Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 485 от 22.04.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2878/2025
Вид
Решение № 485
Подписан
22.04.2026
В сила
14.05.2026
Състав
Спасимир Спасов Здравчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. Пловдив, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20255330202878 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-3389-000063 / 17.03.2025 година на Началник Сектор в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Шесто Районно управление, с което на Н. Д. Г., ЕГН **********, от *** е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева (с равностойност 127,82 евро) на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 461, т. 1 от Кодекс за застраховането (КЗ) за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от същия Кодекс.

В Жалбата си и в депозирани до Съда допълнителни мотиви и в съдебно заседание на въззивната инстанция чрез процесуалния си представител адвокат Т. В. Т. от Адвокатска колегия - Пловдив жалбоподателят Н. Г. моли за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно, като поддържа, че спрямо него са връчени два екземпляра наказателно постановление с един и същ номер и дата, от един и същ наказващ орган, за едно и също административно нарушение, но с различно съдържание и връчени на различни дати – съответно на 12.05.2025 година и на 19.05.2025 година. Поддържа се, че първият по време екземпляр не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, поради неяснота в съдържанието и несъответствия в индивидуализиращите данни на нарушителя, а вторият екземпляр е издаден при липса на законово основание, поради което се претендира неговата нищожност и се сочи нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Наред с това се излага довод, че към датата на нарушението процесното МПС е било със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.

1

10 от ЗДП, поради което не е възникнало задължение за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и вмененото нарушение се явява несъставомерно от обективна страна, като в подкрепа на това твърдение от страна на жалбоподателя е представен и съставеният на същата дата АУАН за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП относно управление на същото моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация; претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началник Сектор в Областна дирекция на МВР Пловдив, Шесто районно управление, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. С молба-становище, с която е изпратена административнонаказателната преписка, изразява мнение за издадено Наказателно постановление в съответствие с материалния и процесуалния закони при безспорно установено нарушение, нарушител и неговата вина. При евентуално уважаване на Жалбата прави възражение да се намалят разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

Жалбоподателят Н. Д. Г. е собственик на лек автомобил „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег. № ***.

На 04.02.2025 година регистрацията на автомобила е служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДП, поради получено в сектор „Пътна полиция“ - Пловдив уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторното превозно средство – Н. Д. Г., не е уведомяван от „Пътна полиция“ - Пловдив за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила.

За лекия автомобил „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег. № *** към 31.12.2024 година, както и към датата на твърдяното нарушение – 22.02.2025 година, няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За процесния лек автомобил е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с начална дата на застрахователното покритие 22.02.2025 година от 14:52 часа до 23:59 часа на 21.02.2026 година.

Около 12:09 часа на 22.02.2025 година в град Пловдив на улица „Ландос“ № 4 в посока юг-север Н. Д. Г. управлява лекия си автомобил „Мерцедес Е200 2

ЦДИ“, когато е спрян за проверка от полицейски служители от Шесто РУ при Областна дирекция на МВР - Пловдив, един от които *** И. Д. П.. В хода на проверката, органите на реда установяват, че процесният лек автомобил не е регистриран на територията на Република България (дерегистриран е) и за него няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

За липсата на задължителната застраховка И. П. съставя срещу Н. Г. и му връчва срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение от 22.02.2025 година (серия GA № 3473968) за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекс за застраховането, като за извършеното нарушение в АУАН е отразено:

„Физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.“ АУАН е предявен на жалбоподателя и е подписан от него без възражения.

Паралелно със съставянето на процесния АУАН на жалбоподателя е съставен и втори АУАН серия GA № 3473969 за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП, а именно, че водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежен ред съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистрация на МПС, като регистрацията е служебно прекратена на 04.02.2025 година в 06:00 часа на основание чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по пътищата след постъпило уведомление от Гаранционен фонд, че е без „Гражданска отговорност“.

Въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3473968 / 22.02.2025 година Началник Сектор в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Шесто районно управление издава обжалваното НП № 253389-000063 / 17.03.2025 година, с което на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 461, т. 1 от Кодекс за застраховането на Н. Д. Г. е наложена глоба в размер на 250 лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекс за застраховането.

Във връзка с това нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекс за застраховането на жалбоподателя са издадени два екземпляра от Наказателно постановление с един и същ номер – НП № 25-3389-000063 /17.03.2025 година, като първоначално издаденият екземпляр от 17.03.2025 година съдържа допуснати писмени неточности – грешни символи и букви при принтиране в текстовата част, вследствие на софтуерен проблем в системата „АИС АНД“, установени при изпращането му за архивирането му с писмо с рег. №3389р-4638/19.05.2025 година, след връчването му лично на жалбоподателя Г. на 12.05.2025 година.

На 19.05.2025 г. на жалбоподателя е връчен коректно принтиран екземпляр от същото Наказателно постановление № 25-3389-000063 издадено на 17.03.2025 година, като двата екземпляра са напълно идентични по отношение на нарушение, нарушител и фактическата обстановка, поради което вторият екземпляр не представлява нов административнонаказателен 3 акт, а технически коригиран печатен вариант на вече издаденото наказателно постановление, видно и от Докладна записка рег. № УРИ 3389р-8212 / 20.05.2025 година.

В хода на съдебното производство от Съда е изискана справка за извършено уведомяване на собственика на процесното МПС, като от Писмо рег. № 103000-23327 от 03.11.2025 година на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Пловдив се установява, че собственикът на лек автомобил „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег. № *** не е бил уведомен за служебно прекратена във връзка с чл. 143, ал. 10 от ЗДП на 04.02.2025 година регистрация.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от разпитаният в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител И.

Д. П., както и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка, представените от жалбоподателя и и изисканите служебно от Съда.

От правна страна:

От събраната и проверена доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че на 22.02.2025 година в 12:09 часа, в град Пловдив на улица „Ландос“ № 4 в посока юг-север Н. Д. Г. е управлявал личния си лек автомобил „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег. № *** и към релевантния момент за процесния автомобил не е бил налице сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (видно и от справката от базата данни на Гаранционния фонд).

Въпреки горното настоящият състав приема, че обжалваното Наказателно постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за която е прието в НП да е виновно нарушена от жалбоподателя, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Следователно задължението за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите възниква при едновременното наличие на законово установените предпоставки лицето да притежава моторно превозно средство, същото да е регистрирано на територията на страната и да не е спряно от движение. Или за да възникне за задълженото лице материалноправното задължение за сключване на договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в обективната действителност трябва кумулативно да са проявени и трите законово посочени предпоставки.

В процесния случай се установява, че към 22.02.2025 година - датата на твърдяното нарушение, за което жалбоподателят Г. е санкциониран с 4 обжалваното НП, процесният лек автомобил „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег. № *** е бил с прекратена регистрация.

Прекратяването на регистрацията по същество означава, че моторното превозно средство не е вписано като регистрирано на територията на страната и не разполага с административно право да участва в пътното движение по смисъла на § 2, т. 4 от допълнителните разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

От Писмо рег. № 103000-23327 от 03.11.2025 година на Сектор „Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - Пловдив, се установява, че регистрацията на процесния лек автомобил „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег. № *** е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДП считано от 04.02.2025 година, като собственикът не е бил уведомен за това прекратяване. Следователно от дата 04.02.2025 година процесният автомобил не е бил регистриран на територията на Република България като към 22.02.2025 година – 18 дни по-късно, е осъществено деянието, за което жалбоподателят е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

Липсата, на който и да е от елементите на фактическия състав на вмененото нарушение води до извод, че конкретното деяние не попада в обхвата на приложената материалноправна норма, поради което е несъставомерно. Това обстоятелство обаче не обуславя по-благоприятно третиране на жалбоподателя спрямо собствениците на моторни превозни средства, чиито автомобили са регистрирани. Напротив, като притежател на МПС със служебно прекратена регистрация, за жалбоподателя е действало потежкото ограничение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП – забрана за придвижване с това МПС по пътищата, отворени за обществено ползване.