Решение № 879 от 23.06.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 879 гр. Пловдив , 23.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330203534 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на В. Х. Щ. против Наказателно постановление № 36-0000361/07.05.2021 г., издадено от И. П. А., действащ за Д. на РД ААПловдив, с което на В. Х. Щ. е наложена глоба в размер на 1500 лева.

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

1

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 9.12.2020 г. около 10:31 ч. в гр. Пловдив, ул. "Братя Бъкстон" № 71 А, в контролно - технически пункт на Професионална гимназия по механотехника "Професор Цветан Лазаров" за извършване на периодични прегледи за проверка на техническото състояние и изправност на пътните превозни средства, с Разрешение № ..., В. Х. Щ. като ч. на к. - т. с., извършва следното нарушение: 1. При извършване на технически преглед на лек автомобил "Шевролет Авео" с per. № ..., от категория М1, собственост на П. г. по м. "П.

Ц. Л.", ЕИК: ..., за който е издаден протокол за прегледа № ... г., не е извършил преглед за проверка на техническото състояние на пътното превозно средство, при спазване на изискванията на т. 2 - кормилно управление и т. 5 - оси, колела, гуми и окачване, от таблицата към Приложение № 5, част I, т. 2 от Наредба № Н-32/16.1 2.201 1 г. на МТИТС. За извършения преглед е издаден протокол № ....г. със заключение: "Допуска се за движение по пътищата".

Това съдържание на АУАН и НП индикира на допуснати съществени процесуални нарушения, които : накърняват правото на защита на наказание субект; затрудняват до степен на невъзможност контролните правомощия на съда да провери правилността на установените от наказващия орган фактически положения и правни норми, доколкото същите не са изложени с необходимата степен на яснота.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са

1. описание на фактическите признаци на нарушението;

2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, 2 аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички 3 съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение , както за дееца, така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на деянието).

В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически критерий: АУАН и НП ще съответстват на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация.

В обратния случай:

- ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или

- ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца,

- или ако едва от акта на съда деецът може да разбере, за кои от неясно описаните в АУАН и НП фактически положения реално му се повдига административно обвинение и бива наказан

НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на наказания субект.

Точно такъв е и процесния случай

В АУАН, така и в НП е посочен само правния извод на контролния орган, че жалбоподателят не е извършил преглед за проверка на техническото състояние на пътното превозно средство, при спазване на изискванията на т. 2 4

- кормилно управление и т. 5 - оси, колела, гуми и окачване.

Липсва обаче, каквото и да било фактическо изложение кои конкретни изисквания на т.2 и т.5 от Приложението деецът е нарушил.

Порокът е съществен по най-малко две самостоятелни основания: от текста на цитираната таблица на Приложение № 5 е видно, че т.2 и т.5 съдържат десетки конкретни правила относно начина на проверка на всеки един елемент от кормилното управление, осите, колелата и гуми за окачване. Нито от АУАН, нито от НП не става ясно кое от тези многобройни правила от алгоритъма на техническия преглед се твърди да е нарушил дееца; деецът оспорва фактическата обстановка в АУАН и НП, като твърди, че не е допуснал нарушение. Нещо повече ангажира доказателствени искания за опровергаване на изводите на наказващия орган. При липса на надлежно твърдение в АУАН и НП кое конкретно от многобройните изисквания изброени в т.2 и т.5 на Приложение 5 въззиваемата страна приема, че не е спазено, то напрактика жалбоподателят се поставя в невъзможност да обори отправеното спрямо него административно обвинение, а съдът се поставя в невъзможност да установи релевантната фактическа обстановка, следва да установява потенциално извършени нарушения с изцяло неизяснено съдържание.

На следващо място и в АУАН и В НП е посочено, че за извършения преглед е издаден протокол № .... със заключение: "Допуска се за движение по пътищата". От това изречение се подразбира предполагаемата воля на наказващия орган, че жалбоподателят поради неспазване на изискванията на т.2 и т.5 от Приложение 5 е допуснал до движение автомобил, който не отговаря на техническите изисквания. Отново липсва обаче, каквото и да било фактическо описание на допуснатите отклонения в техническата изправност на автомобила, което задълбочава процесуалния порок при описание на съставомерните фактически обстоятелства.

В случая констатираните пороци при описание на фактическите признаци на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, като съдът сам очертае съставомерните фактически положения и сам издири приложимите материално правни норми, доколкото 5 се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.

Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС, всяко установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.

Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д.

№ 60/77 г., ОСНК на ВС.

В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.

Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, т о института на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.

Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен съд,

От всичко гореизложено следва, че за съда не съществува възможност да потвърди НП въз основа на:

- нови съставомерни фактически положения, които са разкрити или доуточнени за първи път на етап съдебно следствие и които не са надлежно 6 предявени на дееца с АУАН и НП;

-на правни норми от значение за съставомерността на деянието и за извеждане на неговия противоправен характер, които макар да представляват действащо право, не са надлежно очертани в АУАН и НП и по този начин не са част от повдигнатото административно обвинение.

Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по делото.

В този изричен смисъл е и трайната и най-актуална практика на Административен съд Пловдив- Решение № 1926 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1871 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1924 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1607 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1938 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1963 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд Пловдив, Решение № 1911 от 28.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2020 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1828 от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1796 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 237 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2349 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2262 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.