Решение № 17848 от 01.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17848 гр. София, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ...... С. Д. като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20221110153727 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от „...... срещу Е. Л. ...... и Б. Б. В. положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, с които се претендира признаване спрямо ищеца, че ответниците дължат разделно (Е. Л. ...... - 1/3 и Б. Б. В. - 2/3) следните суми: сума в общ размер от 1943.51 лева - главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ......., ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. (датата на депозиране на заявлението) до окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 40.33 лева - главница за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. (датата на депозиране на заявлението) до окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 314.88 лева - обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 10.03.2022 г. и сума в общ размер от 6.91 лева - обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 10.03.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.04.2022 г. по ч. гр. д. № 15837/2022 г. по описа на СРС, 34 състав.

В исковата молба се релевират съображения, че претендираната сума е дължима за ползвана топлоенергия от ответниците, които съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди действащи към момента на взирания период, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Претендират се разноски.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Е. Л. ......, с който оспорва исковете като неоснователни, доколкото ответникът никога не е живял в процесния имот, въпреки че е съсобственик на имота.

Заявява, че единствено и само другият ответник е живял в имота и е ползвал реално доставената топлинна енергия.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Б. Б. В.. В депозираното по чл. 414 ГПК възражение ответникът е оспорил законосъобразното начисление на вземанията. При условията на евентуалност е направено възражение за погасяване на вземанията по давност.

1

Третото лице - помагач на страната на ищеца ....... не оспорва исковете и изразява становище, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч. гр. д. № № 15837/2022 г. по описа на СРС, 34 състав, по което на 07.04.2022 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. Л. ...... и Б. Б. В., като сумите са разделени, както следва:

1. За Е. Л. ......: сумата от 647.84 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 104.96 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 10.03.2022 г.; сумата от 13.44 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 2.30 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 10.03.2022 г.;

2. За Б. Б. В.: сумата от 1295.67лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 209.92 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 10.03.2022 г.; сумата от 26.89 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 4.61 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 10.03.2022 г.

Горепосочените суми касаят топлоснабден имот, находящ се на адрес: ..........

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена надлежно на Е. Л. ...... и Б. Б. В., които в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са подали възражение срещу издадената заповед, съответно в указания му с разпореждане № 85935 от 15.09.2022 г. срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо ответниците в посочените размери, за които е издадена заповедта.

Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

С доклада по чл. 140 ГПК, приет при липса на възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи следните обстоятелства: 1. валидно възникнало договорно отношение с ответниците за продажба на топлинна енергия за процесния апартамент; 2. качеството потребител за ответниците – собственик; 3. изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период и за разпределение на топлинна енергия за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните обстоятелства, в доказателствената тежест на ответниците е възложено да установят, че са платили претендираните суми.

2

В тежест на ищеца, при релевираното в депозираното възражение по чл. 414 ГПК възражение за погасяване по давност на вземанията, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобИ.нето на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „...... е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

С доклада си по делото, обективиран в определение № 11871 от 28.03.2023 г., съдът е отделил за безспорно обстоятелството, че ответникът Е. Л. ...... е собственик на 1/3 идеална част от процесния имот, а ответникът Б. Б. В. е собственик на 2/3 идеална част от процесния 3 имот, което обстоятелство се установява и от представените и приети като доказателства по делото следните писмени документи (лист 15-20 от делото):

- Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот ........ г., по силата на който ответникът Б. Б. В. е придобил 1/3 идеална част от процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в гр. .......

- Удостоверение за наследници изх. № ...... г., издадено от Столична община – район „.......“;

- Удостоверение за наследници № ..... г., издадено от Столична община – район „......“ и

- Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № ........ г. издадено от Столична община – район „......“.

Видно от представената по делото молба- декларация от 21.07.1997 г. (лист 21 от делото) ответникът Б. Б. В. е поискал да бъде открита партида при ищцовото дружество на негово име за процесния имот.

Отделно от горното, ответниците не оспорвт да са съсобственици на имота, в указаната от ищеца дялова съсобственост. В първото открито съдебно заседание ответникът Е. ...... изрично признава дълга и изразява готовност да го плати, ако съдът не приеме възражението му, че не е потребил енергията, доколкото не е живял в имота.

Видно от представен по делото Протокол от 10.09.2002 г. на етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. ....... за сключване на договор с фирма за извършване на индивидуалното измерване на потреблението на топлинната енергия, като собственик на процесния апартамент е посочен ответникът Б. Б. В..