Решение № 1369 от 04.08.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 6339/2022
- Вид
- Решение № 1369
- Подписан
- 04.08.2023
- В сила
- 26.08.2023
- Състав
- Поля Петрова Сакутова
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.206, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.218б · Наказателен кодекс
- чл.218б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.218б ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1369 гр. Пловдив, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20225330206339 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С. Б. С. от гр. П., ул. *** против Наказателно постановление №22-218БНК-21/21.10.2022 г., издадено от Началник на 01 РУ при ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя на основание чл.218б, ал. 1 вр.чл.206, ал.1 от НК е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. П. К. от АК Пловдив, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
В 01 РУ при ОД на МВР Пловдив е било образувано досъдебно производство № 569/2021 г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 предл. 1, вр.чл.194, ал.1 от НК. В хода на разследването е нямало лице, привлечено в качеството му на обвиняем.
С оглед събраните в хода на досъдебното производство доказателства наблюдаващият прокурор е приел, че правилната правна квалификация по отношение на разследваното деяние е не тази по чл.195, ал.1, т.4 предл. 1, вр.чл.194, ал.1 от НК, а по чл.206, ал.1 от НК. Прокурорът е приел също, че макар и формално да разкрива белезите на престъпление по чл. 206, ал.1 от 1
НК, деянието не следва да се счита за престъпно по смисъла на НК, а разкрива белезите на административно нарушение с оглед ниската стойност на предмета на престъплението и факта на възстановяването му в хода на разследването, както и липсата на ограничителните хипотези на разпоредбата на чл.218б ал.2 от НК.
С постановление от 06.10.2021 г. на РП Пловдив е прекратено наказателното производство на основание чл.218б, вр. чл.206, ал.1 от НК като е разпоредено копие от него ведно с материалите по делото да се изпратят на Началника на 01 РУ при ОД на МВР Пловдив по компетентност.
Въз основа на съставеното постановление на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е ангажирана административнонаказателна отговорност на основание чл.218б, вр. чл.206, ал. 1 от НК, за това че в периода от 25.06.2021 г. до 03.07.2021 г. в местност Ташлъка, землище на с. Първенец противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която е пазил – метално скеле, състоящо се от 30 бр. метални тръби, 50 бр. метални скоби и 10 бр. дървени талпи на обща стойност 595 лв., собственост на К. Х. Н., като до приключване на проверката вещите са възстановени и деянието представлява маловажен случай.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел, К. Х. Н. потвърди, че между него, Т. Д. З. и А. В. М., от една страна и св. Б. М. С. от друга бил сключен договор за поръчка на 16.04.2021 г. с предмет извършване на строително-монтажна дейност на жилищна сграда, находяща се в местност Ташлъка, община Родопи. За извършване на дейността свидетелят Н. използвал скеле, негова собственост. Тъй като обектът бил голям, св. Н. наел и друго скеле от друг негов познат. След приключване на работата св.Н. върнал скелето, което взел от другия собственик, а скелето на св. Н. останало на обекта за известно време. При извършване на строителните дейности по обекта, а и след това там нямало врата и достъпът до обекта бил свободен. Скелето останало разглобено на обекта.
На по-късен етап свидетелят Н. се върнал да си вземе скелето, но не го открил на обекта. Тогава св. Н. се обърнал към жалб. С. С. , който не знаел къде е местонахождението на скелето. Това наложило да потърси съдействие от органите на полицията, като в хода на проведеното разследване скелето било открито и било върнато на неговия собственик, като от извършеното наблюдение се установило, че същото било извозено с бус, без да се установят лицата, които извършват извозването.
В същата насока са и показанията на св. Т. Д. З., който потвърди обстоятелствата, свързани с работата на обекта, лицата, на които е възложена и последващата липса на скелето, като след разговор със св. Б. С., който заявил, че ще вземе мерки да не стават такива неща, потърсил и сина му жалбоподателят по делото, с когото не установил връзка по телефона, което наложило да се потърси съдействие от полицията, като в хода на разследването скелето било намерено и върнато на собственика му.
Разпитан пред съда е и св. А. В. М., който потвърди, че е бил страна по договора, участвал е при изпълнение на поръчката, както и че впоследствие 2 скелето, което било на св. Н., липсвало и било открито със съдействие на полицията, като преди това от направеното видеонаблюдение се установило, че скелето е извозено с бус от мястото на строежа.
В хода на съдебното следствие е разпитан в качеството на свидетел и Е.
А. А. /с предишни имена Е. А. С./, който потвърди, че скелето е било изместено от обекта и прибрано в двора на местната църква по нареждане на Б. С., като впоследствие дошли органи на полицията и скелето било върнато на собственика му .
По делото е разпитан в качеството на свидетел и Б. С.. Същият потвърди, че е възложил работата по обекта на горепосочените свидетели, потвърди, че между него и Т. Д. З., А. В. М., К. Х. Н. е бил сключен договор, като впоследствие възникнали спорове относно цената, която била първоначално договорена. Неоснователно според свидетеля била платена повисока цена за работата по обекта впоследствие. Според свидетеля цената била завишена от изпълнителите под предлог, че за наетото скеле следвало да се плаща и на другия собственик, каквато договорка първоначално между страните нямало.
След приключване работата по обекта свидетелят С. не отрече, че преместил скелето със съдействие на св. Е. А. А. /с предишни имена Е. А. С./.
Съдът дава вяра на показанията на св. К. Х. Н., Т. Д. З. и А. В. М., като ги оценя като последователни, вътрешнонепротиворечиви и логични. От тях се установяват възникналите договорни отношения със св. Б. С., както и че след приключване на работата скелето е изчезнало като е потърсено съдействие от жалбоподателя, от св. Б. С., а впоследствие и от органите на полицията.
Съдът дава вяра и на показанията на св. Е. А. А. /с предишни имена Е.
А. С./, който потвърждава, че е преместил скелето от обекта в двора на местната църква по нареждане на Б. С..
Съдът кредитира показанията на св. Б. С. в частта относно обстоятелствата, свързани с възникналите договорни отношения и техния предмет.
В съответствие с показанията на свидетелите е и представеният в хода на административнонаказателното производство договор за поръчка на 16.04.2021 г.
Що се касае до показанията на свидетеля С., че скелето пречело и заради това било преместено, това не би могло да се приеме за оневинително.
Действително самият свидетел С. потвърди, че в хода на работата по обекта отношенията между него и работниците се влошили, сумата, която платил накрая била различна, по-висока от договорената. Този факт не е бил оповестен на изпълнителите по договора като причина за местене на скелето на неизвестно място. Обстоятелството, че скелето е върнато едва след намесата органите на полицията, както и показанията на св. Н. и З., че са водили разговори със св. Б. С., който твърдял, че не знае къде е скелето, тъй като бил в чужбина, както и със самия жалбоподател, с когото не успели да установят контакт, води до извод, че незаконосъобразно е променено
3 неговото местонахождение, като за промяната не е уведомен собственика на вещта. Не може да се приеме, че се касае за неуредени гражданско- правни отношения, заради които възложителят по договора е упражнил право на задържане върху скелето. В показанията на разпитаните свидетели няма данни, че заради такива отношения по договора скелето е било останало у възложителя по договора, напротив. Възложителят по договора в нито един момент не е оповестил този факт на неговия собственик. Не е направено каквото и да е волеизявление от другата страна по договора за това, че ще задържи скелето заради неуредени отношения по сключения договор.
Установява се по делото, че впоследствие е потърсено и съдействие от полицията заради липсата на информация за местонахождението на скелето.
Движимата вещ се е намирал а във фактическата власт на възложителя, конкретно поверена му е била на определено правно основание и е следвало да я пази. Вместо това противозаконно е променено мястото, където се е намирала и е преместена на друго място без знание и съгласие на нейния собственик.
От друга страна не може да се приеме, че субект на отговорност по чл.206,ал.1 вр.чл.218б от НК следва да е жалбоподателят. В случая той не се явява страна по договора, не е следвало да изпълнява задължения по него, включително и да върне скелето на собственика по силата на сключения договор. За да е налице състав на престъпление по чл.206, ал.1 от НК, осъществен от жалбоподателя следва вещта да му е била предадена на определено правно основание. По делото е представен договор, въз основа на който страна по договора е Б. С., а не жалбоподателят. За да е съставомерно деянието по чл.206, ал.1 от НК е необходимо вещ та да се е намирала и във фактическата власт на дееца на определено правно основание. Видно от представения по делото писмен договор, показанията на св. Е. А. А. /с предишни имена Е. А. С./ скелето не е преместено от жалбоподателя, а по инициатива на св.Б. С., последният е наредил да се премести скелето от първоначалното му местонахождение, като скелето е било преместено в имот, стопанисван от С. С.. Това, че скелето се е намирало в имота на жалбоподателя, не може да доведе до ангажиране на отговорност на последния за присвояване, тъй като правно основание да пази или държи вещта за него не е имало. Също не може да се приеме, че по данни на св. З. жалбоподателят не се е отзовал на телефонното обаждане, както и по данни на свидетеля Н. е заявил, че не е знаел за местонахождението на скелето. За да е налице обсебване е необходимо деецът да присвои чуждата движима вещ, която владее или пази на някакво законно основание
-договор или фактическо предаване на вещта от нейния собственик, каквото правно основание за самия жалбоподател е нямало. Въпросът дали жалбоподателят следва да носи друга, различна отговорност, в случая за това, че е съхранявал скелето в имот, стопанисван от него, като е знаел за неговото преместване, за което има данни от показанията на разпитаните свидетели, причините, поради които е преместено, не следва да бъде обсъждан в настоящото производство, той като такива факти не са въведени в съдържанието на издаденото наказателно постановление. Това е възможно чрез изменение на обвинението, 4 каквото по делото не е направено, с оглед възприетата от наказващия орган фактическа обстановка въз основа единствено на събраните в хода на разследването по досъдебното производство доказателства.
Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-218БНК-21/21.10.2022 г., издадено от Началник на 01 РУ при ОД на МВР Пловдив, с което на С. Б. С. от гр. П., ул. ***, ЕГН ********** на основание чл.218б, ал. 1 вр.чл.206, ал.1 от НК е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5