Определение № 2775 от 22.10.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2466/2026
- Вид
- Определение № 2775
- Подписан
- 22.10.2026
- Състав
- Стефка Михова, Иван Йорданов, Николай Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1, пр. I · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2775 гр. Пловдив, 22.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стефка Михова
Членове:
Николай Стоянов
Иван Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно частно гражданско дело № 20265300502466 по описа за 2026 година
Производство по чл. 274, ал. 1,т.1 от ГПК във връзка с чл.130 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. И. М., ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния й представител адв. Т. К., против Определение № 8957 от 20.07.2026 г., постановено по гр. д. № 12071/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, XXII гр. с., с което е прекратено производството по делото на основание чл. 130 от ГПК поради недопустимост на предявения от жалбоподателката иск с правно основание чл. 61 от Закона за собствеността (ЗС).
В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Жалбоподателката поддържа, че районният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на служебното начало (чл. 7, ал. 1 от ГПК), като не е указал своевременно в хода на производството липсата на активна легитимация и не е оставил исковата молба без движение за изправяне на нередовностите й.
Наред с това се твърди, че за ищцата е налице правен интерес от търсената защита, тъй като в качеството си на ползвател на имота същата е солидарно задължена за заплащането на местните данъци и такси по ЗМДТ наред с ответника, които последният отказва да престира. Формулира се искане за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна Д. Ю. Т..
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, 1 от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:
Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл. 61 от ЗС, предявен от Н. И. М. против Д. Ю. Т., за прекратяване на учреденото в полза на последния безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху 1/3 идеална част от едноетажна жилищна сграда в ***.
От фактическа страна по делото е безспорно установено (и се признава от самата ищца в уточняваща молба вх. № 82940/29.07.2025 г.), че по силата на Нотариален акт № 20, том III, рег. № 3872, дело № 420 от 09.08.2018 г., ищцата е учредила правото на ползване върху 1/3 ид. ч. на ответника, неин внук, запазила е право на ползване върху останалите 2/3 ид. ч. за себе си, но същевременно е прехвърлила правото на собственост (голата собственост) върху целия имот на трето лице – нейната дъщеря Н. С. Т.. Към момента на подаване на исковата молба ищцата няма качеството на собственик на процесния имот.
При тези данни по делото с обжалваното определение районният съд е направил правилен и законосъобразен извод, че предявеният иск по чл.61 от ЗС е недопустим.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 61 от ЗС, правото да иска предсрочно прекратяване на учредено право на ползване принадлежи единствено и само на собственика на вещта. Този иск има конститутивен характер и има за цел да защити правото на собственост, когато то е ограничено от ползвател, който уврежда вещта или нарушава съществените си задължения.
От изложените в исковата молба твърдения и приложените доказателства по безспорен начин се установява, че ищцата Н. М. е прехвърлила собствеността върху имота на своята дъщеря Н. С. Т., като си е запазила единствено правото на ползване върху 2/3 идеални части от вещта.
Следователно към момента на предявяване на иска ищцата има качеството единствено на ползвател, но не и на собственик на имота, поради което същата не притежава активна процесуална легитимация да предяви конститутивния иск по чл. 61 от ЗС, чийто изключителен титуляр по закон е единствено и само собственикът на вещта.
Неоснователно е оплакването в частната жалба за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неоставяне на исковата молба без движение с даване на указания на ищцата за отстраняване на нередовностите й. Активната легитимация по предявения конститутивен иск не касае редовността на исковата молба по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, а обуславя допустимостта на самото производство. Въведеното от закона специално качество на субекта, който има право да предяви този иск, съставлява абсолютно процесуално изискване за надлежна страна — предпоставка, за чието съществуване съдът е длъжен да следи служебно във всеки стадий на процеса на основание чл. 130 от ГПК. Липсата на качеството „собственик“ у 2 ищцата не е формална нередовност на исковата молба, която може да бъде отстранена чрез указване на заменяне на страната или конституиране на трето лице по реда на отстраняване на нередовности. Процесуалният закон не позволява на съда служебно или по искане на нелегитимиран да предяви иска ищец да подмени изцяло страната по делото с друго лице (собственика на имота), без да са налице изрично предвидени в закона предпоставки за това.
Доводът в частната жалба, че за ищцата е налице правен интерес, тъй като отговаря за данъците на имота, също не може да обоснове допустимост на предявения иск по чл. 61 от ЗС. Отношенията между двамата ползватели на имота (баба и внук) и евентуалните спорове за разпределяне на разноските и данъците за имота могат да бъдат предмет на други лични или имуществени искове, но не и на специалния иск за прекратяване на правото на ползване, което е правомощие единствено на собственика.
Като е достигнал до същите правни изводи и е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1, пр. I във връзка с чл. 278, ал. 4 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8957 от 20.07.2026 г., постановено по гр. д. № 12071/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXII гр. с., с което е прекратено производството по делото на основание чл. 130 от ГПК поради недопустимост на предявения от Н. И. М., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 61 от ЗС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3