Решение № 63 от 21.10.2026, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Гълъбово, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20265550100414 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „ЕОС Матрикс” ЕООД срещу С. И. С., с която се предявява иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът твърди, че на 30.11.2009 г. между „Обединена българска банка" АД, като кредитор, и С. И. С., като кредитополучател, бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение. Твърди, че съгласно чл.1, т. 1 и т. 2 от договора за кредит, бил предоставен кредит в размер на 4177,25 евро (равностойност на 8170.00 лева по фиксирания курс на БНБ 1,95583 лева за евро) за покриване на потребителски нужди, със срок за издължаване на кредита до 28.11.2019 г., на 120 месечни анюитетни вноски, дължими на 28-мо число на месеца. Твърди, че съгласно чл. II, т. 4.1 от договора за кредит, към датата на сключване му годишният лихвен процент бил в размер на 10%, а съгласно чл. II, т. 5 от договора за кредит, ГПР бил в размер на 11.19 %. Твърди, че поради неизпълнението на задълженията от страна на кредитополучателя по сключения договор за потребителски кредит, кредиторът „Обединена българска банка" АД пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред, като подал на 14.04.2016 г.

Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя. Твърди, че по образуваното ч.гр.д. № 616/2016 г. по описа на РС Ловеч, била издадена в полза на „Обединена българска банка“ АД Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист за следните суми: 2782,14 евро /с левова равностойност 5441,40 лева/ - главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от 30.11.2009 г.; 150,59 евро /с левова равностойност 294,53 лева/ - договорна лихва за периода 28.07.2014 г. - 12.04.2016 г. по чл. 4 от договора за кредит; 532,24 евро /с левова равностойност 1040,98 лева/ наказателна лихва за периода 28.07.2014 г. – 12.04.2016 г. по чл. 7 от договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 14.04.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото – 69,30 евро /с равностойност от 135,54 лева/ за държавна такса и 286,64 евро /с равностойност от 560,63 лева/ за адвокатско възнаграждение. Твърди, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия") от 1

31.01.2018 г., „Обединена българска банка" АД, в качеството си на цедент, прехвърлил на „ЕОС Матрикс" ЕООД /цесионер с универсален правоприемник „ЕОС Матрикс“ ЕАД пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви, както и вземането, възникнало от сключения между „Обединена българска банка" АД /кредитор/ и С. И. С. /кредитополучател/ договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 30.11.2009 г. Твърди, че с изрично пълномощно, предоставено от „Обединена българска банка" АД, „ЕОС Матрикс“ ЕООД /с универсален правоприемник „ЕОС Матрикс" ЕАД било изпратило уведомително писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя до посочения в договора за кредит адрес. Твърди, че било образуваното изпълнително дело № 1090/2016 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия по компетентност по описа на ЧСИ Иван Стръмски под № 333/2025 г. Твърди, че в хода на изпълнителното производство, на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК, „ЕОС Матрикс“ ЕАД /универсален правоприемник на „ЕОС Матрикс" ЕООД било конституирано като взискател, като производството било висящо към датата на депозиране на исковата молба. Заявява, че ако съдът приеме, че уведомяването на ответника не е извършено надлежно, то предявяването на настоящата искова молба да се счита за надлежно връчване. Излага съображения, че не била изтекла погасителната давност и сочи конкретни изпълнителни способи спрямо длъжника, с което давността е била прекъсната.

Поради това иска да се установи вземането му от ответника по издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от 31.03.2022 г. до изплащане на вземането.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника С.

И. И., но е подадено от нея възражение по ч.гр.д. № № 616/2016 г. по описа на РС Ловеч за недължимост на вземанията. Възражението е по образец.

С писмена молба с вх.рег.№ 4420/25.09.2026 г., ответницата, чрез процесуалния си представител адв. З.Д. от АК Варна прави възражение за изтекла погасителна давност на принудителното изпълнение. Оспорва и редовността на цесията.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявеният иск е по чл.422, ал.1 от ГПК за парични вземания, произтичащи от договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 30.11.2009 г., сключен между „Обединена Българска Банка“ АД и ответника С. И. С., по силата на който банката е предоставила сумата в размер на 8170 лв. еднократно на 01.12.2009 г., с ГПР 11,19 %, която сума следва да се върне на 120 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 110,11 лв., с краен срок на издължаване на кредита на 28.11.2019 г. По делото е приложено ч.гр.д. № 616/2016 г. по описа на Районен съд Ловеч като доказателство за развилото се заповедно производство. Издадена е Заповед заповед № 400 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за сумите 5441,40 лв. главница по договор за предоставяне на 2 потребителски кредит от 30.11.2009 г., сумата 294,53 лв. лихва /договорна лихва/ за периода 28.07.2014 г. до 12.14.2016 г. по чл.4 от договора за кредит, сумата 1040,98 лв. лихва /наказателна лихва/ от 28.07.2014 г. до 12.04.2016 г. по чл.7 от договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и дължимите разноски за дт – 135,54 лв. и адвокатско възнаграждение – 560,63 лв. и изпълнителен лист. С Договор за покупко-продажба на вземания /договор за цесия/ от 31.01.2018 г. „Обединена Българска Банка“ АД, в качеството на цедент прехвърля на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземането, възникнало от сключения договор за кредит.

По повод направеното оспорване от процесуалния представител на ответника за редовността на цесията, съдът счита, че дори и длъжникъткредитополучател да не е уведомен преди настоящото съдебно производство за цесията в полза на цесионера-ищец, то уведомяването за същата е надлежно осъществено с връчване на исковата молба, към която са приложени както уведомителното писмо за цесия, така и договорът за цесия, упълномощаването на цесионера от цедента да уведоми длъжниците за прехвърляне на вземанията и потвърждаването на цесията от цедента на цесионера, които обстоятелства съдът е длъжен да вземе предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК като обстоятелства, настъпили в хода на делото и обуславящи легитимацията на ищеца да претендира като кредитор изпълнение от ответника- длъжник по прехвърлените вземания. Узнаването на цесията в хода на делото подлежи на съобразяване от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК и съответно ползва ищеца, в който смисъл е съдебната практика, а възражението на ответника, че цесията не е редовна е неоснователно.

От приетото заключение на СИЕ е видно, че плащанията по кредита са преустановени след 28.07.2014 г., а към 14.04.2016 г. непогасената главница е в размер на 5441,40 лв., договорната лихва в размер на 294,53 лв. и наказателната лихва в размер на 1040,98 лв., които са принципно дължими от ответника по процесния договор за кредит, щом не се твърди претендираното вземане да е изпълнено изцяло или отчасти на предишния кредитор-цедент, с оглед и на установените от неоспореното заключение на ССчЕ размери на дължими по потребителския кредит суми.

3

Ответникът е направил възражение за погасяване по давност на всички вземания на ищеца по договора за кредит. По отношение на това възражение съдът приема следното:В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът С. И. С. е подала възражение срещу заповедта за изпълнение, което е бланкетно и съдържа печатния текст – „не дължа изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение“, като липсва обосноваване на същото. В срок, при съобразяване на дадените по реда на чл.415 ГПК указания, заявителя – кредитор „ЕОС Матрикс“ ЕАД е предявил искове по чл.422 ГПК за признаване съществуването на паричните вземания по издадената по чл.417 ГПК заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 616/2016 г. на РС Ловеч, и е образувано гр.д. № 240/2026 г. по описа на РС Ловеч, което е изпратено по подсъдност на РС Гълъбово и е образувано настоящото производство. В проведеното производство след администриране на исковата молба, на 08.06.2026 г., ответникът С. С. е получил съобщение с препис от исковата молба и приложенията, като й е указано, че в едномесечен срок следва да подаде писмен отговор на исковата молба със съдържанието по чл.131, ал.2 ГПК, както и е указано, че при неподаване на писмен отговор, неизлагане на становище, възражения, той губи възможността да направи това по-късно, ако пропускът се дължи на особени непредвидими обстоятелства. Съгласно задължителната съдебна практика, правото на ответника да направи възражение за погасяване по давност на вземането – предмет на иска, се преклудира с изтичане срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК /ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК. Ако длъжникът в заповедното производство и ответник по установителния иск по чл.422 ГПК се беше позовал изрично на погасяване на вземането по давност във възражението по чл.414 ГПК /това възражение е приобщено по исковото производство, съдът следваше да се произнесе относно давността, независимо, че ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба.

Преклузията по чл.133 ГПК на правото да се иска от съда да зачете последиците на изтеклия давностен срок не настъпва само ако възражението на длъжника в заповедното производство по чл.414 ГПК е приложено по делото, образувано по иск по чл.422 ГПК. В настоящият случай, длъжникът С.

С. не се е позовала и на изтеклата давност и в подаденото от нея възражение в заповедното производство, предвид което е настъпила преклузия по възражението за давност и съдът няма да се произнася по това възражение.

4

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че искът е основателен и доказан.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника са направените по делото от ищеца разноски в общ размер на 569,30 евро /69,30 дт, 150 евро юрисконсултско възнаграждение, 350 евро възнаграждение вещо лице/. Следва да се присъдят и разноските на ищеца в заповедното производство в размер на 355,95 евро. Ответникът по арг. от чл.78, ал.3 от ГПК няма право на разноски.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че С. И. С., ЕГН **********, с адрес ************* дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕАД, с ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1766 р-н Младост ж.к.

Младост ІV, бул./ул. Бизнес парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4 следните суми:

2782,14 евро /с левова равностойност 5441,40 лева/ - главница ведно със законна лихва от 14.04.2016 г. до изплащане на вземането; - 150,59 евро /с левова равностойност 294,53 лева - договорна лихва, за периода 28.07.2014 г.

— 12.04.2016 г.: -532,24 евро /с левова равностойност 1040,98 лева наказателна за периода 28.07.2014 г. - 12.04.2016 г., произтичащо от неизпълнение на договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 30.11.2009 г., сключен между „Обединена Българска Банка“ АД и С. И. С., за което вземане е издадена Заповед № 400 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 14.04.2016 г. по ч.гр.д.№ 616/2016 г. по описа на РС Ловеч.

ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********, с адрес ************* да заплати на ЕОС Матрикс“ ЕАД, с ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1766 р-н Младост ж.к. Младост ІV, бул./ул. Бизнес парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, сумата 925,25 евро, представляваща разноски по настоящото производство и по заповедното по ч.гр.д № 616/2016 г. на РС Ловеч.