Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 40452 от 02.11.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
17852/2026
Подписан
02.11.2026
В сила
02.11.2026

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40452 гр. София, 02.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20261110117852 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК.

С исковата молба вх. № 200800/23.06.2026 г., уточнена с молба вх. № 205598/26.06.2026 г., подадена от М. Г. И. - И., чрез адв. Л. К., са предявени срещу „......“ ЕООД, ЕИК ******, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: 496,69 евро - остатък от дължимо трудово възнаграждение за месец февруари 2026 г., и 1142,40 евро - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за общо 15 дни, от които 12 дни за 2025 г. и 3 дни за 2026 г., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на исковата молба – 23.06.2026 г., до окончателното изплащане.

Ищцата М. Г. И. - И. твърди, че по силата на трудов договор № 40/04.10.2024 г. е изпълнявала длъжността „инженер, конструктор“ при ответника „......“ ЕООД, при 8-часов работен ден и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2578 лв., както и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% за всяка прослужена година. Впоследствие между страните били сключени три допълнителни споразумения, като с последното от 18.07.2025 г. основното месечно възнаграждение било увеличено на 3127,90 лв., а допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит било определено на 3%. Счита, че съгласно чл. 155 КТ е разполагала с 20 работни дни платен годишен отпуск. На 19.01.2026 г. ищцата подала молба за прекратяване на трудовото правоотношение, като с писмо от 21.01.2026 г. работодателят я уведомил, че ще счита молбата за предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ. Със заповед от 18.02.2026 г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ.

Поддържа, че през целия период на трудовото правоотношение е изпълнявала добросъвестно задълженията си, но ответното дружество не изплатило изцяло дължимото трудово възнаграждение за месеците януари и февруари 2026 г., както и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за общо 15 работни дни, от които 12 дни за 2025 г. и 3 дни за 2026 г. Твърди, че при извършена проверка от ГИТ било установено, че работодателят не е изплатил пълния размер на трудовото възнаграждение за месец януари 2026 г., като 1 дължим оставал остатъкът от 252,92 евро, както и трудовото възнаграждение за месец февруари 2026 г. в размер на 1886,17 евро, включващо и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 15 работни дни, или дължимата сума възлизала на общо 2139,09 евро. Впоследствие ответното дружество заплатило на ищцата сумата от 500 евро, като след извършеното плащане останали дължими сумите 496,69 евро - остатък от дължимо трудово възнаграждение за месец февруари 2026 г., и 1142,40 евро - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, чието заплащане претендира в настоящото производство.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника „......“ ЕООД.

По разпределяне на доказателствената тежест:

По иска с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ:

В тежест на ищцата е да установи, че е работила по трудово правоотношение с ответника и е полагала труд за периода, за който претендира да й се заплати трудово възнаграждение, размера на дължимото трудово възнаграждение за процесния период, както и падежа на вземането.

При установяване на посочените по-горе обстоятелства в тежест на ответника е да обори презумпцията по чл. 8 КТ за добросъвестност при изпълнение на трудовите права и задължения от страна на ищцата. В тежест на ответника е да докаже и плащане на претендираните суми, в случай че твърди това.

По иск а с правно основание чл. 224 , ал. 1 КТ:

В тежест на ищцата е да докаже прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на основанието за прекратяване, както и размера на начисленото при работодателя среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение, през който е отработила най-малко 10 работни дни.

В тежест на ответника е да докаже ползването на отпуск за процесния период или изплащане на обезщетението за неползването му.

По доказателствените искания:

Ищцата е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

По останалите доказателствени искания на ищцата съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание, като вземе предвид процесуалното поведение на ответника.

Съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните са налице пречки по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

2

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.12.2026 г. от 11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ОТЛАГА произнасянето си по останалите доказателствени искания на ищцата за първото по делото открито съдебно заседание.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за 3 разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие; неприсъственото решение не се мотивира по същество; в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран докладът по делото, да се връчи на страните, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4