Решение № 101 от 28.04.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. гр. Хасково, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20255640200113 по описа за 2025 година ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Й. Г. Й. с ЕГН **********, от ***********, е депозирала жалба против Електронен фиш, серия К, №4407124 на ОД-МВРХасково, с който за виновно извършеното на 23.01.2021г. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП й е наложено адм.наказание „Глоба“ в размер на 300лв.

Жалбоподателя счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено поради изтекла давност.

В съдебно заседание същият е редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Упълномощен процесуален представител изпраща писмено становище, с което поддържа жалбата, счита, че е изтекла предвидената в закона давност, пледира за отмяна на обжалвания електронен фиш и за присъждане на направените по делото разноски.

Административно наказващият орган- редовно призовани, не изпращат представител и също не вземат становище по жалбата.

С оглед събраните по делото доказателства съдът намира следното:

На първо място, задължение на адм.-наказващият орган е да установява административното нарушение по време, място и начин на извършването му, както и да установи конкретния нарушител, като надлежно му връчи АУАН, наказателно постановление или електронен фиш. Доколкото това е задължение на адм.-наказващия орган и следва да бъде спазено в законоустановените срокове, неспазването на това задължение не може да се 1 приема в ущърб на нарушителя.

При установената фактическа обстановка по делото, която не се оспорва от страните, следва да се приеме, че е изтекла абсолютната давност за преследване на така извършеното административно нарушение. Същото е довършено и извършителят е бил известен още през месец януари 2021 година.

Съобразно чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. В ЗАНН няма конкретна уредба, уреждаща абсолютната давност, поради което и на основание чл.11 от ЗАНН е приложим режимът на НК, уреден в чл.80 и чл.81, в какъвто смисъл е и ТП № 1/2015 г. на ВКС и ВАС по т. д. № 1/2014 г.

Правилото на чл.80, ал.1, т.5 от НК предвижда, че наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в срок от три години. Съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1, т.5 от НК.

Давностния срок започва да тече от датата на извършване на нарушението и се прекъсва, ако се предприемат действия по преследване на извършителя. За такива действия се приемат самото издаване на електронен фиш, опит последният да бъде връчен и други. Ако не бъдат предприети действия в три годишния срок от извършване на деянието, административно-наказателното производство следва да бъде прекратено.

За приложението на давностните срокове за образуване на административнонаказателно производство и налагане на административно наказание, съдът следи служебно, дори да не е направено възражение за това. В случая към момента на произнасянето на настоящата съдебна инстанция, срокът по чл.81, ал.1, т.5 от НК е изтекъл с оглед на датата на извършване на нарушението (23.01.2021г.), поради което административно-наказателната отговорност на сочения като нарушител субект е погасена по давност към този момент. Т.е. от жалбоподателя не може вече да се търси административно-наказателна отговорност и не може да му се наложи административно наказание, което е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.

В същият смисъл е и издаденото Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година на колегиите при ВКС и ВАС.

Налице са данни в случая (видно от представената разписка от ССЕВ, в която е описаната дата на връчване на електронния фиш), че връчването е станало чрез ССЕВ на 30.01.2025г. – т.е. почти една година след като е бил изтекъл давностния срок за налагане на наказание за извършеното административно нарушение.

Ето защо безпредметно се явява разглеждане на производството по същество като следва така издаденият електронен фиш да бъде отменен, а образуваното административно наказателно производство– прекратено поради изтичане на погасителната давност.

Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет обжалвания електронен фиш, са били направени разноски от жалбоподателя- а именно адвокатско възнаграждение, съобразно мотивите по-горе за отмяна на 2 обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските, които е направил по съдебното производство.

Представено е пълномощно, съгласно което адв.Е.Т.Х. е надлежно упълномощен от жалб.Й. Й. за процесуално представителство, свързано с обжалване на издадения и описан по-горе електронен фиш. Доколкото са налице доказателства за упълномощаването, но не и за размера на направените разноски, като е описано, че същия е на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, то следва да бъде присъден минималния размер на направените разноски съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Видно от горецитираната разпоредба „Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.“. От своя страна разпоредбата на чл.7, ал.2 от същата Наредба определя: „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: 1. при интерес до 1000 лв. - 400 лв.“. В случая материалният интерес попада в тази хипотеза- под 1000 лв., поради което и съобразно степента на защита и процесуално представителство, както и съобразно изхода от делото, следва да се уважи искането за присъждане на разноски именно в минималния, определен от наредбата размер – 400лв.

Предвид което Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, №4407124 на ОД-МВР-Хасково, издаден срещу Й. Г. Й. с ЕГН **********, от ***********, с който за виновно извършеното на 23.01.2021г. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП й е наложено адм.наказание „Глоба“ в размер на 300лв. - поради изтекла давност.

ПРЕКРАТЯВА административно наказателното производство по АНД №113/2025г. по описа на Районен съд- Хасково.

ОСЪЖДА ОД-МВР- гр.Хасково, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН да заплати на адв. Е.Т.Х., с адрес *************, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева – разноски за защита на жалб. Й. Г. Й. с ЕГН **********, пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Административен съдХасково, в 14-дневен срок от обявяване му на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.

3

4