27.02.2024г., чието задължение е падежирало с изтичането на срока за последната вноска на 17.09.2024г.

Насрещният иск е бил заведен на 05.12.2024 г., след получаването на препис от исковата молба с вх.№ 103457/10.10.2024г., тоест в случая не е налице добросъвестно поведение от страна на длъжника, който не е погасил претендираната от него сума -главница по договора в уговорения срок. Ето защо, налице са били предпоставките за присъждане на разноски, които са в минимален размер, при спазване правилата на чл.78 от ГПК.

Досежно направеното искане в случай на съмнение относно съответствието на разпоредбите на ГПК с посочените текстове на Директивата, да се отправи преюдициално запитване, същото не следва да се уважава поради неотносимост към процесния казус.

Обжалваното определение е законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

5

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение искането на Ф. Х. Б., ЕГН – **********, чрез ЕАД ***, Булстат 180978004, за отправяне на преюдициално запитване, на осн. чл.629, ал.3 от ГПК.

Потвърждава Определение № 10486/13.08.2025г., постановено по гр.д.№ 17498/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6