Определение № 1701 от 25.10.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1701 гр. Варна, 25.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Частно наказателно дело № 20253110204186 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 213, ал. 5, вр. ал. 4 от НПК.

Образувано е по жалба на Й. С. П. против Постановление на ОП Варна от 28.11.2024г. по преписка № 5096/2025г. по описа на ОП Варна, с което са потвърдени две Постановления на РП Варна от с което е отказано да се образува досъдебно производство по пр. № 5500/2025 г. и по пр.№ 214/2025 г. по описа на РП Варна.

По същество това означава, че РС - Варна е сезиран с жалба от посоченото по-горе лице срещу Постановлението на ОП Варна, с което са потвърдени постановления на РП Варна за отказ да се образува досъдебно производство.

В жалбата се иска да се отмени постановление на ОП Варна от 28.11.2024г. по преписка № 6695/2024г. и да се разпореди образуването на досъдебно производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 4 НПК, (Нова - ДВ, бр. 48 от 02.06.2023 г.) потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс, както и за престъпления по чл. 119 - 122, чл. 124, ал. 1, 2 и 4, чл. 126, ал. 1, чл. 127, ал. 4, чл. 131, 132, 133, 134 - 141, чл. 151, ал. 3 и 4, чл. 153, чл. 154а, чл. 155, ал. 1, чл. 159, ал. 3, 6 и 7, чл. 162 - 165, чл. 167, ал. 1, чл. 169, чл. 169а, чл. 184 - 187, чл. 188, ал. 1 и 2, чл. 225в, чл. 282, чл. 283, чл.346, ал. 2, чл. 305а, чл. 307, чл. 331, ал. 3, чл. 335, чл. 343, 343а, чл. 349а, чл. 352, ал. 1, 2 и 4, чл. 3536, ал. 4 , чл. 353в, ал. 1, 4 и 5, чл. 353д, ал. 1 , 2, 3 и 5, чл. 379, чл. 387 и чл. 419а от Наказателния кодекс подлежи на обжалване от лицата по ал. 1 пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаване на преписа.

1

Съдът след цялостно запознаване с материалите по настоящото дело, приема депозираната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА – същата е подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и доколкото липсват конкретни данни за датата на връчване на съобщението по чл. 213, ал. 3 НПК и в интерес на самия жалбоподател се приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 213, ал. 4 НПК.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

В контекста на горното от фактическа страна се отбелязва, че преписката в РП Варна е образувана във вр. с постъпил сигнал на настоящия жалбоподател П. с изложени твърдения за извършено от няколко отделни лица, престъпление по чл. 286 от НК.

В подадения сигнал се сочат факти за реализирани от няколко лица действия по набеждаване пред надлежен орган на власт.

Съдът целенасочено изнесе горните фактически твърдения, доколкото именно същите изначално определят обхвата на проверката и последващото й разширяване е недопустимо.

В проверените от съда Постановления на ВРП и на ОП Варна подробно и коректно са отразени възприетите за съотносими към престъплението по набеждаване обстоятелства, като държавното обвинение правилно се е ръководило от изложените в сезиращия ги документ факти.

Правилен се явява и формираният извод, че липсват данни за осъществен състав на престъпление по чл. 286 и чл.290 от НК.

При упражняването на съдебен контрол по реда на чл. 213, ал. 4 и сл.

НПК обхватът на проверката е съсредоточен относно обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора в хипотезата на потвърждаване на същото от прокурор от по-горна прокуратура. В този смисъл преценката на съда изисква да се направи анализ на материалите по преписката, както и да се установи дали са събрани и проверени всички възможни и необходими данни при проверката, съответна на тях ли е приетата от прокурора фактическа обстановка, както и дали са правилни направените правни изводи, че именно вписаните в подадения сигнал факти очертават обхвата на проверката. Очевидно описаните в сигнала факти са възприети от ВРП, което се подкрепя и от приобщените писмени материали, като именно тези факти по мнение на държавното обвинение не съдържат достатъчно данни за евентуално извършено престъпление, предопределящо и възможността за образуване на ДП.

При така представените материали по делото, съдът намира обжалваното Постановление за отказ за образуване на наказателно производство за обосновано и законосъобразно. Същото носи изискуемото формално съдържание и реквизити и е издадено от компетентен орган.

Съгласно разп. на чл. 207, ал. 1 НПК, за да се образува ДП е необходимо да са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. В случая законен повод по смисъла на закона е наличен, 2 доколкото е налице подаден сигнал до прокуратурата.

Липсва обаче втората предпоставка за образуване на ДП, а именно достатъчно данни за извършено престъпление. Липсват данни, създаващи вероятно предположение за извършено престъпление, свързано с твърдяното от жалбоподателя поведение на други лишени от свобода с което е осъществен състава на чл.286 от НК.

В допълнение и в отговор на наведени с жалбата възражения съдът подчертава следното:

Изложеният в проверяваните постановления анализ е обоснован и категорично изразява формираното вътрешно убеждение на съответния прокурор. Последният излага фактически и доводи в контекста на соченото в сигнала престъпление по чл. 286 НК, като дори соченият аргумент за надлежен орган на власт е правилен и почива на закона.

На първо място, описаното в жалбата деяние е несъставомерно по чл.

286 НК. Това е така, тъй като изпълнителното деяние на набедяването предполага изнасянето на неистински фактически твърдения, описващи състав на престъпление, пред "надлежен орган на власт". Като такъв съгласно константната съдебна практика се приема този орган на власт, който може да възбуди наказателно преследване срещу набеденото лице /Реш. № 277/07.05.1975 г., ВС, I н. о. /. Същото се извършва с подаването на съобщение за извършено престъпление. В случая са дадени обяснения по преписка пред полицейски служител, който не се явява "надлежен орган" по смисъла на чл.

286 от НК. В тази връзка са неоснователни и възраженията в жалбата, че полицейски служители биха могли да извършат действия по чл. 212, ал. 2 от НПК.

Следва да се посочи, че въз основа на дадени показания от посочените лица е внесен обвинителен акт в РС Варна с оглед осъществен състав на престъпление от общ характер чл.167 от НК спрямо тъжителят П..

Всичко горепосочено е отчетено от държавното обвинение и е обсъдено в мотивационно-съобразителната част на проверяваните Постановления. Установеното при проверката и направените изводи не противоречат на взаимната връзка между отделните данни.

С оглед разпоредбата на чл. 213, ал. 4 НПК, престъплението по чл.

290 от НК не е тежко умишлено и съответно не подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 213 от НПК. Поради това и съдът в тази посока няма да се произнася.

В заключение съдът отбелязва, че в Постановлението на ОП Варна се сочи, че извършването на проверка по случая не се налага чрез процесуалните механизми за събиране на доказателства, поради изначална липса на данни за престъпление, а именно, изложените факти и приложените материали, представляващи изискуемия законен повод, съдържат информация за обстоятелства, които нямат престъпен характер.

3

Жалбоподателят изразява допускания, хипотези и субективни оценки за евентуално извършени престъпления от общ характер, поради което и правните изводи на ОП Варна и РП Варна са правилни и законосъобразни.

Твърдените от жалбоподателя нарушения не могат да бъдат определени от настоящия съд като съставомерни обстоятелства за извършено престъпление по смисъла на НК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на ОП Варна от 29.09.2025 г., по преписка № 5096/2025 г. за отказ за образуване на досъдебно производство с което са потвърдени Постановления на РП Варна от по пр. № 5500/2025 г. и по пр.№ 214/2025 г. по описа на РП Варна.

Определението е окончателно.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4