Решение № 3493 от 27.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3493 гр. Пловдив, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330105084 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. Н. Б. против „Вива Кредит” ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 44,97 лв. – недължимо платена при липса на основание такса по договор за паричен заем № ** г.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № **г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца определена сума. Била договорена възнаградителна лихва и ГПР , но не и начина на формирането му. В договора не била посочена общата сума за плащане по него. В договора, били посочено, че ищецът следва да заплати на ответника и сума, представляваща такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем,. В исковата молба се излагат съображения, че тази клауза е недействителна, доколкото е сключен в противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.. Поради изложеното предявява исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Вива Кредит” ООД, с който се оспорва исковата претенция. Преди сключването на договора бил представен Стандартен европейски формуляр. Възразява, че договорът за кредит не е недействителен поради нарушение на чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото уговореният лихвен процент е фиксиран. ГПР бил посочен в договора за кредит, като в същия не следвало да бъде включвана неустойката, поради което според ответника не е налице противоречие и с разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Излагат се съображения, че уговорената клауза за 1 неустойката не противоречи на добрите нрави и на материалния закон, в частност чл. 21, ал.1 ЗПК и чл. 33, ал.1 ЗПК. Досежно таксата за експресно разглеждане на документите се навеждат доводи, че същата е доброволно избрана от ищеца допълнителна услуга, поради което се дължи възнаграждение за нея. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил процесната сума на ответното дружество по процесния договор за заем, който е недействителен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, т.е. че процесният договор за заем е действителен.

Между страните не е спорно, че между тях е сключен процесният договор за паричен заем № №**г, по силата на който ответникът, заемодател е предоставил на ищеца заемател сумата в размер от 200 лева. В чл. 1, ал.3 от договора било договорено, че за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължал такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 44,97лева.

От приложената по делото справка за извършени плащания по договора се кредит се установява, че ищецът е заплатил на ответното дружество по договор за паричен заем № **г, всички дължими суми, включително такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 44,97 лева.

За да е основателен предявеният иск обаче, следва да се установи, че плащането на претендираната сума е при начална липса на основание, поради наличие на някое от специалните основания за недействителност на договора по чл. 22 ЗПК или защото уговорената неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Също така, следва да се съобрази и трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която за разлика от правомощията му по предявен нарочен установителен иск за нищожност на договор, при който е обвързан от наведените от ищеца основания, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1) при нарушение на добрите нрави - така изрично т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, решение № 252 от 21.03.2018 г. по т. .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о, решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2

2) при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - така изрично Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о., решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д.

№ 2613/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3) при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - така изрично решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д.

№ 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о, решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова с оглед изложените принципни постановки, съдът при разрешаването на настоящия правен спор, следва да обсъди наведените от ищцата доводи за недействителност на договора за заем, а също и да извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност на договора в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, следи служебно.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В процесния случай, твърденията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 4 от Договора.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, 3 които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в чл. 2, т. 7 от Договора е посочена общата сума за заплащане от потребителя, но в тази величина не е включена дължимата по чл. 4 от Договорите "неустойка". Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.

Досежно таксата за „експресно разглеждане на заявката за кредит, несъмнено същата попада в приложното поле на чл. 10а, ал.2 ЗПК. Видно от чл.1, ал. 2, 3 и 4 от договора, таксата „експресно разглеждане на заявката за кредит” е незадължителна за сключването на договора, като е свързана с по-бързото разглеждане на документите за отпускане на кредит.

Същата се дължи еднократно, но заплащането на таксата от потребителя е разсрочено, като сумата се включва в ежеседмичната вноска. Видно от характера на услугата, същата попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с разглеждане на заявката на потребителя, респективно - е свързана с основното задължение на ответника по договора, да предостави заемната сума. Следователно, е налице нарушение на забраната на чл. 10а, ал.

2 ЗПК на ответника да събира такава такса. Разпоредбата на договора за събиране на такса за предоставянето на договора за кредит нарушава чл. 10а, ал. 1 ЗПК и сумата по нея се явява недължимо платена. С оглед приетите по-горе постановки, то следва да се приеме, че договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Макар и встрани от спора по делото, съдът счита за нужно да изтъкне, че съгласно чл.

23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Изясни се и че в изпълнение на задълженията си по кредитното правоотношение, 4 ищецът е заплатил на ответника всичките си задължения по договор за паричен заем № **г., включително такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 44,97 лева. Предвид съображенията, изложени по- горе, то плащанията от ответника са осъществени по договор, който е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Предвид гореизложеното, то ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД посочената сума, представляващи заплатени от ищеца на ответника суми при начална липса на основание.