Решение № 14 от 26.04.2026, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Елхово, 26.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. МЕТОДИЕВА като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Административно наказателно дело № 20262310200004 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Инициирано е въз основа на жалба, депозирана от Ц. Т. Н. от гр.Елхово, обл.Ямбол, против Наказателно постановление №25-0813001841/28.11.2025г., издадено от М. Г. Й. - Началник група в ОДМВР-Ямбол, сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ 8121з-1632/ 02.12.2021г., с което на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание - глоба в размер на 100.00 лева/51.13 евро за извършено административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и е постановено отнемане на 10 контролни точки по Наредба №Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР.

С жалбата си жалбоподателят атакува издаденото наказателно постановление /НП/ като незаконосъобразно, неоснователно и издадено при нарушение на процесуалните правила и желае отмяна изцяло на същото.

Жалбоподателят оспорва изложената в АУАН и в НП фактология като твърди, че същата не отговаря на действителната такава, като в тази насока сочи, че е посочено, че едновременно е управлявал два различни автомобила.

В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован се явява процесуалният му представител по делото – адв.В. Д. от АК-Ямбол, която от името на представлявания заявява, че поддържа жалбата на същите основания и със същото искане – отмяна на атакуваното НП. В пледоарията си по делото адв.Д. излага доводи и аргументи, с които цели отмяната на атакуваното НП като изтъква, че от събраните по делото доказателства и преди всичко от 1 показанията на актосъставителя и свидетеля по констатиране на нарушението и по съставяне на акта, не се установи по категоричен начин какво адм.нарушение е извършил жалбоподателя. Излага се, че и двамата свидетели – полицейски служители не успяха да индивидуализират процесното МПС както по рег.номер, така и по цвят, марка и модел, а в същото време адв.Д. сочи, че както в АУАН, така и в НП е описано, че жалбоподателят едновременно е управлявал два различни автомобила. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Административно-наказващият орган – Началник група в ОДМВР-Ямбол, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата. При депозиране на АНП с писмо с рег.№ УРИ 813000-106 от 07.01.2026г. е направил искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на наложеното с атакуваното НП наказание.

РП-Ямбол, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата на Н..

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 31.10.2025г. разпитаните по делото като свидетели – актосъставителят М. М. Г.-П. и колегата й М. Р. Р., и двамата на длъжност „мл.автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Ямбол, били на смяна, по график извършващи контрол по ЗДвП на територията на град Елхово. Около 10.58 часа по ул.“Трети март“ до дом №34, св.Г. спряла за проверка лек автомобил с посока на движение на същия към кръстовището с ул.“Победа“. При спирането на автомобила чиято марка, модел, цвят и рег.номер двамата полицейски служители не успяха да индивидуализират в показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, се сочи, че са възприели, че водачът по време на движението на МПС-то не е използвал обезопасителния колан, с който автомобилът видимо е бил оборудван. В хода на извършената проверка водачът предоставил на свидетелите Г. и Р. поисканите му документи – СР на МПС и СУ на МПС, по които установили самоличността му в лицето на жалбоподателя Ц. Т. Н..

За така констатираното, на място, свидетелката М. Г.-П., в присъствието на свидетеля М. Р. /свидетел по съставянето на АУАН и по констатиране на нарушенията/, както и на жалбоподателя, е съставила процесният АУАН серия GA № 4386516 от 31.10.2025г. против Ц. Т. Н., за това, че като водач на лек автомобил „Д.Л.“ с рег.№***** на 31.10.2025г. около 11.58 часа в гр.Елхово, по улица ”Трети март“ до номер 34, посока към кръстовището с ул.“Победа“ управлява собствения си лек автомобил „К.С.“ с рег.№ ****, като по време на движение не използва обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван. Нарушението е квалифицирано от актосъставителя като такова по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля по акта и от 2 нарушителя Н., като на последния, на същата дата срещу подпис, е връчен и препис от акта. Нарушителят в съставения му акт е отразил, че „няма възражения“.

В 7-дневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, Ц. Н. не е депозирал писмени възражения пред административно-наказващият орган.

Въз основа на съставения АУАН, М. Г. Й. - Началник група сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР-Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з-1632/ 02.12.2021г., е издал на 28.11.2025г. Наказателно постановление №25-0813001841 против жалбоподателя Ц. Т. Н., като за констатираното с АУАН административно нарушение, квалифицирано и описано по идентичен начин и в НП, на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 100.00 лв./51.13 евро за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. В НП АНО е отразил, че жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна страна състава на нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, както и че на основание чл.189з от ЗДвП за нарушението по ЗДвП не се прилага чл.58г от ЗАНН. Постановено е и отнемане на 10 контролни точки по Наредба №Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР.

Наказателното постановление е редовно връчено на жалбоподателя на 11.12.2025 година, а жалбата на Н. е входирана пред АНО на 19.12.2025г. с УРИ 261000-5737/19.12.2025г.

От приложената към АНП Заповед рег.№8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, приета като доказателство по делото, се установява материалната компетентност на издалия процесното атакувано НП, а именно:

- на Началник група в сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР-Ямбол да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП /т.3.11/, както и тази на контролния орган, констатирал нарушението /т.1.3.2/.

Към АНП е приложена справка за нарушенията на жалбоподателя като водач, от която е видно, че преди процесното адм.деяние Н. е бил санкциониран за извършени адм.нарушения по ЗДвП само с две НП в периода от м.07.2005г. до 31.10.2025г., както и с 14 броя фиша. Видно от отразеното в тази справка се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС от м.02.1977г., с категории В и АМ.

Към АНП е приложена справка за собствеността на един от посочените в АУАН и в НП леки автомобили, а именно: - на „К.С.“ с рег.№ ****, от която се установява, че посоченият автомобил е собственост на жалбоподателя Ц. Т.

Н..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства – преди всичко от показанията на ангажираните от наказващия орган двама свидетели – М. Г.-П.

/актосъставител/ и М. Р. /свидетел по констатиране на нарушенията и по съставяне на АУАН/, дадени в хода на съдебното следствие, които излагат фактологията по констатиране на нарушението и по извършване на 3 полицейската проверка на жалбоподателя, кореспондиращи помежду си. Но от показанията на двамата полицейски служители като констатирали нарушението, не се установи кое от двете посочени в АУАН и в НП МПС-та на датата на деянието е управлявал жалбоподателя, тъй като същите заявиха, че не могат да посочат марка, модел и рег.номер на спрения за проверка л.автомобил, както и цвят на същия. Актосъставителят в показанията си не успя да обясни причината поради която както в съставения от него акт, така и в НП присъстват две различни МПС-та, за които е посочено, че на датата на проверката е управлявал едновременно жалбоподателя.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата се преценя от съда за процесуално допустима, като предявена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, в законоустановения 14-дневен срок и пред надлежния съд – по местоизвършване на процесното нарушение.

Разгледана по същество жалбата се преценя за основателна, по следните съображения:

Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. При условията на чл.189, ал.2 от ЗДП в рамките на производството по издаване на НП и по налагане на административни наказания, административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации на АУАН, които съгласно цитираната законова разпоредба се считат за верни до доказване на противното. От друга страна по силата на чл.14, ал.2 от НПК във вр.с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

В настоящият случай АУАН и издаденото въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в предвидените в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН преклузивни срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране на отговорността на жалбоподателя, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото му на защита. Съдът намери, че както АУАН, така и атакуваното НП страдат от съществени пороци, касаещи задължителното им съдържание, до степен, налагаща отмяната на НП изцяло.

Актът за установяване на административно нарушение и НП са съставени при нарушаване на императивните изисквания за съдържание, предвидени съответно в чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, тъй като същите не удостоверяват кое МПС е управлявал нарушителя при посочване едновременно, че Ц. Н. е бил водач на МПС – лек автомобил „Д.Л.“ с рег.

4

№*****, а е управлявал друго МПС - собствения си лек автомобил „К.С.“ с рег.№ ****. Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано както нарушението, датата и мястото, където е извършено, така и обстоятелствата, при които е извършено, както и да са посочени доказателствата, които го потвърждават. В АУАН и в НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. В конкретния случай съдът констатира неяснота и объркване кое точно от посочените две МПС-та на инкринимираната дата, време и място е управлявал жалбоподателя.

Жалбоподателят Н. е санкциониран за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, изпълнителното деяние на което визира реализиране на управление на МПС, а субект е водачът на МПС. По смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДвП "водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата“. Или жалбоподателят следва да е имал качеството на водач на конкретно индивидуализирано МПС, при движението на което не е изпълнил задължението си, визирано в чл.137а, ал.1 от ЗДвП – да използва обезопасителен колан, с което управляваното МПС е било оборудвано, за да бъде ангажирана административно-наказателната му отговорност за вмененото му деяние. Следователно решаващо значение относно законосъобразността на оспореното наказателно постановление има преценката на доказателствените средства, установяващи реализирано от страна на жалбоподателя управление на двусмислено посоченото в АУАН и в НП МПС на отразеното в тях място и маршрут на управление. Съгласно нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. налице е една оборима презумпция за доказаност на визираното нарушение.