Определение № 196 от 25.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 196 гр. София, 25.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно търговско дело № 20251001000218 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 7337/18.03.2025 г. по описа на САС, депозирана от Р. С. А. против определение № 937/05.03.2025 г. по т.д. № 86/2025 г. на СГС, VI-22 състав с което е върната исковата молба на жалбоподателя в частта по предявените при условия на евентуалност искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и е прекратено образуваното по тях производство. Сочи се, че това определение е неправилно и се иска същото да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателят споделя принципно мотивите на СГС, че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск за нищожност на решение на едноличния собственик на капитала, когато може да се предяви иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, но в случая били налице особености. В случая липсвало вписано решение, защото съответното обстоятелство било вече заличено. В същото време нищожното решение имало действие по отношение на едноличния собственик до прогласяването му за нищожно. Едноличният собственик имал интерес нищожното решение да няма действие и спрямо него, поради което обжалваното определение се явявало неправилно.

Настоящият съдебен състав, след като разгледа делото, намира следното от фактическа страна:

Т.д. № 86/2025 г. на СГС, VI-22 състав е образувано по искова молба на Р. С. А. против „Титан Електрон“ ЕООД, като е предявен главен иск за установяване на несъществуващи обстоятелства – заличаване на Р. С. А. като управител на ответното дружество и избор на нов управител А. С. Ф., които обстоятелства са вписани под № 20250103105854. Предявен е евентуален иск, с който се иска да бъде прогласена нищожността на решението на едноличния собственик на капитала за избор на нов управител А. С. Ф. на мястото на предишния управител Р. С. А., който е освободен. В исковата молба е изложено, че ищецът е едноличен собственик на капитала (ЕСК) на ответното дружество. Той установил, че в търговския регистър на 03.01.2025 г. е вписан нов управител – А. С. Ф., като към заявлението за вписване бил приложен протокол от решение на ЕСК от 09.12.2024 г., който само формално носел подписа на ищеца, но не бил подписан от него.

1

С разпореждане от 21.01.2025 г. СГС е дал указания до ищеца да уточни правния си интерес от исковете.

С уточнителна молба от 28.02.2025 г. ищецът е оттеглил иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, като е посочил, че междувременно управителят А. Ф. е заличен, поради което няма интерес от този иск. По отношение на евентуалния иск е заявил, че го поддържа, като твърди, че правният му интерес произтича от това, че при прогласяване нищожност на решението на ЕСК, то няма да има действие по отношение на него като такъв. Освен това, тези решения били вече заличени, поради което и липсвало вписване, което да е пречка за предявяване на установителен иск.

С определение от 05.03.2025 г. СГС е прекратил производството по иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, на основание чл. 232 ГПК, а производството по иска по чл. 124 ГПК – на основание чл. 130 ГПК, поради липса на правен интерес от иска, водеща до неговата недопустимост.

Определението е връчено на ищеца на 13.03.2025 г., като той е депозирал частна жалба срещу него в същия ден.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е депозирана в законоустановения срок от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е изцяло неоснователна, по следните съображения:

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК нищожност на решението на ОС може да се установи чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок. Активно легитимирани да го проведат, ако имат правен интерес, са както членове на дружеството, така и трети лица. Основното разграничение, определящо пътя на защита е дали решението на ОС е от подлежащите на вписване или не. Ако решението не подлежи на вписване, то тогава има интерес от прогласяване на нищожността му. Когато обаче решението подлежи на вписване, то само провеждане на иск за нищожност не би довело до заличаване на вписването, поради което и ищецът няма правен интерес от този иск.

Ако процесните решения подлежат на вписване и са вписани – тогава защитата срещу тях би следвало да се осъществи по пътя на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като само при уважаване на този иск ще се постигне заличаване на вписването. Щом тези решения подлежат на вписване, но не са вписани, няма пречка да се води иск за установяване на тяхната нищожност, при доказан интерес от този иск, тъй като едно положително решение ще бъде пречка за вписването им (така и Решение № 60006/19.07.2021 г. по т.д. № 2561/2019 г. на ВКС, I т.о.) В случая се атакуват решения на ЕСК за освобождаване на управител и избор на нов управител. Тези решения подлежат на вписване – чл. 119, ал. 2 ТЗ вр. чл. 119, ал. 1, т. 2 ТЗ, поради което принципно иск по чл. 124 ГПК за установяване на нищожността им, не е допустим щом са вписани, както е в настоящия случай.

Вписването ще бъде заличено само след проведен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Освен това, в случая има последващо вписване на обстоятелства, свързани с избор на нов управител.

Казаното в случая не се променя от обстоятелството, че в хода на процеса вписването на атакуваните решения е заличено, т.е., към момента вече липсва вписване, както сочи ищецът. Липсва правен интерес за него като ЕСК да предяви иск по чл. 124 ГПК относно решението, вписването относно което е заличено, защото, 2 както бе посочено, такъв би бил допустим само по отношение на подлежащи на вписване, но невписани решения, поради невъзможността от вписването им при неговото уважаване. В случая ново вписване на оспорваните решения след заличаване на вписването им е невъзможно, тъй като решенията са били вписани, а впоследствие – заличени, с което се изчерпва и действието на вписаното и вече заличено поради ново вписване решение. Такова действие то няма не само спрямо третите лица, но и спрямо ЕСК.

Липсата на интерес е абсолютна процесуална пречка за допустимо упражняване правото на иск, поради което и предявеният без правен интерес иск е недопустим.

Поради достигане от настоящата съдебна инстанция до краен извод, идентичен с крайния извод на първата инстанция, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното, Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 7337/18.03.2025 г. по описа на САС, депозирана от Р. С. А. против определение № 937/05.03.2025 г. по т.д. № 86/2025 г. на СГС, VI-22 състав, с което е върната исковата молба на жалбоподателя в частта по предявените при условия на евентуалност искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и е прекратено образуваното по тях производство

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3