Решение № 113 от 11.03.2020, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 389/2019
- Вид
- Решение № 113
- Подписан
- 11.03.2020
- В сила
- 16.04.2021
- Състав
- ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА ЧЕРКЕЗОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
Р Е
Ш Е Н
И Е
№
113 гр.
Русе, 11.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА при секретаря Ева Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 389 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ.
В исковата молба се излагат фактически обстоятелства относно настъпило на 29.09.2018 г. на главен път І-5 км 6+300 – обръщалото на кв. „Долапите“ в посока гр. Русе, ПТП с автобус „Исузу“, модел „УРБАН-50“ с рег. № *** с водач Я.Г.И., при което е пострадала ищцата А.М.В..
Твърди се, че за настъпилото събитие е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали от 29.09.2018 г., с който по надлежен ред е констатирано произшествието и е образувано ДП № 2384/2018 г. по описа на ОД МВР – гр. Русе спрямо виновния за инцидента водач за нарушаване на правилата на ЗДвП. В следствие на ПТП ищцата е получила телесни увреждания, била е приета по спешност за лечение в УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе в Отделение по ортопедия и травматология, където такова е проведено.
При постъпването в болницата била в увредено общо състояние с травми и силни болки в областта на лявата подбедрица и лявата колянна става и невъзможност за извършване на каквото и да е движение. Вследствие на физическите наранявания тя изпитвала силни болки по цялото тяло, имала множество подкожни кръвонасядания, натъртвания и синини, голям отток и деформация в областта на лява подбедрица и лява колянна става, хематом със спонтанна и засилваща се палпаторна болка в засегнатия крайник. Сочи се, че е поставена имобилизация с гипсова шина. Ищцата е провела обезболяваща и антибиотична терапия, като първоначално болничното лечение е за период от 15 дни, а след него е проведено домашно такова за срок от 30 дни. Сочи се, че А.В. има фрактура (счупване) на две места в областта на левия долен крайник – фрактура кондили медиалис крурис синистра и фрактура крурис синистра. При образните изследвания и диагностика е установено наличието на фрактура на костите на лява подбедрица диафизарно, фрактура на тибиално плато и диафиза на лява тибия, луксация на лява патела. Сочат се данни за проведената оперативна интервенция, както и за това, че е била в болничен за период от 29.09.2018 г. до 07.01.2018 г. Твърди се, че са направени разходи в размер на 2 300 лв. за закупуване на остеосинтезен материал.
Във връзка с претърпените силни по интензитет болки, за продължителен период се влошил обичайният режим на ищцата, затруднило се изпълнението на ежедневните ѝ задължения, поради невъзможност за движение на левия долен крайник, наложило се ползване на помощни средства за придвижване (патерици), което продължило месеци наред. Вследствие на ограниченото движението на крайника, настъпили тревожност, безпокойство, виене на свят, страх от излизане на открито и от придвижване с кола – все симптоми на нарушение функционирането на нервната система в резултат на претърпяното ПТП. Наблюдавало се и нарушение на нормалната функция на съня – често будене през нощта и невъзможност за заспиване. След болничното лечение имало необходимост от процедури по рехабилитация за раздвижване на крака, които били свързани с допълнителни болки за пострадалата.
Твърди се, че тя е претърпяла болки и страдания, които трябва да се обезщетят, като неимуществени вреди, вследствие на ПТП, виновно причинено от водача Я.И., тъй като е налице застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на виновния водач в ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, за която е издадена полица № BG/23/117003292906, валидна към датата на ПТП. След като не била уважена отправената на 22.11.2018 г. претенция към ответното застрахователно дружество, за ищцата е налице правен интерес от завеждане на настоящите искове пред съда, като претендира неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., ведно със законната лихва от 22.02.2019 г. до окончателното плащане, която претенция се предявява частично от пълния размер 100 000 лв., както и претенция за имуществени вреди в размер на 2 300 лв., ведно със законната лихва от същата дата до окончателното изплащане. Претендират се и деловодните разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Постъпил е отговор на исковата молба от ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, в който се прави възражение за местна неподсъдност на делото пред Окръжен съд Русе, като се иска прекратяване на образуваното производство и изпращането му на компетентния СГС, на основание чл. 105 от ГПК, тъй като не съществуват предпоставките за прилагане на подсъдността по чл. 115 от ГПК. Изцяло се оспорва искът по основание и размер. Оспорва се изключителната вина на водача Я.И. за причиняване на вредоносния резултат, тъй като по образуваното ДП № 2384/2018 г. по описа на ОД на МВР Русе до настоящия момент няма произнасяне, а в съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица не са изяснени обстоятелствата и причините за настъпилото ПТП. Твърди се и съпричиняване от страна на ищцата, тъй като се е возила в процесното МПС – автобус „Исузу“, модел „Урбан-50“ с рег. № ***, без поставен обезопасителен колан, като не изключват и варианта ищцата да се е возила в изправено положение и при излизане на автобуса от пътното платно същата да е паднала, което допълнително би могло да допринесе за получаването на телесни травми.
Оспорва се сочените в исковата молба вреди да са в причинно-следствена връзка с ПТП от 29.09.2018 г., предвид липсата на убедителни доказателства за това. От епикризата от 12.10.2018 г. се установявало, че ищцата е изписана от УМБАЛ „Канев“ АД с подобрение, за което ѝ е издаден болничен лист за 44 дни, а издадените впоследствие болнични листи за временна неработоспособност, съответно от 12.11.2018 г. до 10.12.2018 г. и от 11.12.2018 г. до 07.01.2019 г., не се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното събитие, като същите са издадени за друго заболяване на ищцата. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
На
29.09.2018 г. ищцата А.М.В. се возела, седнала на седалка срещу една от вратите, в автобус „Исузу“, модел „УРБАН-50“ с рег. № ***, с водач Я.Г.И.. На главен път І-5 км 6+300, на обръщалото до кв. Долапите, непосредствено преди да навлезе в платното за движение в посока гр. Русе, шофьорът Я.И. спрял движението на автобуса и напуснал шофьорското място, при което автобусът, заедно с намиращите се в него пътници, потеглил на собствен ход.
Последвало изпадане на ищцата през отворената врата и падането й на банкета, при което получила нараняване в левия крак, наложило откарването й в болницата със специализиран автомобил на Спешна помощ.
Непосредствено след произшествието постъпила по спешност за оперативно лечение в УМБАЛ „Канев“ АД Русе с болки в областта на лява подбедрица и лява колянна става и невъзможност за движение. При извършените образни изследвания е диагностицирана с фрактура на костите на лява подбедрица диафизарно, фрактура на тибиално плато и диафиза на лява тибия, усилен белодробен рисунък двустранно без данни за инфилтративни засенчвания. След приемането ѝ в УМБАЛ „Канев“ АД ищцата е оперирана на 03.10.2018 г. като е извършена остеопластика и остеосинтезис металика. До колянната става е достигнато с два достъпа, извършена е открита репозиция и вътрешна фиксация с две плаки. Остеопластиката е извършена с костен шпан от криста илиака, поставени са три редон дренажа.
На
12.10.2018 г. ищцата е изписана от лечебното заведение след 14-дневно болнично лечение, като левият долен крайник е имобилизиран в ортеза, без циркулаторни нарушения, конците не са свалени. Предписан е 30 дни домашен режим до 11.11.2018 г., през което време е налице невъзможност за натоварване на крайника, необходимост от превръзки, а впоследствие и от раздвижване.
С
Решение на ТЕЛК № 1268/18.04.2019 г. на ищцата е определена 50 % трайно намалена работоспособност за срок от една година до 01.04.2020 г. с водеща диагноза счупване на горния край на тибията (голям пищял), фрактура кондили медиалис крурис синистра. При извършения на 18.04.2019 г. преглед са установени значително ограничени движения в лява колянна и по-леко в глезенната става, затруднена походка, невъзможен моноподален стоеж и невъзможен клек.
Във връзка с провежданото лечение А.В. е направила разходи за закупуване на имплант в размер на 2 300 лева, за което е представена фактура № **********/03.10.2018 г.
На основание чл. 380 от КЗ, ищцата е отправила на 22.11.2018 г. претенция за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди до ответното застрахователно дружество, като в срока по чл. 496 от КЗ е последвал отказ за изплащане на обезщетение от страна на ответника.
В хода на настоящото производство са предоставени писмени доказателства от Районна прокуратура Русе за образуваното ДП № 2384/2018 г. по описа на ОД МВР Русе, видно от които досъдебното производство се води по повод настъпило пътно-транспортно произшествие на 29.09.2018 г. с пострадал А.М.В.. Представен е протокол за оглед на местопроизшествие от 29.09.2018г. с приложени фотоснимки и съдебно медицинска експертиза. Към момента на справката разследването не е приключило и по делото няма данни за лице, привлечено в качеството на обвиняем.
По време на лечението ищцата е преживяла силни по интензитет и продължителност болки, изпитвала е затруднения в обичайния си начин на живот, поради невъзможността за движение на левия долен крайник. Не е могла да се обслужва сама и се е нуждаела от помощ за елементарни житейски ситуации, имала е нужда от помощни средства за изправяне и придвижване. Освен физическите травми е преживяла и сериозна психологическа травма в резултат от претърпяното ПТП – изпитвала тревожност, безпокойство, виене на свят и страх от придвижване с кола. Нарушила се и нормалната функция на съня, като трудно заспивала и често се будела през нощта. Неизбежните процедури по рехабилитация и раздвижване на контузения крак били свързани с допълнителни болки за ищцата, която не можела да изпълнява и трудовите си задължения за продължителен период от време.
Относно претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са разпитани свидетелите М.
А. (сестра на ищцата) и Й.В. (съпруг на ищцата), които изнасят данни за катастрофата и за интензитета на болките и притесненията на ищцата вследствие причинените ѝ от процесното ПТП телесни увреждания. Св. А., очевидец на ПТП / пътувала в процесния автобус заедно със сестра си /, установява напускането от шофьора на мястото му зад волана и оставянето на автобуса без надзор, потеглянето му на собствен ход и изпадането от автобуса на банкета на ищцата, с която се намирали точно срещу отворената врата. Свидетелката установява по безпротиворечив начин, че болките, неудобствата и притесненията на ищцата са продължили през целия период на лечение, направени били общо четири операции, ищцата не можела сама да се движи, нито да се обслужва, имала нужда от помощ, а когато се движи или стои права, кракът я боли и отича, въпреки проведените две физиотерапии. След тях ищцата започнала да се движи с проходилка, а впоследствие използвала и патерица. След ПТП се затворила в себе си, много плачела, освен силните болки, заради които приемала обезболяващи, психически също била срината – казвала, че повече няма да може да работи и се чудела какво ще прави. Към настоящия момент не е възстановена напълно нито здравословно, нито емоционално.
Св.
В. не е бил очевидец на ПТП, а е пристигнал на мястото на инцидента впоследствие, и видял съпругата си да лежи на банкета с болки в левия крак. Твърди, че след операцията тя изпитвала страшни болки, въпреки обезболяващите. След изписването по време на домашното лечение за нея са се грижили той и майка му – вдигали я на санитарния стол, обслужвали я като й поставяли вечер памперси, помагали за миене и къпане в продължение на около три месеца, след което започнала да използва проходилка. В момента използвала патерица, но продължавал да я боли кракът и да отича в областта на коляното, не можела дори обувка да обуе. Изпитвала силни болки при ходене и след 100-200 метра трябвало да спре и да седне.
Разпечатката съдържа 36 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5ce83798-a00d-4884-bab8-86793566f27f