Решение № 4158 от 10.10.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 10.10.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,

ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. Т. при участието на секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.

№ 4281 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „М.Д.“ ЕООД, *************, срещу „Е.П.“ АД, ЕИК *********, иск да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищцовото дружество, в качеството му на частен правоприемник на „******“ АД, ЕИК *********, сумата от 19,00 лв., представляваща дължима сума за възстановяване на ел. захранване, заплатена на 26.03.2014г. без основание, по фактура ТП номер **********/26.03.2014г., за партида с абонатен номер 13301022 и клиентски номер **********, на която титуляр е „******“ АД, ЕИК *********, представлявано от управителя а л, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. номер 2718/2019г. по описа на ВРС.

Твърди се в исковата молба следното:

Съгласно договор за цесия от 04.02.2019г. ищецът е придобил процесното вземане за сумата от 19,00 лв., представляваща платена на 26.03.2014г. без основание стойност за възстановяване на ел. захранване на обект с аб. номер 13301022 и кл. номер **********, с титуляр „******“ АД. Ответникът е бил уведомен за сключената цесия. Излага се, че таксата е платена без основание. „Е.П.“ АД не отчита никакви разходи при прекъсване и възобновяване на захранването в случаите, когато е било преустановено снабдяването на потребителя с ел. енергия по негова вина, тъй като услугата по прекъсване и възобновяване се извършва от „Електроразпределение Север“ АД. Сочи се неравноправност на клаузата в ОУ на ответника, уреждаща заплащане на сума за възстановяване на електроподаването.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника **************************, в който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Поддържа се, че захранването на абонат е преустановено поради виновно неизпълнение на договорните задължения, а именно неплащане в срок на задължение за консумирана ел. енергия. Прекъсването и възстановяването на преноса на ел. енергия фактически се осъществява от „Електроразпределение Север“ АД, поради което и разходите се понасят от това дружество. Въпреки това обаче дължимата такса представлява заплащане на вид мрежова услуга. На осн. чл.

28, ал. 1 ПТЕЕ битовите и небитовите крайни клиенти заплащат мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Сочи се, че чл. 37, ал. 1 ОУ ПЕЕЕПП не противоречи на чл. 124 ЗЕ, както и на ЗЗП. Същата клауза не е и нищожна.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответното дружество за сумата от 19,00 лв., представляваща платена на 26.03.2014г. без основание стойност за възстановяване на ел. захранване, на обект с аб. номер 13301022 и кл. номер **********, с адрес на потребление в ****************************, за което е издадена фактура ТП ********** от 26.03.2014г.

Безспорно е между страните, че сумата от 19,00 лв. е била заплатена от „******“ АД на *************************** От представения договор за прехвърляне на вземане от 04.02.2019г. се установява, че „******“ АД, ЕИК *********, като цедент, е прехвърлило на „М.д.“ ЕООД, като цесионер, вземането си спрямо **************************в размер на 19,00 лв., представляваща платена на 26.03.2014г. без основание стойност за възстановяване на ел. захранване, на обект с аб. номер 13301022 и кл. номер **********, с адрес на потребление в ****************************, за което е издадена фактура ТП ********** от 26.03.2014г.

Видно от фактура ТП ********** от

26.03.2014г. на „******“ АД е начислено задължение в размер на 19,00 лв., представляваща доплащане за експресно възстановяване на електроподаване.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следваше в условията на пълно и главно доказване да установи, че са се осъществили следните материалноправни предпоставки: валидно възникнало облигационно отношение между „******“ АД и ответното дружество; заплащането на процесната сума в полза на „Е.П.“ АД; сключването на договор за цесия, по силата на който „******“ АД е прехвърлило на ищеца процесното вземане; съобщаването на цесията на ответника. В тежест на ответника бе да докаже, че плащането е извършено на годно правно основание.

С оглед на събраните доказателства, в случая спорът между страните е съсредоточен върху наличието на правно основание за начисляването на процесната сума.

Ответникът се позовава се на чл. 34 и чл. 37 от Общите условия на дружеството, одобрени с Решение № ОУ-06/21.07.2014 г. Следва да се отбележи, че същите са неприложими към настоящия казус, доколкото процесната сума е начислена на потребителя с фактура от м. март 2014г.

Независимо от изложеното, Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е.П.“ АД, одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г., действали към онзи момент, съдържат аналогични клаузи. Съгласно чл. 20, ал. 1 „Е.П.“ АД има право да поиска от „Електроразпределение Север“ АД да прекъсне или ограничи снабдяването с ел. енергия, в случай че битов потребител допусне забава в плащанията на дължими суми. След отпадане на основанията за прекъсването в съответствие с чл. 21, ал. 1 „Е.П.“ АД изисква от „Електроразпределение Север“ АД възстановяване на снабдяването с електрическа енергия. В случай, че прекъсването е по вина на потребителя, ОУДПЕЕ предвиждат, че снабдяването се възстановява, след като последният заплати на „Е.П.“ АД и „Електроразпределение Север“ АД всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването /чл. 21, ал. 1, изр. второ/.

Предвид изложеното съдът намира, че дължимостта на посочената такса е обусловена от виновно неизпълнение на договорните задължения на потребителя, както и от извършването на разходи от страна на доставчика на електроенергия за прекъсване, респ. възстановяване на захранването. Същевременно, по делото липсват каквито и да било доказателства за действителното предоставяне на претендираната мрежова услуга, респ. за извършването на разходи от страна на ответното дружество.

Наред с изложеното, дори да се извършват някакви разходи за доставчика във връзка с възстановяване на снабдяването, неплащането на същите не може да бъде условие за отказ да се възстанови снабдяването на клиента с ел.енергия. Както по-горе бе изложено, за да възникне в полза на енергийното предприятие вземане по повод възстановяване на електроподаването, следва да се установят действително извършени разходи вследствие виновното неизпълнение на договорни задължения от страна на абоната. Като позволява на предприятието да изисква предварително заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да определя едностранно техния размер, клаузата на чл. 21, ал. 1 предоставя възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди поради включване и изключване на снабдяването. С оглед на това, съдът намира, че тази клауза е нищожна. В този смисъл и извършеното от цедента плащане се явява лишено от правно основание, като заплатената сума подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и представените доказателства, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в исковото и заповедното производство разноски в общ размер от 650,00 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че **************************, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, дължи на „М.Д.“ ЕООД, *************, сумата от 19,00 лв., представляваща заплатена на 26.03.2014г. без основание от „******“ АД, ЕИК *********, сума за възстановяване на ел. захранване, по фактура ТП номер **********/26.03.2014г., за партида с абонатен номер 13301022 и клиентски номер **********, на която титуляр е „******“ АД, ЕИК *********, представлявано от управителя а л, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 19.02.2019г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. номер 2718/2019г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „М.Д.“ ЕООД, *************, сумата в общ размер от 650,00 лв., представляваща разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Варна.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: