Решение № 2317 от 06.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2317 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100510693 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Интейк“ ЕООД, срещу решение № 3457/28.02.2025г., постановено по гр. д. № 51703/2023г. на СРС, 70 с-в.

С обжалваното решение е отхвърлен, като неоснователен, искът с правно основание чл. 124 от ГПК, предявен от „Интейк“ ЕООД, ЕИК 203211061 срещу „Пи Маркет“ ЕООД с ЕИК 202800893 и срещу „Енерго Про Продажби“ АД с ЕИК 103533691 за признаване за установено, че „Интейк“ ЕООД е титуляр на вземането от 1440,23 лева, платена без основание стойност на коригирана потребена ел. енергия по издадена от „Енерго Про Продажби“ ЕАД фактура № 0072026565/03.02.2010г.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон.

Излага доводи, че договорът за цесия не е развален. Моли решението да бъде отменено и искът да бъде уважен, като основателен и доказан. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият „Пи Маркет“ ЕООД е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият „Енерго – Про Продажби“ АД е 1 депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

В случай, че решението бъде отменено, моли да не се възлагат разноски в негова тежест.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от водене на исковете и същите са допустими, по следните съображения. Процесуалният закон приема, че споровете между кредитори, каквито в случая са цесионерите на едно вземане, следва да разрешат с влязло в сила решение спора между тях, като в този смисъл е разпоредбата на чл. 224 от ГПК. Ето защо, интересът на ищеца произтича от твърдението му, че не може да встъпи като взискател в хода на горецитираното изпълнително производство, поради това, че праводателя му е сключил втори договор за цесия на процесното вземане, който е антидатиран. Именно затова за ищеца е налице правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо правата си спрямо своя праводател и другия ответник, който претендира да е титуляр на вземането.

Предмет на иска е не да се установи дали договорът е развален, както се твърди в отговора на исковата молба и поддържа с отговора на въззивната жалба, а да се установи кой е носител на вземането. Ето защо, предявеният иск е допустим.

За да постанови обжалваното решение СРС е приел, че по делото не са представени доказателства за извършено от страна на „Интейк“ плащане. Приел е, че от приложените доказателства - нотариална покана от „КНМ Груп“ ЕООД до „Интейк“ ЕООД, връчена на 16.07.2018 г., констативен протокол от 09.08.2018 г. и изявление за разваляне от „КНМ Груп“ ЕООД до „Интейк“ ЕООД, в което е посочено, че поради 2 неизпълнение, отпаднал интерес и невъзможност за изпълнение, се развалят договорите за цесия, сключени на 23.10.2014 г., с които цедентът „КНМ Груп“ ЕООД е прехвърлил от активите си 297 вземания на цесионера „Интейк“ ЕООД, се установява, че договорът за цесия е преустановил действието си, поради което и ищецът в качеството си на цесионер не се явява титуляр на процесното вземане, и е отхвърлил иска изцяло.

Относно правилността на първоинстанционното решение и релевираните във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното.

От представените по делото пред СРС спогодба-анекс към 198 договора за продажба на вземания, сключени на 23.10.2014 г., между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, от 23.12.2014 г., между „КНМ Груп“ ЕООД, „Интейк“ ЕООД и „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД /в качеството на солидарен длъжник/ и изявление за разваляне, изпратено от „КНМ Груп“ ЕООД до „Интейк“ ЕООД, в което е посочено, че поради неизпълнение, отпаднал интерес и невъзможност за изпълнение, се развалят договорите за цесия, сключени на 23.10.2014 г., с които цедентът „КНМ Груп“ ЕООД е прехвърлил от активите си 297 вземания на цесионера „Интейк“ ЕООД, се установява, че между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД е бил налице договор за цесия от 23.10.2014 г. относно вземането в размер на 1440,23 лева, представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД фактура № 0072026565/03.02.2010 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 4 от спогодба-анекс към 198 договора за продажба на вземания, сключени на 23.10.2014 г., между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, от 23.12.2014 г., между „КНМ Груп“ ЕООД, „Интейк“ ЕООД и „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД /в качеството на солидарен длъжник/, „Интейк“ ЕООД се е задължило да заплати цена за прехвърлените вземания, в размер на 282 887,67 лева, която сума следвало да се плати в полза на кредиторите на „КНМ Груп“ ЕООД /абонатите на „Енерго-Про Продажби“ АД/, описани подробно във всички 198 броя договора за продажба на вземания, в 6месечен срок от ефективното получаване от „Интейк“ ЕООД на всички суми по вземанията.

От събраните доказателства в тяхната съвкупност се установи, че „КНМ Груп“ ЕООД е прехвърлител /цедент/ по две последователно извършени цесии в полза на различни лица /цесионери/, а именно цесия от 21.10.2014г. с цесионер „Пи Маркет“ ЕООД и цесия от 23.10.2014г. с цесионер „Интейк” ЕООД. От друга страна, длъжникът „Енерго – Про Продажби“ АД е уведомен първо за втората по поредност на извършване цесия, като за първия цесионен договор е уведомен по-късно.

С договора за цесия се осъществява промяна в облигационната връзка чрез промяна на активната страна в нея, или това е договорът за отстъпване на едно 3 вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор се определя още като каузален, неформален и консенсуален.

С исковата молба „Интейк“ ЕООД е оспорил по реда на чл. 181 ГПК договора за цесия от 21.10.2014г., сключен между „КНМ Груп“ ЕООД и „Пи Маркет“, с твърдения, че документът е антидатиран.

Частният документ, какъвто е договорът за цесия, има достоверна дата за трети лица само в хипотезите на чл. 181, ал. 1 ГПК, а именно от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. В решение № 235/04.6.2010 г. по гр. д. № 176/2010г., ІІ г. о. на ВКС, е прието, че „трето лице“ по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Следователно касае се до тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Другите неучастващи в документа лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи. Ето защо ищецът „Интейк“ ЕООД се явява трето лице по смисъла на същата норма, а при носена от ответника тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК достоверна дата по чл. 181 ГПК на оспорения договор за цесия от 21.10.2014г., като най-ранния момент, от който може да се приеме, че документът съществувал, съобразно признанието на ищеца в исковата молба, може да се приеме датата, на която същата цесия била съобщена на длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, а именно 20.01.2015г.

Ето защо съдът приема, че от представените по делото писмени доказателства, в т.ч. договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 23.10.2014г., сключен между „КНМ Груп“ ЕООД, като цедент, и „Интейк“ ЕООД, като цесионер, уведомление от „КНМ Груп“ ЕООД до „Енерго-Про Продажби“ АД, получено от същия на 28.10.2014г., пълномощно, спогодба-анекс от 23.12.2014г., сключена между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД по отношение на 198 договора за продажба на вземания, сключени на 23.10.2014г. между същите лица и др., по делото се установява, че към 23.10.2014г. вземането на „КНМ Груп“ ЕООД от длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД се намирало в патримониума на „КНМ Груп“ ЕООД и валидно било прехвърлено на ищеца „Интейк“ ЕООД.

В хипотезата на чл. 99 ЗЗД вземането преминава върху цесионера със самото сключване на договора за цесия и той става от същия момент негов носител, тъй като съобразно предмета на консенсуалния договор с постигането на съгласието по същия цесионерът придобива вземането в състоянието, в което се е намирало към същия 4 момент, заедно с акцесорните му права-аргумент от чл. 99, ал. 2 ЗЗД. По отношение на страните по договора за цесия действието се поражда от момента на сключването му.

Уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД има значение единствено за действието на договора спрямо него в смисъл, че преди уведомяването същият може да изпълни и към цедента и да се освободи от задължението си, докато след надлежното му уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД валидното изпълнение ще бъде само това към цесионера. Уведомяването, няма отношение към действието на договора за цесия между страните по него и прехвърлянето на вземането към новия кредитор.

С решение № 50/26.06.2020 г. по т. д. № 489/2019 г. на ВКС, Първо ТО, се приема, че от съществено значение в разрешаване на конкуренцията между множество правоприемници и кредитори на страните по цесията, ще е съобщаването на цесията от цедента на длъжника, от който момент титуляр на вземането по отношение на третите лица е цесионерът. Така последващият договор за цесия, сключен преди цедентът да е съобщил на длъжника за предходното цедиране, ще е действителен, но правните му последици ще се породят от момента на съобщаване на цесията на длъжника. При това положение титуляр на вземането ще е онзи цесионер, за който цедентът е уведомил длъжника най-напред, като за претърпените от това вреди останалите цесионери биха могли да ангажират договорната отговорност на цедента. В настоящия случай длъжникът по цедираното вземане "Енерго Про Продажби" АД е уведомен от цедента "КНМ Груп" ЕООД за договора за цесия от 23.10.2014 г. с цесионера "Интейк" ЕООД на 26.10.2014 г., а за договора за цесия от 21.10.2014 г. с цесионера "Пи Маркет" ЕООД на 20.01.2015 г. От тук следва изводът, че цесията в полза на конкуриращия ответник от 21.10.2014 г. е действителна, но е породила действие от датата на уведомяването на длъжника "Енерго Про Продажби" АД (20.01.2015г.), към който момент цедентът вече не е могъл да се легитимира като носител на права, тъй като ги е прехвърлил в полза на ищеца.