Решение № 4858 от 09.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4858 гр. София, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря Б. П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20211110209772 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „С.Н.Д.“ ЕООД с ЕИК – хххххххх, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от М.К.Н. с ЕГН – ********** срещу Наказателно постановление /НП/ № 22 – 007433 от 22.06.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София /ДИТ – София/, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.62, ал. 1 от КТ. Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.

Същият оспорва фактическите констатации в акта и наказателното постановление, като твърди, че лицето В.Х. фактически не е било допускано до работа. Алтернативно моли за намаляване на размера на наложената имуществена санкция. Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – София, чрез процесуалния си представител, моли да бъде потвърдено наказателното 1 Този файл е копие на електронно подписан документ.

Оригиналът е подписан от V.N.Y. на 05.07.2022 г. в 13:24:27 ч. Актът е постановен на 05.07.2022 постановление, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното: С акт за установяване на административно нарушение № 22 – 007433 от 27.05.2021 г., съставен от Г. В. В., на длъжност „главен инспектор” при Дирекция „Инспекция по труда“ – София, при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на 25.05.2021 г. и на 27.05.2021 г. на „С.Н.Д.“ ЕООД, ЕИК: хххххххх, със 1 седалище и адрес на управление: /адрес/, представлявано и управлявано от М.К.Н., ЕГН:

**********, както и въз основа на представени документи в Д ИТ – София, е констатирано, че на 12.11.2020 г. „С.Н.Д.“ ЕООД, в качеството му на „работодател” по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, е приело В.К.Х., ЕГН: **********, да извършва трудова дейност на длъжност „общ работник” без сключен трудов договор в писмена форма. В хода на проверката за лицето бил представен трудов договор № 00027/12.11.2020 г., в който липсвал подпис на В.К.Х., както и справка за заверени уведомления за сключени договори изх. № 22388203503452/12.11.2020 г., в която срещу името на В.К.Х. липсвал подпис. Представени били и разчетно платежна ведомост за м. 11.2020 г. с начислено трудово възнаграждение в размер на 90.15 лв. /чиста сума за получаване/; РКО № 202011006/ 30.11.2020 г. за изплатена заплата за м. 11.2020 г.; присъствена форма за отчитане явяването/неявяването на работа през м. 11.2020 г., в която срещу името на В.К.Х. било отбелязано, че има 4 отработени дни.

Извършилият проверката инспектор при ДИТ – София приел, че нарушението е извършено на 12.11.2020 г. в предприятието на работодателя „С.Н.Д.“ ЕООД и е констатирано на 25.05.2021 г. в ДИТ – София, както и че нарушението се потвърждава от следните писмени материали: 1. Протокол за извършена проверка изх. № ПР 2116958/27.05.2021 г.; 2. Трудов договор № 00027/12.11.2020 г.; 3. Справка от НАП изх. № 22388203503452/12.11.2020 г.; 4.

Разчетно платежна ведомост за м. 11.2020 г.; 5. РКО № 202011006/30.11.2020 г.; 6.

Присъствена форма за м. 11.2020 г. В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда. Въз основа на акта е издадено процесното Наказателно постановление № 22 – 007433 от 22.06.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по 2 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от V.N.Y. на 05.07.2022 г. в 13:24:27 ч. Актът е постановен на 05.07.2022 труда“ – София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя „С.Н.Д.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Наказващият орган посочил, че в конкретния случай не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 415в от КТ за квалифициране на нарушението като маловажно. Съгласно изричната императивна разпоредба на чл. 415в, ал.

2 от КТ, нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2, не могат да бъдат квалифицирани като маловажни. Законовите разпоредби, регламентиращи сключването, регистрацията и изпълнението на трудовия договор между работодател и работник са императивни. Тяхното нарушаване води до застрашаване на обществените отношения, свързани с предоставяне на работна сила от работника и на правата, с които той разполага като страна в едно трудово правоотношение. Предвид тежестта на процесното нарушение, и с оглед постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН, АНО приел, че административното наказание следва да бъде определено в размер над минимално предвидения от закона за извършеното нарушение. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Г. В. В., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Г. В. В., която лично е извършила проверката по спазване на трудовото законодателство на дружеството – жалбоподател и е констатирала нарушението. Показанията на свидетел В. са 2 последователни, логични и напълно кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал. От приложения в АНП трудов договор № 00027 от 12.11.2020 г. е видно, че срещу графата работодател има положен подпис и печат, но срещу графата работник/служител липсва положен подпис. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Според чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Съдържанието на трудовото правоотношение е посочено 3 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от V.N.Y. на 05.07.2022 г. в 13:24:27 ч. Актът е постановен на 05.07.2022 неизчерпателно в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от КТ – място на работа, наименование на длъжността, срок на трудовия договор, основно и допълнително възнаграждение, продължителност на работния ден или седмица. Следва да се подчертае, че съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. В хода на съдебното следствие пред въззивния съд не се събраха доказателства, които да оборват материалната доказателствена сила на акта за установяване на нарушението.

Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ предвижда общо задължение, че трудовият договор се сключва винаги в писмена форма. В тази връзка разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ изрично предвижда, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Нарушението на чл. 62, ал. 1 от КТ е скрепено със санкцията на чл. 414, ал. 3 от КТ, където е предвидено, че работодател, който наруши разпоредбите на чл.

61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. От събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят „С.Н.Д.“ ЕООД е извършил вмененото му административно нарушение, тъй като в качеството си на работодател е допуснал лицето В.К.Х. да работи без да е сключил с него трудов договор в писмена форма. Нормата на чл.

62, ал. 1 от КТ регламентира формата на трудовия договор – писмена, т.е. същата допълва чл. 61, ал. 1 от КТ и е във връзка с тази норма. Формата, визирана в чл. 62, ал. 1 от КТ, е задължителна и за двете страни, т.е. задължението да сключат писмен трудов договор е и за двете страни, ако искат този договор да е валиден. За да бъде изпълнено това изискване в случая е било нужно двете страни по правоотношението да положат своя подпис под трудовия договор, като едва в този момент фактическият състав би бил завършен, т.е. би бил сключен трудовият договор в изискуемата писмена форма. В конкретния случай това не се е случило. От обективна страна „С.Н.Д.“ ЕООД е осъществило състава на вмененото му нарушение, тъй като дружеството като работодател е приело на работа лицето В.Х., което е престирало труд в полза на жалбоподателя, без последният да е уредил отношенията при предоставянето на работна сила като трудово правоотношение – със сключването на трудов договор в писмена форма, подписан и от двете страни. Настоящият съдебен състав споделя направените констатации на наказващия орган, че нарушението се потвърждава от неподписания трудов договор № 00027/12.11.2020 г., справка от НАП изх. № 3

22388203503452/12.11.2020 г., разчетно - платежна ведомост за м. 11.2020 г. и присъствена форма за м. 11.2020 г. От приложената по делото разчетно - платежна ведомост за м. 11.2020 г. е видно, че на лицето В.Х. е било начислено трудово 4 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от V.N.Y. на 05.07.2022 г. в 13:24:27 ч. Актът е постановен на 05.07.2022 възнаграждение в размер на 90.15 лева /чиста сума за получаване/ за м. ноември 2020 г., а от присъствена форма за отчитане явяването/ неявяването на работа през м. 11.2020 г. се установява, че за м. ноември 2020 г. лицето има 4 отработени дни. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че лицето В.Х. фактически не е било допускано до работа. Аргументите на жалбоподателя за последвало прекратяване на трудовите правоотношения с лицето са ирелевантни спрямо предмета на доказване. Нарушението по чл. 62, ал. 1 от КТ е формално, като жалбоподателят „С.Н.Д.“ ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ, не е изпълнил задължението си да уреди взаимоотношенията си с В.Х. чрез сключване на трудов договор в писмена форма, подписан и от двете страни, преди постъпването на работа на последния. Следва да се отбележи, че проверката на дружеството по спазване на трудовото законодателство е извършена по документи 5 месеца след подаване в ТД на НАП на уведомлението за сключен договор изх. № 22388203503452/12.11.2020 г. Следователно не е било релевантно извършването на проверка по работни места и правилно контролният орган е приел за начална дата на престиране на труд датата, на която дружеството е обявило пред ТД на НАП съществуването на трудов договор. Предвид изложеното, съдът намира, че извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ е безспорно доказано и административно – наказващият орган законосъобразно е ангажирал административно – наказателната отговорност на жалбоподателя. Тъй като нарушителят е юридическо лице, не следва да се обсъжда субективната страна на нарушението, предвид уредената в чл. 83, ал. 1 от ЗАНН обективна отговорност. Санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ, действаща към момента на констатираното нарушение, предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер от 3 000 лева.

Съдът счита, че при така определената санкция не е било взето предвид обстоятелството, че нарушението е било констатирано за първи път, доколкото няма данни за други извършени от жалбоподателя нарушения от същия вид. С оглед на това съдът счита, че административно – наказателната санкция се явява необосновано завишена и същата следва да бъде намалена към минимално предвидения от закона размер, а именно в размер на 1 500 лева, което отговаря на характера и тежестта на извършеното нарушение. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, предвид наличието на специална норма в чл.