Решение № 43 от 26.04.2024, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Силистра, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Ана Аврамова

Натали Яс. Жекова при участието на секретаря Ели Ст. Николова в присъствието на прокурора Г. В. Й. като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243400600068 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №2 от 05.05.2022г. постановена по НОХД №15/2022г., Дуловски районен съд е признал подс.Н. З. С. за виновен в това, че на 28.01.2021г. около 23:00ч в землището на с.Секулово, обл.Силистра, в съучастие като съизвършител с В. С. Р., чрез нанасяне на множество удари с тъпоръбест предмет с голяма маса /дървен сап, сопа/ в лявата хълбочна област, корема, гърба и долните крайници на Л. Ж. С. му е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на слезката и последващото й оперативно премахване, довело до загуба на слезката, поради което и на основание чл.128, ал.2, вр. с ал.1, вр.с чл.20, ал.2 от НК, във вр.с чл.58а, ал.1 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на осн.чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален общ режим.

Признал е подс. В. С. Р. за виновен в това, че на 28.01.2021г. около 23:00ч в землището на с.Секулово, обл.Силистра, в съучастие като съизвършител с Н. Закриев С., чрез нанасяне на множество удари с тъпоръбест предмет с голяма маса /дървен сап, сопа/ в лявата хълбочна област, корема, гърба и долните крайници на Л. Ж. С. му е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на слезката и последващото й оператвино премахване, довело до загуба на слезката, поради което и на 1 основание чл.128, ал.2, вр. с ал.1, вр.с чл.20, ал.2 от НК, във вр.с чл.58а, ал.1 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на осн.чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален общ режим.

Признал го е за виновен и в това, че на 28.01.2021г. около 23:00ч в землището на с.Секулово, обл.Силистра, чрез нанасяне на директен силен удар с тъпоръбест предмет със значителна маса и ограничена удряща повърхност /дървен сап, сопа/ в областта на лявото рамо на долната челюст на Ю. И. Х., като му е причинил средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на рамото на долната челюст, луксация на долните фронтални зъби, обусловили наличието на трайно затруднение на храненето и говора, и изпадане в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда-мозъчна кома, която съставлява разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.129, ал.2, вр. с ал.1, от НК, във вр.с чл.58а, ал.1 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на осн.чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален общ режим.

На осн.чл.25, ал.1, вр.с чл.23, ал.1 НК съдът е определил едно общо наказание за срок от две години лишаване от свобода по отношение на подс.В. Р..

На осн.чл.24 от НК съдът е увеличил определеното общо наказание на подс.Р. с четири месеца.

Осъдил е подсъдимите С. и Р. да заплатят солидарно на Л. Ж. С. сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта, до окончателното изплащане.

Съдът е осъдил подсъдимите да заплатят солидарно ДТ върху уважената част на гр.иск, направените по делото разноски, както и направените от Л. С. разноски за адвокатски хонорар.

Съдът е потвърдил мерките за неотклонение „подписка“ по отношение на подсъдимите С. и Р..

Недоволен от постановената присъда е останал конституирания като ч.обвинител и гр.ищец Л. Ж. С., който я обжалва чрез адв.Д., като счита, че тя е несправедлива, тъй като определените на подсъдимите наказания са силно занижени. Поради това иска от въззивната инстанция да измени присъдата на ДРС и увеличи размера на наложените наказания на подсъдимитеq до около средния от предвидения за този вид престъпления. С допълнителни писмени изложения жалбоподателя излага подробни съображения свързани с направеното искане. Редовно призован, Л. Ж. С. не се явява в съдебно заседание, за него се явява адв.Д., който заявява, че поддържа подадената жалба като изтъква, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че е налице паритет между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

По делото са постъпили жалби и от подсъдимите Н. З. С. и В. С. Р., чрез адв.К., които също са недоволни от постановената присъда, като я считат за неправилна и незаконосъобразна. Жалбите са бланкетни и в тях се прави 2 едно и също искане, отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за невинни.

Редовно призовани за съдебно заседание, от подсъдимите се явява единствено В. С. Р., заедно с адв.К., който заявява, че поддържа жалбите, като допълва, че намира присъдата и за несправедлива. Според адв.К. по делото е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което иска от въззивната инстанция да приложи по отношение на подсъдимите разпоредбата на чл.66, ал.1 НК. В правото му на реплика адв.К. уточнява, че не поддържат искането за пълно оправдаване на подсъдимите, тъй като деянието е доказано, а претендират единствено за приложение на чл.66 НК.

Подс.Р. изразява съжаление за случилото се и се придържа към казаното от адв.К..

Представителят на Окръжна прокуратура-Силистра счита жалбите на подсъдимите за неоснователни. Според прокурора пред въззивната инстанция защитника на подсъдимите е изложил свободна интерпретация на събраните доказателства, която няма нищо общо с установената фактическа обстановка.

Прокурорът изтъква, че по делото не е подаден протест срещу присъдата, но той намира жалбата на ч.обвинител С. за основателна, тъй като по делото са налични единствено отегчаващи вината обстоятелства. Ето защо прокурорът счита, че наказанието на подсъдимите за причинената телесна повреда на С. е занижено и то следва да бъде увеличено към средния размер, след което да се приложи разпоредбата на чл.58а от НК.

Силистренски окръжен съд на основание чл.313, ал.1 НПК извърши цялостна проверка на обжалваната присъда и след като взе предвид доводите изложени в жалбите и становището на страните констатира следното:

От фактическа страна по делото е установено, че на 28.01.2021г. около 22:30ч. св. Айредин Р. и подс.С., живущи в с.Тодор Икономово, общ.Каолин отишли в гората намираща се между с.Тодор Икономово и с.Секулово, общ.Дулово за да събират дърва. Движили се с конски впряг по пътя гр.Дулово-гр.Нови пазарq в посока от с.Тодор Икономово към с.Секулово. В един момент движещ се след тях автомобил ги осветил с фаровете и те се отклонили по черен път към гората понеже се изплашили. Лекият автомобил спрял близо до мястото където двамата се отклонили и от него слязъл мъж в камуфлажни дрехи. Св.Р. и подс.С. слезли от каруцата и легнали в снега, като забелязали, че в колата има и друго лице. Слезлият мъж от колата взел някакъв предмет от нея, насочил го в тяхна посока и произвел изстрел.

Веднага след това мъжът се качил колата и потеглил. Св.Р. се обадил на брат си-подс.Р. и му казал какво се е случило. Подс.Р. се обадил на св.Алтънай С. от с.Секулово и го помолил да пресрещне автомобила на мъжа с камуфлажните дрехи. В момента на обаждането св.С. бил със св.Ю.

Х., и заедно с автомобила му „Опел Зафира“ потеглили да изпълнят молбата на подс.Р., като се движили в посока от с.Секулово към с.Тодор Икономово. Подс.Р. се обадил на свидетелите М. М. и Айредин С. и с автомобила на последния-БМВ тръгнал от с.Тодор Икономово към с.Секулово. По пътя те взели и св.Р. и подс.С., които оставили каруцата в 3 гората.

Свидетелите А. С. и Х. забелязали лек автомобил марка „Шкода“ спрян на пътя на място наричано „моста“ и предположили, че това е автомобилът, който търсят. Те също спрели, и до автомобила видели пострадалия С., когото запитали дали той е стрелял. Той казал, че не е стрелял по никого, но все пак св.А. С. се обадил на подс.Р. като му казал, че е намерил човека, който е стрелял и съобщил къде се намират.

Свидетелите С. и Х. погледнали в автомобила но не видели там оръжие. Те се убедили, че не той е стрелял и провели с него дружески разговор. Не след дълго петимата пристигнали с лекия автомобил БМВ.

Подс.Р. първи слязъл от автомобил и веднага се насочил към св.Х., като държал дървена сопа в ръката си. Без каквито и да е обяснения той нанесъл силен удар със сопата в областта на челюстта на пострадалия Х., който паднал на земята и загубил съзнание. След това двамата подсъдими се насочили към пострадалия С. и след разменени кратки реплики подс.С. му нанесъл удар с глава. Л.ов паднал на земята, а двамата подсъдими започнали да му нанасят силни удари с юмруци и дървена сопа в областта на ребрата и корема, при което пострадалия викал от болка. Това продължило докато св.А. С. извикал, че са „убили“ св.Х. понеже той лежал в кръв и не мърдал. Това позволило на пострадалия С. да успее да се качи в автомобила си и да потегли. Отишъл в дома на вуйчо си-св.Илиев в с.Секулово, който установил множество увреждания по тялото на пострадалия, след което подал сигнал за случилото се. През това време св.Х. се свестил и се качил в автомобила си, а по-късно е бил отведен от св.А. С. в ЦСМП.

От назначената СМЕ е видно, че пострадалия Ю. Х. вследствие на удара е получил счупване на долната челюст и луксация на долните фронтални зъби, което обуславя наличието на трайно затруднение на храненето и говора. Освен това изпадането в безсъзнателно състояние обуславя наличието на разстройство на здравето временно опасно за живота.

Причинени са му и увреждания, които по своя характер представляват временно разстройство на здравето не опасно за живота.

Пострадалия Л. С. е получил множество увреждания изразяващи се в контузия на главата, сътресение на мозъка, хематом с кръвонасядане на лявата очница, контузия на лявата длан с четири разкъсно-контузни рани, контузия на лявата гръбна и лявата поясна област с характерни линеарни кръвонасядания, контузия на коремната стена, контузия на далака с руптура и масивен коремен кръвоизлив, контузия на коленните области с охлузвания.

Извършена е животоспасяваща операция с отстраняване на далака, т.е. налице е загуба на слезката. По своя характер това остро настъпило животозастрашаващо състояние представлява постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. Останалите увреждания съставляват временно разстройство на здравето не опасно за живота.

Производството пред първата инстанция се е провело по реда на Глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимите са признали фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и са се съгласили да не се 4 събират доказателства в тяхна подкрепа. В този случай, съобразно разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК, първоинстанционния съд е обосновал присъдата си въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

Според въззивната инстанция жалбите на подсъдимите са неоснователни.

Независимо, че по същество се оспорва справедливостта на наложеното наказание, с оглед характера на проведеното първоинстанционно съдебно производство странно звучат възраженията на защитата на подсъдимите, които реално представляват оспорване обосноваността на съдебния акт, като в тази връзка се представят данни, които не са приети и изложени в обвинителния акт.

Така например адв.К. заявява пред въззивната инстанция, че не е изяснена фактическата обстановка около ситуацията, сочи за някакво извършено от пострадалия С. деяние, диалог при който С. е заявил, че е бракониер и стреля по лисици. Впоследствие пък, в правото му на реплика адв.К. заявява, че деянието е доказано и жалбоподателите не желаят пълно оправдаване, което коренно противоречи на изложеното по-горе.

Именно характера на съдебното производство /съкратено съдебно следствие при хипотезата на чл.371, т.2 НПК/, предполага допустимост на защитата на подсъдимите в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. С приемането на тази форма на съдебно производство, подсъдимите доброволно и съзнателно са се лишили от процесуалната възможност да реливират обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение, и да претендират обезпечаването им чрез доказателствени искания.