Решение № 633 от 28.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Диана Коледжикова при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Касационно гражданско дело № 20248002101209 по описа за 2024 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба № 29721 от 29.12.2023 г., подадена от името на А. К. К. чрез адв. А. К., срещу решение № 1285 от 16.11.2023 г., допълнено с решение № 49 от 14.01.2025 г., постановени по гр.д. № 295/2023 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решението от 07.09.2022 г. по гр.д. № 10541/2021г. на Софийски градски съд за осъждане на А. К. да заплати на Н. Н. на основание чл. 45 ЗЗД сумата 25 000 лева обезщетение на неимуществени вреди.

Касаторът твърди нарушения на процесуалния и материалния закон, допуснати от съда, както и необоснованост. Счита, че не е категорично доказано да е направил изказване със съдържанието, посочено в исковата молба; твърди, че доказателствата, събрани по делото, подкрепят тезата, че ищецът е инициирал актуализиране цените на сключени от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ договори. Сочи, че в нарушение на материалния закон процесното изказване е прието за деликт, въпреки че представлявало оценъчно съждение, което било добросъвестно, а не злонамерено. С обжалваното решение се нарушавала свободата на изразяване на мнение, допринасящо за обществения дебат по значими събития.

Твърди се неправилност на решението при определяне размера на обезщетението, което било непропорционално.

С определение от № 5981 от 19.12.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно 1 обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за критериите, формиращи съдържанието на понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД и значението им при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, когато деликвентът и увреденият са действащи политици или лица, заемащи висши държавни длъжности. По този въпрос е налице практика на ВКС (решение № 110 от 25.05.2010 г. по гр.д. № 2808/2016 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 86 от 29.01.2010 г. по гр.д.№ 92/2009 г. на ІІІ г.о.; решение № 369/26.11.2015 г. по гр.д.№ 2098/2015 г. ІІІ г.о.; решение № 50117 от 31.10.2022 г. по гр.д. № 7/2022 г. на ВКС, І г.о.), с която обжалваното решение е в противоречие.

Съгласно цитираните решения на ВКС, свободата на словото е право освен на медиите, и на политиците и по отношение на тях може да включва известна степен на преувеличение и дори провокации, защото дейността им е свързана с политическо противопоставяне.

Критиката срещу действия и думи на политици може да бъде в много по-широки граници, защото те съзнателно избират да са публични фигури, които са изложени на показ пред журналистите и обществото. Това обаче не означава, че политиците, които са изложени на неоснователна критика, трябва да бъдат лишени от възможност да защитят репутацията си.

Възможността свободно да се изразява мнение се разпростира до пределите, след които се засягат други конституционно защитени права. Правото на свободно изразяване и разпространяване на информация може да включва обсъждане на дейността на публични личности, критични оценки и дори да надхвърлят добрия тон. Това е в полза на обществения контрол и политическия дебат. Политиците и публичните личности следва да търпят повече укори, но свободата на словото и на изразяването не може да се използва, за да се нанасят обиди и/или клевети. При преценка на противоправността и вредите и определяне на обезщетението следва да се съобразява качеството на политик както на деликвента така и на засегнатия политик. Следва да се търси балансът между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име. В тази посока най-важният критерий е доколко конкретното изразяване на факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо срещу това дали то се използва целенасочено за накърняване на правата и доброто име на другиго. Границите на приемливата критика по отношение на политик, действащ в качеството на обществена или държавна фигура са значително по-широки, в полза на обществения контрол и политическия дебат.

Настоящият състав споделя напълно изложената практика, в която се съдържа отговорът на правния въпрос, обосновал допускане на касационното обжалване.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съставът на ВКС взе предвид следното:

Производството е по иск по чл. 45 ЗЗД, предявен от Н. Н. Н. против А. К. К. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лева, претърпени вследствие на разпространяване на неверни клеветнически твърдения при изказване на 13.08.2021 г.

По спорния въпрос налице ли е фактическият състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД въззивният съд е приел, че изказването на ответника съдържа неверни твърдения, които 2 внушават извършване от Н. на противоправно деяние. Съдът констатирал, че не е установена истинността на изложените твърдения, а именно – че ищецът е подписвал договори за ремонт и поддръжка на пътната мрежа в противоречие със закона, без финансово обезпечение от бюджета и това представлявало форма на измама. Взето е предвид, че страна по договорите е била Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, затова ищецът като заместник министър на МРРБ не е имал правомощия да подписва посочените договори.

Намерено е за недоказано и твърдението, че договорите не са били обезпечени финансово със средства от държавния бюджет. При горните разсъждения съдът е направил извод, че исковата претенция е доказана по основание – изнесената от ответника информация съдържа неверни твърдения, поради което изказването му по отношение на ищеца е противоправно.

Съдът е посочил, че по отношение на случаи като процесния, когато обект на критики са политици и лица, упражняващи държавна власт, свободата на словото е в по-широки граници и позволява засилена критика. Затова при извършено непозволено увреждане чрез разпространяване на обиди и клевети по отношение на такива лица, отговорността на извършителя се определя в по-ниски размери на парично обезщетение. За да определи справедлив размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, съдът е изходил от ангажираните гласни доказателства, въз основа на които е приел, че изявлението на ответника е засегнал по негативен начин психическата сфера на ищеца, неговите част и достойнство, личен и професионален живот като за анализа на свидетелските показания препратил към мотивите на първоинстанционното решение. Съдът е посочил допълнително, че отправянето на публични обиди и клевети към едно лице, дори когато то е публична фигура, политик и пр., наличието на неимуществени вреди се презумира. Изложено е, че като говорител на Министерския съвет ответникът е бил в позиция да влияе сериозно на общественото мнение, което завишава изискванията към публичните му изказвания. Съдът е отчел и обстановката, при която е направено процесното изказване. По тези съображения съдът е приел, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца вреди е сумата от 25000 лева и за тази сума е потвърдил първоинстанционното осъдително решение, а до пълния предявен размер е отхвърлил иска.

По основателността на касационната жалба. Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД. Уважаването му е предпоставено от установяване, че процесните изявления съдържат неверни клеветнически твърдения и са опозоряващи личността на ищеца. Противоправно е поведението, ако изнесените факти са неверни и позорят някого или го набеждават в извършване на престъпление, или изложените мнения са обидни. За да се уважи предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, следва да се установи, че процесните изявления на ответника съдържат неверни клеветнически твърдения и са опозоряващо личността на ищеца, както и че се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди.

Клеветата е умишлено разгласяванена позорно обстоятелство за другиго, устно или писмено, чрез довеждане до знанието на трето лице на конкретно несъществуващо позорно обстоятелство, като клеветнически могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място и лице.

Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, който се отнася 3 до укоримо от гледище на морала поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в обществото, като същевременно това твърдение е невярно.

При решаване на спор за причинени вреди съдът е длъжен да посочи в какво се изразява противоправното поведение на деликвента при отправени клеветнически твърдения. Съдът следва да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от ответника, да разграничи твърденията за факт от оценките и да провери дали фактите са позорни и неверни; дали оценките са в рамките на свободата на словото, определени от чл. 39, ал. 1 от Конституцията.

С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е частично неправилно.

Правилен е изводът на въззивния съд, че изказването на ответника съдържа твърдения за факти, а не оценъчно мнение. Твърденията за факти биха могли да бъдат верни или неверни.

За да възникне задължение за ответника за репариране на вреди, разгласените обстоятелства следва да бъдат освен неверни, и обективно позорни за честта на ищеца – да са твърдения за действия, които се смятат за безнравствени или несъответни с общественото понятие за чест или с положението на наклеветения; възбуждат негативизъм, неодобрение и презрение към наклеветения от страна на общественото мнение.

В тежест на ответника по иска по чл. 45 от ЗЗД е да установи верността на изнесената от него информация. Това е така, защото при установяване истинността на изнесените данни искът по чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за вреди от клевета ще бъде отхвърлен като неоснователен, а съгласно чл. 154 от ГПК всяка страна е длъжна да докаже фактите, от които черпи благоприятни последици.

Твърдението, че ищецът Н. е подписвал договори за ремонт и поддръжка на пътища, е твърдение за факт. Правилно е прието от въззивния съд, че не е доказана истинността на това твърдение. Правилно е прието, че ангажираните по делото писмени доказателства не установяват истинността на твърдението, че в противоречие със закона са подписвани договори за повече от 1 милиард лева, необезпечени в бюджета. Дори да се приеме, че въпреки липсата на правомощия за сключване на договори за пътната мрежа, ответникът носи политическа отговорност, ако същите са били сключени от АПИ в нарушение на закона, за да защити успешно защитната си теза, ответникът е следвало да въведе в процеса твърдения за стойността на подписаните договори; за размера на предвидените в държавния бюджет суми, както и за размера на лимитите по чл.86, ал.2, т.5 и т.6 и ал.3 от Закона за публичните фондове (ЗПФ), предвид възможността по чл.88 ЗПФ показателите на лимитите да бъдат променяни. Само при такива въведени твърдения за съда ще е възможно да сравни размера на сумите по сключените договори с предвидените в съответния закон за държавния бюджет средства и лимити и да направи извод дали твърдението за сключени договори без предвидени в бюджета средства е вярно. Доколкото в отговора на исковата молба не са въведени конкретни твърдения, следва да се приеме, че не е доказана истинността на посоченото изявление. Съдържащите се в показанията на свидетелите Г. и Ш. данни за възлагане на дейности по поддръжката на пътищата при липса на финансиране не са годно доказателство за установяване при условията на пълно и главно доказване верността на 4 изказването на ответника.

Безспорно заявените твърдения за сключени от ищеца договори в нарушение на закона, което представлява форма на измама, са позорящи и очернящи обществения образ на ищеца.

Следователно в изказването на ответника, направено на 13.08.2021 г., се съдържа клевета по отношение на ищеца. То е причинило стрес и притеснения на ищеца, съобразно свидетелските показания. Налице е причинна връзка между действията на ищеца и вредите на ответника, затова следва да се приеме, че е осъществен фактическият състав на чл.45 ЗЗД.