Решение № 159 от 19.03.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Разград, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20253330101958 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Депозирана е искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове срещу Н. Д. И. за установяване на задължение за заплащане на: Сумата 1721,18 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №40013666428 Сумата 90,33 лева лихва за забава за период от 04.09.2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 28.10.2025 г. /датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до изплащане на вземането. Претендира за заплащане на направените разноски.

Ищецът твърди, че между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит (ДПК) 40013666428 за сумата 2000 лв. за срок от 36 месеца, при ГПР 49,13% и общо дължима сума 3447,92 лв.; че с част от сумата в размер на 668,03 лв. е рефинансирано задължение по други договори между страните, а сумата 1331,97 лв. е преведена на ответника чрез банков превод, че част от клаузите по договора са признати за нищожни със съдебно решение по гр.д.№77/2023 г. по описа на РС - Разград Също така сочи, че ответникът е заплатил по договора за кредит общо сумата 2415 лв., че е изпаднал в забава по отношение на плащанията, че за процесните суми ищецът е искал издаване на заповед за изпълнение, че по ч.гр.д.№1183/2025 г. по описа на РСПавликени е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът е депозирал възражение.

Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника. В срока за отговор същият оспорва иска. Сочи, че договорът е нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и поради накърняване на добрите нрави, като конкретно сочи надвишаване на максималния законов размер на ГПР чрез включване на допълнителни разходи в договора, погасяване на главницата по кредита. Претендира за заплащане на направените разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по 1 делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

На 25.11.2022 г. между Н. Д. И., като кредитополучател и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, като кредитодател е сключен Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №40013666428, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 2000 лв., който следвало да бъде върнат на 36 месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 15.11.2025 г., при посочени в договора ГЛП 41,00 % и ГПР 49,13 %. В договора е записано и закупуването от кредитополучателя на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, първата от които му дава право да получи приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на същия преди клиентите, без закупена услуга, за която дължи 800 лв. Втората услуга му предоставя право за едностранна промяна на погасителния план за целия срок на договора, свързана с отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на падежната дата на вноските, за която дължи 1300 лв. Видно от погасителния план към договора, цената на допълнителните услуги е разсрочена и е включена в месечната вноска, с което същата от 95,79 е променена на 154,12 лв.

Ответникът не оспорва, че е получил сумата 2 000 лв. по договора.

В исковата молба ищецът призанав, че е получил по процесния договор от ответника сумата 2 415 лв.

Поради непогасяване на задължението в срок, на 28.11.2024 г. кредиторът депозирал в заявление, с което поискал издаване на заповед за изпълнение и по образуваното ч. гр. д. № 1183/2025 г. по описа на РС – Павликени съдът е издал заповед за сумите Н. Д. И. ЕГН: **********, настоящ адрес ******************* *********************;, общ. Цар Калоян, обл.

Разград, да заплати на кредитора ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД ЕИК:

175074752, седалище и адрес на управление гр. София, бул. България 49, бл.

53Е, вх. В, ет. 7, общ. Столична, обл. София (столица), сумите: 1 721,18 BGN (хиляда седемстотин двадесет и един лева и 18 стотинки), представляваща главница по договор за потребителски кредит № 40013666428 от 25.11.2022 г. , ведно със законната лихва за период от 28.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 90,33 BGN (деветдесет лева и 33 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 04.09.2023 г. до 27.10.2025 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 39,30 BGN (тридесет и девет лева и 30 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 230,00 BGN (двеста и тридесет лева). В срока по чл.414 от ГПК длъжникът по заповедта е депозирал възражение и в указания от съда срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК.

При така установеното от фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Не е спорно между страните, че са били обвързани от договор за кредит, по който длъжникът не е погасявал месечните вноски и вземанията по него са с настъпил падеж. Исковите претенции касаят заплащане на главница, договорно възнаграждение по кредита и законна лихва за забава, поради което съдът следва да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните. В настоящия случай това правоотношение се обективира в сключения договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №40013666428. За същия са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, тъй 2 като длъжникът е физическо лице, ползващо услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност. Разпоредбите на чл.

143 и чл. 146 от ЗЗП директно възпроизвеждат чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, като дефинират понятието за неравноправна клауза, а съгласно константната съдебна практика, съдът следи служебно за наличието на неравноправна клауза в потребителски договор. Правилата относно защитата на потребителите са императивни правни норми в обществен интерес, за които съдът е длъжен да следи служебно, а в случая и ответникът е заявил възражение.

Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или договор за потребителски кредит, кредиторът е длъжен да му предостави своевременно и съобразно изразените от него предпочитания, въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора, необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.

Информацията се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2 към ЗПК. В съответствие с чл. 5, ал. 5 от ЗПК, формулярите, съдържащи преддоговорната информация трябва да бъдат попълнени изцяло от кредитора. В конкретния случай информацията, съдържаща се във формуляра, макар и формално да е налична, не съответства на параметрите на сключения договор, тъй като кредиторът, предлагайки на потребителя да подпише приложение към стандартния европейски формуляр, представляващо допълнителна преддоговорна информация (л. 9) за ползване на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, е променил същата в значителна степен. С подписване на цитираното приложение общият размер на задължението на ответника вече е в размер на 5547,92 лв. (вместо 3 447,92 лв., колкото е посочено в т.6 от СЕФ), а месечната вноски по кредита - 154,12 лв. (вместо 95,79 лв.), което неминуемо води до увеличаване на годишния процент на разходите. По този начин на потребителя му е наложено да приеме клаузи, с които не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора, което представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал.

2, т. 10 от ЗЗП, а съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Следва да се отчете, че по делото не е доказано да е спазена разпоредбата на чл. 6 от ЗПК, кредиторът да е предоставил подходящи разяснения на потребителя, позволяващи му да прецени доколко предлаганият договор за кредит съответства на неговите потребности и финансово състояние, както и да разясни преддоговорната информация по чл. 5, която трябва да бъде предоставена, основните характеристики на предлаганите продукти и въздействието, което могат да окажат върху него, в т.ч. последиците при просрочени плащания.

От външна страна процесният договор отговаря на изискванията за форма, предвидени в чл. 10, ал. 1 от ЗПК, за ясен и разбираем език на клаузите, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Целта на това законовото изискване е договорът да бъде лесно четим и да не се прикриват някои негови параметри чрез малък шрифт.

В конкретния случай са спазени и изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7, 8, 9, 11 и 12 и т. 20 от ЗПК. Видно от представения по делото договор за кредит, е договорен фиксиран годишен лихвен процент, поради което в тази 3 хипотеза не е необходимо посочването на методика за изчисляване на референтен лихвен процент, а и не се твърди нито се установява да е уговорено прилагането на различни лихвени проценти. Изготвен е и погасителен план, който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и разпределение на вноските между различните неизплатени суми, като в случая договорът съдържа и предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските.

Съдът намира обаче, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване размера на ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК в годишния процент на разходите се включват както дължимите лихви, така и други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора. В чл. 19, ал. 3 от ЗПК са посочени изключенията и те са свързани с разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; разходите, различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. Видно от съдържанието на чл. 15 от ОУ, в които са дефинирани допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, се касае за услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит и до възможността да бъдат отложени погасителни вноски, респективно да се измени погасителния план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в ОУ.

С Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на СЕС, постановено по идентичен казус, е прието, че чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.