Присъда № 7 от 29.04.2026, Районен съд - Белоградчик

МОТИВИ към Присъда № 7/ 29.04.2026 г. по НОХД № 204/ 2025 г. по описа на РС – Белоградчик, 3 – ти състав.

Районна прокуратура – Видин, е повдигнала обвинение срещу подсъдимият П. Т. С. – роден на 16.04.2004 г. в гр. Б., обл. В., с постоянен адрес в с. В., обл. В., ул. „ № , живущ в с. Р., общ. Р., обл. В., ул. „.“ № , българин, българско гражданство, основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН: **********, за това, ч е : за времето от 26.02.2025 г. до 28.08.2025 г. в три различни населени места в обл. В. както следва: За времето от 26.02.2025 г. до 23.03.2025 г. в с. Р., общ. Р., обл. .В, на ул. „" № ; За времето от 24.03.2025 г. до неустановена дата в началото на м. юни 2025 г. в с. Б., общ.

Б., обл. В. на ул. „." № и за времето от неустановена дата в началото на месец юни 2025 г. до 28.08.2025 г. в с. В., общ. Ч., обл. В. на ул. „.” № , като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст - Р. Л. Б., родена на 05.06.2010 г. - престъпление по чл.191, ал.1 НК.

Прокурор при РП – Видин поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт. Пледира, съда да признае подсъдимия за виновен в извършеното престъпление по чл. 191, ал. 1 НК, тъй като в хода на ДП и на съдебното следствие са събрани достатъчно, и безспорни доказателства, доказващи авторство и вина на дееца. По отношение на вида и размера на наказанието пледира да е от вида „Лишаване от свобода“ около минималния размер, както и наказание „Обществено порицание“.

Подсъдимият П. Т. С., редовно призован, не се явява на нито едно от проведените открити съдебни заседания. Поради това, на същия е назначен служебен защитник по реда на ЗПрП - адв. К. Т. от АК - Видин.

Съдът прие, че не съществуват процесуални пречки делото да бъде разгледано в отсъствието на подсъдимото лице, тъй като обвинението не е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93 т.7 НК. Поради това и съгласно чл.

269, ал. 1 НПК присъствието на подсъдимият П. Т. С. по делото не е задължително. Съдът прие, че същият е бил надлежно уведомен за започнатото срещу него наказателно производство, няколко пъти е бил редовно призоваван за делото, но сам се е поставил в невъзможност да участва в процеса, тъй като на нито едно от откритите съдебни заседания, за които е бил редовно призован, не се е явявал. Освен това, правата на подсъдимият П.

Т. С. са защитени и гарантирани, чрез участието на назначен негов служебен защитник по делото. В хода на Досъдебното производство подсъдимият С. се признава за виновен. Дава обяснения.

Защитата на подсъдимият, в хода на съдебното следствие пледира, че о т разпита на свидетелите не се е доказало по безспорен начин осъществено от подсъдимия престъпление по чл. 191, ал. 1 НК. В пледоарията си излага, че от субективна страна подсъдимият С. не е действал в условията на пряк умисъл 1 не е съзнавал общественоопасния характер на деянието, както и не е предвидил общественоопасните му последиците. Защитникът моли, съдът да наложи на подсъдимия само наказание - „обществено порицание“.

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите на обвинението: Св. Т. Е. С. - социален работник при Д „СП“ - Б., св. Р.Н. Н. социален работник при Д „СП“ - Д., св. Л. Б. Й. - майка на непълнолетната Р.

Л. Б., св. Д. Р.П. и св. Ц.И. Н.

Показанията на неявилата се свидетелка Р. Л. Б., дадени на Досъдебното производство - лист 36 и 37 от ДП № 290/ 2025 г., бяха прочетени при условията на чл. 281, ал. 5 във връзка с ал.1, т. 4 НПК при дадено съгласие за това от защитата на подсъдимият и при разясняване от страна на съда на последиците по чл. 281, ал. 7 НПК.

Съдът приобщи към материалите по делото тези по ДП № 290/ 2025 г. по описа на РУ – Белоградчик.

Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Малолетната Р. Л. Б. и подсъдимият П. Т. С. се запознали в социалната мрежа „Фейсбук“. Св. Б. живеела в с. Д., обл. В. при родителите си, а подсъдимият С. - при леля си в с. Р., обл. В. Двамата започнали връзка и през м. април 2024 г., св. Б. по свое желание заживяла на семейни начала с подс. С.

В началото, родителите на малолетната Р. Б. - свидетелите Л. Й. и Д. П. (който не я е припознал, но се определя като неин биологичен баща), не били съгласни с това съжителство, но в последствие се примирили. В началото, св.

Б. и подс. С. заживели в с. Р., обл. В. в дома на св. Ц. Н. - леля на подсъдимия С. (сестра на майка му), а след това в с. Б., обл. В. в дома на св. Т. М. — майка н а подс. С.. Тогава св. Б. била на 13-годишна възраст, а подс. С. бил на 20 години. В резултат на съвместното им съжителство св. Б. забременяла и на 09.02.2025 г. родила дете в МБАЛ „“ - гр. Л. На 13.02.2025 г. , св. Р. Б. била изписана от болницата и с подсъдимия С. отново заживели в дома на св. Ц. И.

Н. - леля на подсъдимия, където останали до 24.03.2025 г. След това, двамата се преместили в с. Б., в дома на св. Т. М. — майка на П. С.. През м. юни 2025 г. с в . Р . Б . и подс. П. С. се преместили да живеят в с. В., обл. В. в дома на последния.

Разпитаните в хода на ДП и на съдебното следствие свидетели заявяват, че Р. Б. и П. Т. се разбират добре. Вече имат родено и второ дете от съжителството им. В момента Р. Б. живее в с. В., обл. В. - при роднини на подсъдимия, а последния е заминал на работа в чужбина, заедно с майка си.

Той поддържа връзка със семейството си и им изпраща пари за издръжката на децата.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за доказана от показанията на свидетелите на обвинението: Св. Т.Е. С. - социален работник при Д „СП“ Б., св. Р. Н. Н. - социален работник при Д „СП“ - Димово, св. Л. Б.Й - майка на непълнолетната Р. Л. Б., Д. Р. П. и Ц. И. Н., както и от събраните на ДП писмени доказателства - Социални доклади на Д „СП“ - Д. и Д „СП“ - Б. и др.

2

От правна страна :

Подсъдимият П. Т. С. – роден на 16.04.2004 г. в гр. Б., обл. В., с постоянен адрес в с. В., обл. В., ул. „ № , живущ в с. Р., общ. Р., обл. В., ул. „“ № , българин, българско гражданство, основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН: **********.

Предвид възприетата фактическа обстановка, съдът прие за доказано, че подсъдимия П. Т. С., от обективна страна и действайки с пряк умисъл, е реализирал състава на престъплението, в което е обвинен с Обвинителния акт.

От обективна страна – за времето от 26.02.2025 г. до 28.08.2025 г. в три различни населени места в обл. Видин, както следва: За времето от 26.02.2025 г. до 23.03.2025 г. в с. Р., общ. Р., обл. В. на ул. „" № ; За времето от 24.03.2025 г. до неустановена дата в началото на м. юни 2025 г. в с. Б., общ. Б., обл. В. на ул. „" № и за времето от неустановена дата в началото на месец юни 2025 г. до 28.08.2025 г. в с. В., общ. Ч., обл. В. на ул. „” № , като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст - Р. Л. Б., родена на 05.06.2010 г.

От субективна страна – подсъдимият е осъществил престъпния състав на деянието при форма на вината – пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е желаел настъпването на престъпния резултат.

За да постанови осъдителен съдебен акт, съдът прие, че събраните по делото доказателства сочат на осъществен състав на престъпното деяние от страна на подсъдимия. Гласните доказателства, събрани на досъдебното производство и тези, дадени в хода на съдебното следствие, сочат на факта, че подсъдимият Стефанов е съжителствал с малолетната Р. Л. Б., ненавършила 16 - годишна възраст. Всички разпитани в хода на съдебното следствие свидетели на обвинението потвърдиха това обстоятелство. Съдът изцяло кредитира показанията им, тъй като двама от свидетелите - . Т. С. и с Р. Н., са социални работници в отдел „“, работили по случая на Р. Л.Б., а останалите свидетели, разпитани по делото, са близки роднини на двамата, които са им осигурявали място и средства за живеене.

Поради това, съдът прие, че всички събрани в хода на производството доказателства, обсъдени в своята последователност, са в корелация по между си и доказват по безспорен начин повдигнатото обвинение срещу подсъдимото лице. Свидетелите на държавното обвинение установиха безпротиворечиво извършването на престъпното деяние от подсъдимия.

В тази връзка, съдът не се солидаризира със защитната теза на защитника на подсъдимия за недоказаност на обвинението. Твърденията за невиновност на подсъдимия са само защитна теза, които не бяха подкрепени от никакви доказателства. Несъстоятелно е и искането на защитата, отправено към съда - да наложи на подсъдимия само наказание от вида „обществено порицание“. Този вид наказание е предвидено кумулативно и следва да бъде 3 наложено заедно с едно от другите алтернативно предвидени две наказания, но не и самостоятелно.

Предвиденото по закон наказание за деяние по чл. 191, ал. 1 НК, е „Лишаване от свобода“ до 2 години или пробация, и обществено порицание.

При определяне на вида и размера на наказанието, съдът се съобрази със степента на обществена опасност на деянието и дееца.

На първо място, съдът прие, че отегчаващо отговорността обстоятелство на подсъдимия е предходното му осъждане. Видно от Справката му за съдимост - л. 63 от ДП, подсъдимия С. е осъден по НОХД № 53/ 2025 г. по описа на РС - Белоградчик - за същото деяние - такова по чл. 191, ал. 1 НК.

Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, като на осн. чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на наказанието, е отложено за срок от три години. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 04.03.2025 г.

Деянието, предмет на настоящото дело, е извършено в изпитателния срок на наказанието, наложено на подсъдимия С. по НОХД № 53/ 2025 г. по описа на РС - Белоградчик.

Въпреки това, съдът прие, че следва да наложи на подсъдимия П. Т. С. по - лекото измежду предвидените в НК наказания за този вид престъпление, а именно наказание от вида Пробация. Съдът счете, че следва да даде шанс на подсъдимия да се поправи и превъзпита, извън местата за лишаване от свобода. Съдът прие, че по - лекото наказание също би изиграло своята превантивна роля и с налагането му ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на наказанието визирани в чл. 36 НК. По този начин от една страна ще се поправи и превъзпита подсъдимия, ще се въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да извърши други престъпления, а от друга страна ще се въздейства предупредително и превъзпитателно и върху другите членове на обществото.

Съдът прие, че подсъдимия е млад човек, има две деца, за които да полага грижи. Попадането му в местата за лишаване от свобода би го лишило от тази възможност и същевременно - отговорност. Поради това, съдът прие, че справедливо и отговарящо на степента на обществената опасност на деянието и на дееца, е именно наказание от вида „Пробация“. В тази общност ранните връзки и бракове са естествено и нормално възприемани, предвид традициите и обичаите на този етнос.

При тези мотиви, съдът определи на подсъдимия Стефанов наказание от вида „Пробация“, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, при периодичност на явяване и подписване 2 пъти седмично пред пробационен служител или друго определено от него длъжностно лице – на осн. чл. 42а, ал. 2 т. 1 от НК; периодични срещи с пробационен служител за срок от една година – на осн. чл. 42 а ал. 2 т. 2 от НК; безвъзмезден труд в полза на обществото 200 часа годишно за срок от една година - на осн. чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК. Съдът определи по - дълъг период на пробационните мерки, отчитайки съдебното му 4 минало и целейки неговото поправяне и превъзпитание.

Съдът наложи на подсъдимия П. Т. С. и кумулативно предвиденото наказание „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез поставяне на обявление за наложеното наказание на мястото за съобщения в Община - Р. по местоживеене на подсъдимия.

Разноски по делото не са направени, поради което съдът не се произнася по този въпрос.

При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

Председател: _______________________