Решение № 114 от 26.05.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 161/2026
- Вид
- Решение № 114
- Подписан
- 26.05.2026
- В сила
- 26.05.2026
- Състав
- ЕМИЛ СТЕФАНОВ БАНКОВ, КРИСТИНА АНТОНОВА ЛАЛЕВА, БОРИСЛАВА ИЛИЕВА ЯКИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл.23,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.63,ал.1,т.4 · Наказателен кодекс
- чл.66,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.69,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 114 гр. Плевен, 26.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:
КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА в присъствието на прокурора И. Ст. Г. като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264400600161 по описа за 2026 година
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на адв. З. –защитник на подсъдимите В. М. Щ. с ЕГН********** и М. Щ. П. с ЕГН********** срещу Присъда № 1 / 19.01.2026 постановена по Наказателно дело от общ характер № 20241430200038 по описа за 2024 година по описа на Районен съд Кнежа.
С обжалваната присъда Кнежанският районен съд е признал подсъдимия В. М. Щ.,с ЕГН**********,роден в гр.****,неженен,неосъждан към момента на деянията, безработен-работещ на частни начала за виновен в това, че на
24.04.2022г.,около
01,20ч.,в гр.Кнежа,ул.“Софроний
Врачански“№43 като непълнолетен,но могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си,в съучастие като извършител с М. Щ. П. извършител,повредил и унищожил чужди движими вещи собственост на К. К. и Р. К.а на обща стойност 2165 лв.,както 1 следва :
1.На 23.04.2022г. около 01,20ч. в гр.Кнежа,ул.“Софроний Врачански“№43 като непълнолетен,но могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си,в съучастие като извършител с М. Щ. П. извършител ,повредил чужди движими вещи-лек автомобил марка „****“,модел „****“с рег.№****,собственост на К. К. на обща стойност 1200,00лв./хиляда и двеста лева/ и 2.На 23.04.2022г. около 01,20ч. в гр.Кнежа,ул.“Софроний Врачански“№43 като непълнолетен,но могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си,в съучастие като извършител с М. Щ. П. извършител,унищожил чужди движими вещи-подробно описани в обстоятелствената част на ОА,собственост на Р. К.а на обща стойност 965,00лв./деветстотин шестдесет и пет лева/,съобразно допълнителната съдебно-оценителна експертиза от съдебното следствие.
На осн.чл.216,ал.1вр.чл.20,ал.2 вр.с ал.1 вр.чл.26,ал.1 вр.с чл.63,ал.1,т.4 вр.чл.54 от НК, осъдил подсъдимия В. М. Щ. със снета по делото самоличност на 6м./шест месеца/ лишаване от свобода, като на основание чл.69,ал.1 от НК, отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от 3г./три години/,считано от влизане на присъдата в законна сила.
Със същият съдебен акт подсъдимия В. М. Щ.,с ЕГН**********,роден в гр.****,с адрес за призоваване с.****,ул.“****“№24,циганин,български гражданин,със средно образование,неженен,неосъждан е признат за виновен в това ,че : II.На 23.04.2023г. около 01,20ч. в гр.Кнежа,ул.“Софроний Врачански“№43 като непълнолетен,но могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си влязъл в чуждо жилище на посочения адрес,собственост на Р. К.а и обитавано от Р. К.а и К. К.,като употребил за това сила разбиване на входната вреда с дървен кол,като деянието е извършено –около 01,20ч. и е извършено от две лица- В.
Щ. и М. П., като на осн.чл.170,ал.2,пр.1 и пр.2 вр.ал.1,пр.1,вр.чл.63,ал.1,т.4 вр.чл.54 от НК го осъдил на 6м./шест месеца/лишаване от свобода, като на осн.чл.69,ал.1 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание с тригодишен изпитателен срок. По реда на чл.23,ал.1 от НК, определил едно общо най-тежко наказание от 6м./шест месеца/ лишаване от свобода на подсъдимия В. М. Щ.и на основание чл.69,ал.1 от НК, отложил изпълнението на наложеното общо най-тежко наказание с тригодишен изпитателен срок.
С първоинстанционната присъда
2 подсъдимия
М.
Щ.
П.,с
ЕГН**********,роден в гр.Враца,живущ в с.****,ул.“****“№24,циганин,български гражданин, ,неосъждан към момента на деянията,безработен бил признат за виновен в това ,че : I.На 24.04.2022г.,около 01,20ч. ,в гр.Кнежа,ул.“Софроний Врачански“№43 в съучастие като извършител с В. М. Щ. -извършител,повредил и унищожил чужди движими вещи собственост на К. К. и Р. К.а на обща стойност 2165лв./две хиляди сто шестдесет и пет лева/,както следва : 1.На 23.04.2022г. около 01,20ч. в гр.Кнежа,ул.“Софроний Врачански“№43 в съучастие като извършител с М. Щ. П.-извършител,повредил чужди движими вещи-лек автомобил марка „****“,модел „****“с рег.№****,собственост на К. К. на обща стойност 1200лв./хиляда и двеста лева/ и 2.На 23.04.2022г. около 01,20ч. в гр.Кнежа,ул.“Софроний Врачански“№43 в съучастие като извършител с В.
М. Щ. –извършител,унищожил чужди движими вещи подробно описани в обстоятелствената част на ОА,собственост на Р. К.а на обща стойност 965,00лв./деветстотин шестдесет и пет лева/,съобразно допълнителна съдебно оценителна експертиза в съдебното следствие. На осн.чл.216,ал.1вр.чл.20,ал.2 вр.с ал.1 вр.чл.26,ал.1 вр.чл.54 от НК го осъдил на 1г./една година/лишаване от свобода, като на осн.чл.66,ал.1 от НК, отложил изтърпяването на наказанието с 3г./три години/ изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимия М. Щ. П. е признат за виновен и в това ,че : II.На 23.04.2023г. около 01,20ч. в гр.Кнежа,ул.“Софроний Врачански“№43 влязъл в чуждо жилище на посочения адрес,собственост на Р. К.а и обитавано от Р. К.а и К.
К.,като употребил за това сила-разбиване на входната вреда с дървен кол,като деянието е извършено –около 01,20ч. и е извършено от две лица- В. Щ. и М.
П. и на осн.чл.170,ал.2,пр.1 и пр.2 вр.ал.1,пр.1,вр.чл.54 от НК, е осъден на 1г./една година/ лишаване от свобода, като на осн.чл.66,ал.1 от НК, изпълнението на наложеното по-горе е отложено за срок от 3г./три години/,считано от влизане на присъдата в сила. По реда на чл.23,ал.1 от НК, първоинстанационният съд определил едно общо най-тежко наказание от 1г./една година/ лишаване от свобода,като на осн.чл.66,ал.1 от НК, отложил изпълнението на наложеното общо най-тежко наказание на подсъдимия М. Щ.
П. за срок от 3г./три години/,считано от влизане на присъдата в законна сила.
Първоинстанционният съд по реда на чл.53,ал.1,бук.“а“ от НК,се прроизнесъл по отношение на веществените доказателства, като отнел в полза на държавата описаните в ОА веществени доказателства- чифт обувки и 3 дървен кол,намиращи се на съхранение в РУ-гр.Д.Дъбник.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване за неправилно приложение на материалния закон, като при некатегорично установено авторство и съставомерност на деянията, предадените на съд лица са осъдени.
Правят се оплаквания за допуснати процесуални нарушения по време на съдопроизводствената дейност на първия съд, включително при изготвяне на мотивите към присъдата. Основното искане е свързано с допуснати нарушения при изготвяне на присъдата, в която са направени множество поправки от неустановено лице, както и обстоятелството, че последната е подписана по електронен начин, след обявяването й на страните в проведеното открито съдебно заседание.В открито съдебно заседание жалбата се поддържа на същите основания.
Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна прокуратура посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена.
Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
По основното оплакване в жалбата, въззивната инстанция приема, че същото е основателно и само по себе си е достатъчно основание за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Видно от материалите по делото, районният съд се е произнесъл с Присъда при проведено открито съдебно заседание на 21.01.2026 година, като от съдебният протокол е видно, че заседанието е приключило след обявяване на страните на присъдата и разясняване на правото на обжалване в 13.48 часа. Същевременно с това видно от присъдата, същата е подписана с ел.подпис на съдията докладчик в 14.20 часа, т.е. след обявяването й на страните. От приложената по делото оригинал от същата на хартиен носител е видно, че в последната са нанесени множество корекции с 4 химикал и е положен евентуално подпис на лице с неясна самоличност.
Действително корекциите касаят данни относно самоличността на двамата подсъдими, като може да се направи предположение, че е във връзка с допусната техническа при изписване на бащиното и фамилно име на лицата, чиято наказателна отговорност се ангажира. Това предположение обаче само по себе си не може да санира предприетия от районния съд подход на изготвяне на присъдата и евентуалната поправка на допуснати технически грешки. На първо място, с оглед данните от съдебния протокол и тези от ел. подпис върху присъдата, не може да се направи категоричен и еднозначен извод какво съдържание на окончателния съдебен акт, с който се решават въпросите по вината е обявен на страните. Още по неясен остава въпроса защо присъдата е подписана и интегрирана в ел.папка на делото в период следващ приключването на съдебното заседание, както и кое лице е направило поправките. Ако районният съд е установил допусната техническа грешка, то възприетия алгоритъм на поправката й в двата варианта на присъдата напълно се отклонява от възможностите и правилата на НПК и техническите възможности на ЕИСС, което създава правна несигурност относно волята на съда по основните въпроси, които следва да разреши с този съдебен акт, което е недопустимо още повече в случаите, когато се ангажира наказателната отговорност на лица предадени на съд. Тези нарушения са неотстраними от въззивната инстанция, поради което присъдата следва да бъде отменена и делото върнато за разглеждане от първоинстанционния съд.
При този изход на производството, обсъждането на другите възражения е излишно. Въпреки това следва да се отбележи, че действително процесуалната дейност на първия съд търпи укор относно действията свързани с веществените доказателства по делото. Основателно е и възражението, че в диспозитива на обвинителния акт, както и в присъдата вещите е следвало да бъдат описани, а не да се прави препратка към обстоятелствената част на обвинителния акт.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд на основание чл. 334 т.1 от НПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 1 / 19.01.2026 постановена по Наказателно дело от 5 общ характер № 20241430200038 по описа за 2024 година на Районен съд Кнежа.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6