Определение № 2550 от 01.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2550 гр. Пловдив, 01.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502748 по описа за 2023 година Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Ви кей джи груп“ АД, ЕИК:

831633403 – гр.София, представлявано от изп.директори С.Д.Г.,А.Д.Б. и В.В.В. – заедно, чрез адв.М. М. Т. , АК-Пловдив против Определение № 8222/ 20.07.2023г. постановено по гр.д.№ 10985/ 2022г. на РС-Пловдив – ХІІІ гр.с., с което е върната исковата молба на жалбоподателя срещу

’’Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК: 115552190, представлявано от директорите З.О.Б. и Й.Г. - заедно, с която е поискано от съда, да бъде осъден ответника да му заплати: сумата 24 000 лева с ДДС: частично от общо дължимата сума 49 812,26 лева с ДДС: главница по фактура № 8264789025/07.10.2021г. като платена без основание, ведно със законната лихва от подаване на иска до окончателно изплащане на вземането; сумата 1 000 лева: частично от общо дължимата сума 2 379,92 лева: лихва по Фактура № 8264789025/07.10.2021 г. като платена без основание; сумата 500 лева: частично от общо дължимата сума 1 072,26 лева: разноски по ч.гр. дело № 4250/2022г. по описа на СРС, като платени на отпаднало основание и прекратено производството по делото като недопустимо. По изложени доводи в частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането на иска.

Ответникът по частната жалба ’’Електроразпределение ЮГ” ЕАД , 1 представлявано от юрисконсулт и пълномощник К.Н.Н., оспорва частната жалба като неоснователна, иска потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на юриск.възнаграждение. Възразява се по претендираното адв.възнаграждение от страна на жалбоподателя, като недължимо поради това, че ответникът не е дал повод за завеждане на производството.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Жалбоподотелят е сезирал съда с искова молба по предявен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, с която е поискано осъждане на ответника да му заплати: сумата 24 000 лева с ДДС: частично от общо дължимата сума 49 812,26 лева с ДДС: главница по фактура № 8264789025/07.10.2021г., като платена без основание, ведно със законната лихва от подаване на иска до окончателно изплащане на вземането. сумата 1 000 лева: частично от общо дължимата сума 2 379,92 лева - лихва по фактура № 8264789025/07.10.2021 г., като платена без основание, сумата 500 лева: частично от общо дължимата сума 1 072,26 лева- разноски по ч.гр. дело № 4250/2022г. по описа на СРС, като платени на отпаднало основание.

Ответникът по ’’Електроразпределение ЮГ” ЕАД възражения за недопустимост на производството. е противопоставил

При връщане на исковата молба районният съд е възприел изложените от ответника основания за недопустимост на предявените обективно съединени искове, като е върнал исковата молба и прекратил производството. В тази насока са посочени съображенията по твърденията на ищеца в исковата си молба относно качеството му на клиент на ответното дружество и като такъв през месец октомври 2021г. му е била издадена корекционна фактура № 8264789025/07.10.2021 г. на стойност 49 812,26 лева с ДДС, с основание: дължима сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер № 3368962 за периода: 26.05.2021г. — 24.08.2021 г. За посочената фактура ищцовото дружество е разбрало едва когато е получило съобщението за корекция е изх.

№ 9457579- 1/07.10.2021 г., без преди това същият да е бил уведомяван за направената едностранно корекция. По ч.гр.дело № 4250/2022г., 175 състав по 2 описа на Софийски районен съд, в полза на ответника била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумите: 49 812,26 лева- главница по ф-ра № 8264789025/07.10.2021г., ведно със законната лихва за период от 27.01.2022г. до изплащане на вземането; 1 300,65 лева -мораторна лихва за период от 19.10.2021 г. до 20.01.2022г.; 1 022,26 лева - държавна такса. 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение . С цел възстановяване на прекъснато електрозахранване на обекта в к.к. „..................“ 8240, с платежно нареждане референтен № 0299670493/08.04.2022г., ищецът е платило на ”Електроразпределение ЮГ” ЕАД по ч. гр. дело №4250/2022г., 175 състав по описа на Софийски районен съд общо сумата 53 264,44 лева. както следва: сумата 49 812,26 лева с ДДС - главница по ф-ра № 8264789025/07.10.2021г.; сумата 2 379,92 лева - законна лихва върху главницата до 08.04.2022г.; сумата 1 072,26 лева - разноски по ч.гр. дело № 4250/2022г. по описа на Софийски районен съд. След плащането, по ч.гр.дело № 4250/2022г. по описа на СРС, с подадено Възражение по чл. 414а от ГПК и издадената Заповед била обезсилена.

От районния съд е прието, че предявените в настоящото производство осъдителни искове са предявени от длъжник в заповедното производство, който е пропуснал срока да възрази относно действителността на вземането срещу него, по-точно отказал се е да възрази по причини изложени в исковата молба.

В горната насока относно последиците от влязлата в сила съгласно чл. 416 ГПК заповед за изпълнение възможностите на длъжника за защита по исков ред извън предвидената такава в заповедното производство, районният съд се е позовал на задължителна съдебна практика по чл. 274, ал. 3 ГПК и по чл.

290 ГПК във връзка с допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в които е обоснован извод за недопустимост на общите искове, предявени от длъжника против кредитора, свързани с оспорване на вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение като несъществуващо.

Така именно е цитирано по Определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, ГК, IV ГО, че предвидените в ГПК преклузивни срокове, в които длъжникът следва да оспори дължимостта на вземането чрез възражение, придават на влязлата в сила заповед за изпълнение ефект, близък до силата на пресъдено нещо, защото единствената възможност за 3 оспорване на самото вземане са основанията по чл. 424 ГПК. Извън тях и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва вземането по заповедта за изпълнение.

По посоченото Определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО, с което е изяснено, че неподаването на възражение по чл.

414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на положително съдебно решение по иска по чл. 422 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези на чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК /в първия случай - при новооткрити обстоятелства и доказателства, а във втория - при новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за изпълнение/. А с Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК, ВКС е посочило, че липсват основания за изменение или осъвременяване на цитираната задължителна съдебна практика, както и за възприемането на ново тълкуване, т. к. законовите разпоредби и обществените условия не са се променили впоследствие.

Решаващите мотиви, основани на посочената съдебна практика не се възприемат от настоящата инстанция, на първо място като последната пряко неотносима към правното основание, на което е депозирано Възражението – чл.414а ГПК, доколкото в цитираната практика се коментира въпросът относно допустимостта на производствата по специалните установителни искове при предявено възражение по чл.414 ГПК.

Видно от комплектованото ч.гр.д. № 4250/2г по описа на СРС , а и безспорно обстоятелството, че подаденото от настоящия ищец и длъжник в заповедното производство, е подадено Възражение по чл.414а ГПК поради изпълнение изцяло на задължението по издадената заповед за изпълнение с прилагане на платежно нареждане за плащане на сумите, предмет на заповедта. В резултат СРС е провел процедурата по чл.414а, ал.3 ГПК като е дал възможност на заявителя да вземе становище по възражението. Със становище от „ ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с дата 28.06.2022г. е било потвърдено наличието на извършено изцяло плащане от страна на длъжника за главница и лихви, както и разноски, както и заявено, че не се поддържа заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Заповедният съд е констатирал, че

4 фактически от заявителят не е постъпило становище в указания му срок, поради което приложил правната последица по чл.414а, ал.4 ГПК като е обезсилил с Определение № 17122/ 06.07.2022г. по ч.гр.д.№ 4250/ 2022г. на СРС изцяло издадената в полза на ’’Електроразпределение ЮГ” ЕАД ЗИ по чл.410 ГПК от 11.02.2022г. по делото, което определение е влязло в законна сила на датата 30.07.2022г.

Следователно в настоящата хипотеза следва да са обект на преценка на първо място налице ли е влязла в сила заповед за изпълнение по реда на заповедното производство от една страна, което да предпоставя необходимостта от преценка допустимостта на някои от установителните искове, за които се изследва в посочената задължителна практика на ВКС по чл.414 ГПК. В настоящия случай не е налице действаща издадена заповед за изпълнение, която да е влязла в сила, като с обезсилването на издадената ЗИ по чл.410 ГПК от 11.02.2022г. по ч.гр.д.№ 4250/ 2022г. на СРС, на практика правният резултат е така като да не е провеждано заповедно производство, макар и по повод на което преди обезсилването на ЗИ да е постъпило плащане от страна на ищеца в настоящото исково производство. От друга страна в това исково производство инициативата се основава на предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, по което не се изследва наличието на правен интерес като основание за допустимост на иска, още повече при обезсилена заповед за изпълнение. От друга страна фактическите обстоятелства, на които се основава така предявеният иск са в насока оспорване на претендираните по обезсилената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК вземания по основание и размер от гледна точка на правното основание, на което същите са формирани като дължими в проведена корекционна процедура от страна на заявителя по обезсилената заповед за изпълнение. С оглед на така изложените съображения въззивният съд не възприема мотивираното от първата инстанция становище за недопустимост на предявените осъдителни искове, поради което постановеното определение в тази насока ще се отмени като неправилно, като делото ще се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във вр с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло Определение № 8222/ 20.07.2023г. постановено по гр.д.№ 10985/ 2022г. на РС-Пловдив – ХІІІ гр.с., с което е върната исковата молба на жалбоподателя срещу ’’Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК: 115552190, представлявано от директорите З.О.Б. и Й.Г. - заедно, с която е поискано от съда, да бъде осъден ответника да му заплати: сумата 24 000 лева с ДДС: частично от общо дължимата сума 49 812,26 лева с ДДС: главница по фактура № 8264789025/07.10.2021г. като платена без основание, ведно със законната лихва от подаване на иска до окончателно изплащане на вземането; сумата 1 000 лева: частично от общо дължимата сума 2 379,92 лева: лихва по Фактура № 8264789025/07.10.2021 г. като платена без основание; сумата 500 лева: частично от общо дължимата сума 1 072,26 лева: разноски по ч.гр. дело № 4250/2022г. по описа на СРС, като платени на отпаднало основание и прекратено производството по делото като недопустимо.

ВРЪЩА делото на Пловдивски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените осъдителни искове.