Решение № 180 от 09.06.2025, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 890/2024
- Вид
- Решение № 180
- Подписан
- 09.06.2025
- В сила
- 24.07.2025
- Състав
- Полина Иванова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 454 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 180 гр. Провадия, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Полина Ив. Петрова при участието на секретаря М. Т. С. като разгледа докладваното от Полина Ив. Петрова Гражданско дело № 20243130100890 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 срещу А. И. А., ЕГН **********, с която са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основА.е чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между стрА.те, че ответникът дължи на ищеца следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № PK18- ******/06.03.2018 г. между „ОББ“ АД и длъжника, прехвърлени на ищеца по договор за прехвърляне на парични вземА.я от 15.12.2021 г. и Анекс към него от 05.05.2023 г., както следва: 2500 лева – главница, предявена частично от цялото вземане 4782,44 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано датата на депозиране на заявлението - 08.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението и 300 лева – договорна лихва за периода 01.12.2020 г. – 14.08.2023 г., предявена частично от общото вземане в размер на 1221,93 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 120/23.02.2024г. по ч.гр.д. № 209/2024г. на РС – Провадия, срещу ответника.
В исковата молба се твърди, че на 06.03.2018 г. е сключен Договор за потребителски кредит № РК18-****** между „Обединена Българска Банка" АД, ЕИК 000694959 в качеството на Кредитор и А. И. А., ЕГН **********, в качеството на Кредитополучател, по силата на който „Обединена Българска Банка" АД, ЕИК 000694959 предоставя на Кредитополучателя паричен кредит в размер на 5000 лева при договорна лихва съгласно чл. 4 и чл. 5 от Договора. Кредитополучателят се задължил да погасява задължението си по кредита на 120 месечни анюитетни вноски с краен падеж на 06.03.2028 г. Вноските по кредита били уговорени в размер на 60,54 лева всяка и последна изравнителна вноска в размер на 59,23 лв., съгласно чл. 8 от Договора и приложения към него погасителен план. Твърди се, че след усвояване на кредита, кредитополучателят не е изпълнил поетите договорни задължения към „Обединена Българска Банка" АД, ЕИК 000694959, като непогасено е останало задължението по кредита в размер на 6004,37 лева., от които 4782,44 лв. - главница и 1221,93 лв. - договорна лихва. На основА.е чл. 18 от Договора ищецът посочва, че е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост до кредитополучателя с изх. № 409/28.07.2023 г. Твърди се, че на 15.12.2021 г. е сключен 1
Договор за прехвърляне на парични вземА.я и Анекс към него от 05.05.2023 г. между „Обединена Българска Банка" АД, ЕИК 000694959 и „ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК 131001375, с който вземА.ята, произтичащи от договора за кредит са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. На длъжника било изпратено уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия. Предсрочната изискуемост се твърди, че е настъпила на 14.08.2023г.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по което била издадена процесната заповед за изпълнение. Срещу последната длъжникът възразил по реда на чл. 414 ГПК, което наложило предявяване на настоящия иск. Поради изложеното, се моли за уважаване на иска, като уточнява, че по отношение на претендираната в заповедното производство договорна лихва за сумата над 300 лв. и за периода преди 01.12.2020 г. се извършва оттегляне на иска на основА.е чл. 232 ГПК. В случай на недоказаност надлежното обявяване на предсрочната изискуемост, моли да бъде уважен искът за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на СПН. Претендира направените съдебно-деловодни разноски в хода на заповедното производство и исковото производство.
Извън срока е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който признава задължението по договора за главница, но се оспорва задължението по отношение на мораторна и договорна лихва. Оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, доколкото ответникът твърди, че е уведомен само за настъпилата цесия.
В съдебно заседА.е ищецът не се явява и не изпраща представител. Депозира молба, с която моли да се даде ход на делото и претендира уважаване на исковата претенция и претендира разноски.
Ответникът се представлява в съдебното заседА.е от своя процесуален представител, като изразява становище, че исковата претенция подлежи на отхвърляне, тъй като ответникът винаги съвестно е изпълнявал задължението си по кредита с изключение на невъзможността му да обслужва кредита по време на пандемията Covid-19. Излага, че тогава е било утежнено семейното му състояние и от това, че следва да се грижи за детето си, което е с увреждА.я. Уведомил банката, като поискал разсрочване, но му било отказано.
Възстановил плащА.ята през август 2023 г. и то в по-голям размер от договореното.
Възразява срещу уведомяването за настъпилата предсрочна изискуемост, т.к. подадената в предходното съдебно заседА.е обратна разписка била несвоевременно представена в съда и се противопоставя да бъде приета. Счита, че не е станал повод за завеждане на делото, тъй като и до момента си заплаща задължението, като последното такова сочи, че е от 16.04.2025 г. По изложените причини, моли за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на стрА.те, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщеното по делото ч. гр. д. № 209/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия със Заповед № 120/23.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е разпоредено А. И. А. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД следните суми: 2500лева, представляваща частично вземане за дължима предсрочно изискуема главница от цялото в размер на 4782,44лева по договор за потребителски кредит № РK18-******/06.03.2018г., сключен с „ОББ” АД, което задължение е прехвърлено на заявителя „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземА.я /цесия/ от 15.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 08.12.2023г. до окончателното изплащане на задължението; 500лева, представляваща частично вземане за договорна лихва за периода 01.09.2020г. до 14.08.2023г. от цялото в размер на 1221,93лева, както и сумата от 110лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 60 лева и 50 лева - юк. възнаграждение, на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК.
2
Съгласно представения по делото договор потребителски кредит № РK18******/06.03.2018г., ведно с погасителен план към него, сключен с „ОББ” АД и А. И. А. на ответника е предоставена от страна на кредитора сумата в размер на 5000 лева срещу задължение на кредитополучателя да върне заетата му сума за срок от 120 месеца чрез заплащане на ежемесечна вноска в размер на 60,54 лева и последна изравнителна вноска в размер на 59,23 лв. Общата сума за плащане е посочена в размер на 7 373,81 лева, при променлив годишен лихвен процент от 7,95% и ГПР в размер на 8,8%. Уговорено в чл.
21.1.7 от договора е, че кредиторът може да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащането на падеж на която и да е договорена анюитетна вноска.
Съгласно договор за прехвърляне на парични вземА.я от 15.12.2021 г., ведно с анекс № 1/05.05.2023 г. и приложение № 1Б към него, сключени между „ОББ“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземането по процесния договор за кредит е прехвърлен на ищеца, изразяващ се в 4782,44 лева – главница и 1 221,93 лева – лихва.
Съгласно обратна разписка до длъжника е изпратено уведомление за извършената цесия и писмо за обявяване на задължението по договора за предсрочно изискуемо.
Представена е справка за салда и лихви за периода 06.03.2018 – 18.11.2019 г. по кредита, както и извлечение от сметка за периода 06.03.2018 – 06.08.2018 и 25.09.2018 – 27.12.2018 г. за извършените от кредитополучателя плащА.я.
АнгажирА. са доказателства за извършвА. плащА.я от ответника, както следва: на 17.03.2025г. - 100 лева, 21.02.2025г. – 100 лева, 14.01.2025 г. – 100 лева, 13.12.2024 г. – 100 лева, 15.11.2024 г. – 110 лева, 16.10.2024 г. – 120 лева, 17.09.2024 г. – 100 лева, 19.08.2024 – 100 лева, 16.07.2024 – 60 лева, 18.06.2024 – 80 лева, 16.05.2024 – 90 лева, 16.04.2024 – 100 лева, 15.03.2024 – 100 лева, 16.02.2024 – 100 лева, 12.01.2024 – 120 лева, 13.12.2023 – 100 лева, 16.11.2023 – 120 лева, 13.10.2023 – 130 лева, 15.09.2023 – 130 лева, 22.08.2023 – 130 лева, 19.08.2021 - 60 лева, 28.04.2021 – 60 лева, 22.03.2021 – 60 лева.
Представено е удостоверение за раждане на детето Стефан А. И., чийто баща е ответникът, както и фактура № 1000011017/15.01.2025 г., издадена в полза на детето за ортопедични обувки на стойност 190,00 лева, експертно решение от 27.03.2025 г., издадено на детето, с което е констатирано 54% степен на увреждане при диагноза „детска церебрална парализа“. Видно от удостоврение от ТД на НАП Варна А. И. А. е бил последно трудово зает до 02.07.2021 г.
Съгласно изготвената по делото ССчЕ кредитът е усвоен на 06.03.2018 г., когато по сметка с клиент А. И. А. е постъпила сумата от 5000 лева с основА.е „РК18-****** Усвояване“. Към 05.05.2023 г. /прехвърлянето на вземането по договор за цесия на „ЕОС Матрикс“ ЕООД/ задължението на ответника възлизало в размер на 6004,37 лева, от които 4782,44 лева – главница, 111,78 лева – договорна лихва и 1110,15 лева – наказателна лихва.
Договорната лихва в размер на 111,78 лева е констатирано, че е начислена в периода преди 01.12.2020 г. Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 14.08.2023 г. задължението на ответника за заплащане на дължимата главница, според експерта, възлиза в размер на 4782,44 лева. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда /след направените погашения на 16.11.2023 – 120 лева, 13.10.2023 – 130 лева, 15.09.2023 – 130 лева, 22.08.2023 – 130 лева/ задължението на ответника се констатира, че възлиза на 4262,44 лева – главница. В периода след извършване на цесията 05.05.2023 г. и подаване на заявлението в изпълнение на процесния договор е изчислено, че ответникът е платил общо сумата от 2190 лева, онагледена в таблица 2 от експертизата. След заплащане на тази сума ищецът е погасил задълженията на ответника, както следва: 1372,65 лева, отнесена към главницата и 817,35 лева – към изкупената лихва. С това съгласно таблица 3 от ССчЕ към момента на изготвянето на заключението дължимият остатък от главницата е в размер на 3409,79 лева, а наказателна лихва – 705,57 лева. Остатъчно задължение по перо договорна лихва не се установява съобразно експертното заключение. Изготвено е Приложение №1 към 3 експертизата, с което са обобщени направените констатации на вещото лице.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основА.е в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквА.я на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 209/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия, а именно – подаденото от длъжника в срок възражение по чл. 414 от ГПК.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на действително правоотношение по договор за паричен заем, по силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума; да е възникнало по отношение на ответника изискуемо задължение да заплати сумите, предмет на исковете, в претендирА.те размери.
От анализа на представените по делото писмени доказателства, се установява, че между ответника и „ОББ” АД е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който не се оспова, че е усвоена сумата в размер на 5000 лева срещу задължение на кредитополучателя да върне заетата му сума за срок от 120 месеца чрез заплащане на ежемесечна вноска в размер на 60,54 лева и последна изравнителна вноска в размер на 59,23 лв. Общата сума за плащане е посочена в размер на 7 373,81 лева, при променлив годишен лихвен процент от 7,95% и ГПР в размер на 8,8%. Впоследствие между ищеца, в качеството му на цесионер и „ОББ” АД, в качеството му на цедент, е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземА.я, с което е прехвърлен остатъкът от вземането по договора за потребителски кредит, възлизал в размер на 6004,37 лева, от които 4782,44 лева – главница, 111,78 лева – договорна лихва, начислена пред 01.12.2020 г. и 1110,15 лева – наказателна лихва. С уведомление, видно от обратна разписка, на 14.08.2023 г. кредитополучателят е уведомен за настъпилото прехвърляне на вземането, както и за обявяване кредита за предсрочно изискуем. В приложението към договора за цесия по ясен и недвусмислен начин е индивидуализирано вземането, което продавачът е имал към А.. Направените възражения в посока срещу обявяването предсрочната изискуемост на кредита, се явяват неоснователни, защото своевременно са ангажирА. доказателства за уведомяването.