Решение № 246 от 20.11.2025, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Павликени, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ при участието на секретаря Митко Михайлов като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ Гражданско дело №

20254140100114 по описа за 2025 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 86, ал.

1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., *** срещу К. Н. М., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр.

П., ул. „*** с която търси признаването за установено, че ответникът му дължи следните суми:

800,00 лв. (осемстотин лева) – главница по Договор за потребителски кредит № ***/27.03.2022 г. между „*** и длъжника, вземанията по договор които са били прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023 г., сключен между „*** като „цедент“ и ищеца, като „цесионер“, 40.05 лв. (четиридесет лева и пет стотинки) - представляваща дължима договорна лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит за периода от 27.03.2022 г. - 11.05.2022 г., 138.03лв. (сто тридесет и осем лева и три стотинки) – лихва за забава, за периода от 11.05.2022 г. 28.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.09.2024 год. до изплащане на вземането, за което вземане била издадена Заповед № ***/04.11.2024 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2024 г. по описа на РС- П.. Ищецът твърди, че между „***“ в качеството на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател е бил сключен горния договор за потребителски кредит по електронен път съгласно ЗПФУР, по силата на който ответникът е бил получил сумата от 800 лева, която се задължил да върне на 11.05.2024 година, ведно със възнаграждение за кредитора в размер на 40.05 лева съгласно съдържащия се в договора погасителен план. Излага да бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, съответно ГПР в размер на 48,62 %. Сочи, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.22 г. „***, като цедент му прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит, за което прехвърляне твърди, че длъжникът е уведомен на посочената от него в договора настоящ адрес, както и чрез съобщение по посочения от него телефонен номер.

1

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, в който претенциите се оспорват, както и фактическите и правни твърдения, изложени в ИМ. Навеждат се доводи за липса на договорна обвързаност на ответника със цедента, респективнос нищожност на договора за кредит на основание неравноправни клаузи, спори се и материалната легитимация на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвокупност и съобрази доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Не са спорни по делото проведеното заповедно производство, неговия изход и че издадената по делото заповед е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което, е указано на заявителя да предяви искова молба в срок на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, същите се установяват и от приложеното заповедно производство – ЧГрД №*** по описа на РС – П. за 2024 година.

Заявителят е изпълнил дадените указания, в резултат на което е образувано настоящото производство по делото.

Представен е Договор за паричен заем „***“ № *** от 27.03.2022 година между „**, в качеството на заемодател и ответника в качеството на „заемополучател“, при следните параметри: размер на отпуснатия заем – 800 лв.; размер на погасителната вноска: 1 250.00 лева, която с договорената в т.

3.12. отстъпка от 3.96 лева възлиза на 1 246.04 лева, ГПР – 48.62 %, брой вноски – 1, фиксиран ГЛП – 40.05 %, дата на плащане – 11.05.2022 год., като общата сума за плащане включва и посочената в 3.10. такса за експресно разглеждане в размер на 409.95 лева.

Представени са Общи условия на „*** за заеми „***т“, предоставени чрез интернет.

По делото е представен обективиран на хартиен носител електронен документ – Разписка за извършено плащане, № ***, генерирана на 27.03.2022 14:48 ч., с наредител „***“ и получател К.

Н. М., КИН: *** за сумата 8000 лв. с посочено основание: „Паричен превод към ЕasyPay: заем съгл. дог. ***.“

С договор за за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023 г. „*** прехвърлило на „*** парични вземания по договори за кредит, индивидуализирани в Приложение № 1 /посоченото приложение в цялост и като един документ не е представено/.

Към исковата молба е приложено уведомление за цесията до длъжника, но не и данни за връчването му.

Въз основа на така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Искането на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо ответната страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По делото е представен процесния договор за паричен заем между „***, в качеството на заемодател и ответника по делото в качеството на заемополучател, който не носи подписи на страните, като ищецът твърди договорът да е сключен по електронен път по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

2

Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. По силата на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: 1. Изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2. Спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; 3. Получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис (с изменено заглавие с ДВ, бр. 85 от 2017 г., както следва – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги), по силата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР.

В настоящия случай за доказване на възникналото между кредитодателя и ответника правоотношение са представени неподписани документи – договор за кредит и Общи условия към него.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУИ „електронен документ“ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т.

35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), т. е. по отношение на дефиницията на последния е налице препращане към Регламента.

Съгласно чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, поспециално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУИ), а „електронно изявление“ от своя страна е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУИ).

По делото не е представен договорът за паричен заем под формата на електронен документ.

Следователно, по делото не се установява, че между кредитора и ответника е възникнало договорно правоотношение по сключен договор за заем от разстояние по реда на ЗПФУР.

Твърденията на ищеца са, че договорът е сключен по електронен път, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За да е налице такова, то ищецът следва да установи получено от ответника електронно изявление, съдържащо съгласие за получаване на исковата сума в заем, каквото електронно изявление в случая не се установява. По делото е представена единствено разпечатка – извлечение от електронна система, в която такова изявление не се съдържа.

С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не ангажира доказателства във връзка с вменената доказателствена тежест във връзка с установяване валидното възникване на договорно правоотношение между „***и ответника.

За пълнота следва да се посочи и че по делото не се установи в условията на пълно и главно доказване предаването на сумата в размер на 800 лв. на ответника - по делото е наличен коментирания по-горе документ, от който се установява, че „***, е наредило чрез система за електронни плащания превод в полза на ответника, но не и получаване на сумата от страна на 3 последния.

Н е е приложено по делото в цялост - като един документ и приложение №1 към посочения договор за цесия, от който да е видно, че твърдените вземания спрямо ответника са били прехвърлени в полза на ищеца по делото.

За пълнота следва да се има предвид и следното:

Дори и да се приеме за доказано наличието на валидно възникване на договорно правоотношение между „*** и ответника, то същото е нищожно по следните съображения:

Кредитора, който прехвърлил вземането на ищеца безспорно е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ответникът от своя страна е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова – липсват по делото противни твърдения и доказателства, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, а „Сити Кеш“ ООД на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент, като не е предвидена възможност за промяната му, тъй като същият е фиксиран и общата сума, дължима от потребителя по кредита, изчислена към момента на сключване на договора, посочен е и годишният процент на разходите.