Протокол № 826 от 07.11.2022, Районен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 826 гр. Разград, 02.11.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело № 20223330101667 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ М. А. Ч., редовно призован, се явява лично и с адв. С. Б., упълномощена с подаването на исковата молба.

ОТВЕТНИЦИТЕ, П. Х. М. и Е. Х. М., редовно призовани, не се явяват.

За тях се явява адв. П., преупълномощена от адв. К. и приета от Съда.

АДВ.Б.: Да се даде ход на делото.

АДВ.П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Депозирана е искова молба, в която ищецът твърди,че е наследник на С.С.М., починала на 14.05.2022г., която е наследник/преживяла съпруга/ на Х.И.М., починал на 15.11.2017г.

Х.И.М. и С.С.М., след смъртта си оставили в наследство недвижим имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 77кв.м., с избено помещение с площ от 25 кв.м., и стопанска сграда със застроена площ от 44кв.м., построени в поземлен имот с площ от 741 кв.м.,който по одобрения със Заповед №478/1989г. план на село Киченица, съставлява имот 102, за който е отреден парцел XVI-102 в кв.14, при граници : улица, имоти: 95,101 и 130. Имота е построен в държавна земя с отстъпено право на строеж върху държавна земя.

От първите си бракове съответно Х.М. има две дъщери-П. Х. Ф. и Е. Х.

М., а С. М.- един син М. Ч.. Двамата наследодатели нямат общи деца.

През 1989г. по време на масовото изселване на българските граждани от турски произход двамата наследодатели Х.М. и С. М. са продали гореописаният имот на Предприятие „Яйца и птици“ с Договор за покупкопродажба на недвижим имот от 11.07.1989г. От своя страна през 1990г. предприятието е продало имота на В.А.К..

Двамата наследодатели, след като се завърнали от Турция през 1991г. са предявили искове по чл.26 ЗЗД и 108 ЗС. Производството е приключило с влязло в сила съдебно решение, по силата на което съдът е обявявал договора за покупко-продажба на имота, за нищожен и за. и обявил за нищожен 1 сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.07.1989г. между И.Н.М. / Х.И.М./ и С.А. /С. М./ от една страна като продавачи и Предприятие „Яйца и птици“, поради противоречието му със закона, и е осъдил В.А.К. и Ж.К.К. да отстъпят и предадат владението на гореописаният имот на наследодателите на страните.

От 1992г. до 2017г. Х.М. и С. М. живели в имота в село Киченица, ***************. След като Х.М. починал, майката на ищеца С. М. остана сама да живее в имота до нейната смърт - 15.05.2022г. Докато били живи само и единствено двамата се грижели за имота, плащали данъци и всички консумативи за имота. След смъртта на Х.М. през 2017г. майката на ищеца продължила да живее и да се грижи за имота и да плаща всички данъци. След смъртта на майка му двете дъщери на Х.М. започнали да се интересуват от имота, дали той като наследник на С. М. има дял от къщата и кой от наследниците какви права има.

В началото на месец август 2022г. му се обадила Е. М. и заявила, че двете сестри искат да се видят с него, относно наследствения имот. При разговора двете му заявили, че са се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим имот с №46, том 5, per. № 7821, дело № 762/02.08.2022г. на нотариус Р.И., с per. № 378 на НК, вписан в СВ с вх.рег. № 3543, акт № 171, том 9, дело № 1735/2022г., като в този Нотариален акт за собственост на недвижим имот той не фигурира като собственик. След разпит на свидетели пред нотариус, двете сестри са станали изключителен собственик на наследствения ни имот, въпреки че в представеното пред нотариуса Удостоверение за наследници на Х.И.М., освен двете дъщери на Мустафов, наследодателят е оставил наследник и преживяла съпруга С.

Сюлейман М., на която той е наследник.

Двете ответници, след като се омъжили, никога не са живели в имота в с.Киченица, ***************, никога не са стопанисвали имота и не са плащали данъци и консумативи, не са правили разходи за подобрения за имота. Няма как имота да бъде придобит по давностно владение, тъй като майка му С. М. до смъртта си живяла сама в този имот.

Моли съда да приеме за установено по отношения на ответниците П. Х.

Ф. и Е. Х. М., че ищеца и ответниците са собственици по наследство, на процесния недвижим имот ПРИ ПРАВА: 4/6ид.ч. за М. А. Ч. и по 1/6 ид.ч. за П. Х. Ф. и 1/6ид.ч. за Е. Х. М.. Моли съда да отмените Нотариален акт за собственост на недвижим имот №46, том 5, per. № 7821, дело № 762/02.08.2022г. на нотариус Р.И., с per. № 378 на НК, вписан в СВ с вх.рег. № 3543, акт № 171, том 9, дело № 1735/2022г.Претендира и разноски . Има искане за разпит на двама свидетели и да се изиска нот.преписка от нотариус Р.И., въз основа не която е издаден Нотариален акт за собственост на недвижим имот №46, том 5, per. № 7821, дело № 762/02.08.2022г.

Представя: Нот.акт за собственост на недвижим имот №46, том 5, per.

№ 7821, дело № 762/02.08.2022г. на нотариус Р.И., Удостоверения за наследници, Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, Скица № С-49/17.06.2022г. изд. от Община Разград, Данъчна оценка, Типов договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 04.01.1972г., Акт за сключен граждански брак № 4/10.06.1989г. изд. от Община Разград, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 1990г., Решение №312/10.06.1991г. на Районен съд Разград, по гр.д. № 666 по описа за 1990г., Решение от 16.12.1991 г. на Окръжен съд Разград, по в.гр.д. № 244 по описа за 1991 г.

2

Ответниците П. Х. Ф. и Е. Х. М. считат исковете за допустими, но неоснователни. Срещу упълномощителите ми е предявен иск за делба и за отмяна на нотариален акт. Исковете са допустими но неоснователни. Не оспорват, че ищецът е наследник на своята майка -С. М., но тя не е била никога собственик на процесната жилищна сграда. Тази сграда е строена от техните родители — М.Х. М. /М. А.М./ и Х.И.М.. ОТ представения от тях Акт за женитба се установява, че родителите им са сключили брак на 2.08.1969г.

На 04.01.1972г. им е отстъпено право на строеж върху държавна земя. В дадения двегодишен срок е завършен строежа по утвърден план. Двамата им родители заедно са ползвали този имот до смъртта на тяхната майка М.Х., поч. на 10.03.1988г.

След тази дата- 10.03.1988г.,ответниците са придобило по наследство от своята майка по по 1/6ид.ч. от имота. .Гражданския брак между И.Н.М. и С.С.А. е сключен на 10.06.1989г. След смъртта на Х.И. /И.М./ на 15.11.2017г. от неговата част от процесната сграда в размер на 4/6 ид.ч. майката на ищеца и приживяла съпруга има част, равна на частта на всяка от двете ответници .

Ищецът наследява от своята майка част, то тя не е твърдяната и претендирана 4/6 ид.ч., а по- малка, а именно 1/3 от от 4/6ид.ч. или 4/18ид.ч. Ищецът е собственик на частта на своята майка равна 4/18д.ч., като всяко от ответниците притежава по 7/18ид.ч. от имота, поради което искът се явява частично основателен., като претенцията да отмяна на нот.акт следва да е до размера на 4/18ид.ч. Представят акт за женитба, удостоверение за наследници, удостоверение за идентичност на имена.

Исковата молба е редовна. Ищците обосновават наличието на интерес от воденето на иск спрямо ответниците. Предмет на разглеждане е следователно положителен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за установяване по отношение на двете ответниците размера на правата на ищеца в съсобствеността на процесния имот, като ищецът счита, че има права на съсобственост в размер на 4/6 ид.ч. от имота, а всяка от ответниците по 1/6ид.ч. При положителният установителен иск доказателствената тежест е на ищеца, който следва да доказва основанието на което претендира да е собственик респ.съсобственик на процесния имот, както и обема на правата върху имота.

Ответниците следва да доказва твърдяните от тях факти за основанието, на което са придобили съсобствеността върху имота, обема на техните права, както и всички възраженията по повод по-малкия обем права от страна на ищеца. По отношение на претенцията по чл.537 ал.2 ГПК, същата е последица от уважаването на иска и не се налага специално доказване, освен представяне на процесния констативен нотариален акт.

Представените писмени доказателства са допустими и относими.

АДВ.Б.: Уважаема г-жо председател, нямаме възражения по доклада.

Във връзка с доказателствените искания водим един свидетел, който желаем да се разпита за установяване на фактите, описани в исковата молба, конкретно за владеенето на имота от двамата съпрузи за периода от 1990 год. до 2022 година.

АДВ.П.: Нямаме възражения по доклада. Ние също водим един свидетел, с който да установим факта от кого и в какъв период от време е построен имотът. Неговите имена са С.Д.Ф..

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като относими, допустими и необходими приложените към 3 исковата молба писмени доказателства, а именно: Нотариален акт за собственост на недвижим имот №46, том 5, рег.№7821, дело №762/2022г. на нотариус Р.И.; удостоверение за наследници с изх.№050/24.11.2017г., издадено от кметство с.Киченица; удостоверение за наследници с изх.

№2399/17.05.2022г.,издадено от Община Разград; удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх.№7692/27.11.2017г., издадено от Община Разград; удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх.№016/02.05.2017г., издадено от кметство с.Киченица;Скица №С549/17.06.2022г.; удостоверение за данъчна оценка с изх.

№6705001751/28.06.2022г; Акт за граждански брак№4/06.10.1989г. – с.Киченица; Договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 04.01.1972г.; нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот от 1990г.; Решение №312/10.06.1991г. на Разградския съд; Решение от 16.12.1991 г. на Разградски районен съд, КАКТО И ПРИЛОЖЕНИТЕ към отговора: Акт за женитба №10/02.08.1969г., издаден от кметство с.Киченица; удостоверение за наследници с изх.№0109/28.09.2022г., издадено от кметство с.Киченица; удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх.

№0110/28.09.2022г., издадено от кметство с.Киченица.

ДОПУСКА до разпит като свидетели Б.М.М. и Д.С.С..

ПОКАНИ в залата свидетеля Б.М..

СНЕ СЕ самоличността на същия.

Б.М.М. – л.к. № ***************, издадена от МВР-Разград, на 49 г., женен, неосъждан, първи братовчед на ищеца.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на свидетеля разпоредбата на чл.166 ал.2 от ГПК, съгласно която с оглед роднинската му връзка с ищцовата страна, има право да откаже да дава показания.

СВИДЕТЕЛЯТ Б.М.: Желая да давам показания.

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, съгласно разпоредбата на чл.290 от НК. Обещава да говори истината.

ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля.

СВИДЕТЕЛЯТ Б.М.: Познавам ищеца по делото М., а ответниците П. и Е. частично. Знам,че те са доведени сестри на М.. Знам,че майката на М.,С., и Х.И. след като са били заедно са живели в село Киченица. Знам имота като място, но адрес не мога да кажа точно, ако отида мога да го намеря. Живеят там след като спечелиха делото, мисля,че 1990 или 1991 година, от тази дата, те са били в този имот. Те си живееха сами, необезпокоявано, на Киченица. П. и Е. не са живели в този имот. Пастрокът на М. почина 2017г., след това С., майката на М., живя там до последно, докато почина тази година. Мисля,че е нямало други дела и спорове във връзка с този имот, освен делото, за което Ви казах около 90-та година. Единствените ми спомени преди да заминат за тази голяма, прословута екскурзия са, че къщата беше продадена от двамата на „Пилко“ е сега, а преди беше „Яйца и птици“ мисля. После заведоха делото, за да си възвърнат имота, спечелиха го, изчакаха този, който живееше там да се изнесе и те се нанесоха. Когато заживяха заедно леля ми С. и пастрока на М., аз бях на около 12-13 години и нямам спомен как са придобили къщата.

СЪС СЪГЛАСИЕТО на страните свидетелят се освободи от съдебна зала.

СЪДЪТ ПОКАНИ в залата свидетеля Д.С..

СНЕ СЕ самоличността на същия.

Д.С.С.- л.к. №*********, издадена от МВР- Разград, на 70 год., женен, 4 неосъждан, б.р със страните.