Решение № 1406 от 18.08.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1275/2021
- Вид
- Решение № 1406
- Подписан
- 18.08.2021
- В сила
- 18.08.2021
- Състав
- Даниела Илиева Писарова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова
Други актове по делото
- Определение № 1980 от 07.06.2021
- Протокол № 1442 от 15.07.2021 · Даниела Илиева Писарова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 265, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1406 гр. Варна , 18.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Даниела Ил. Писарова
Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20213100501275 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на въззивна жалба на „ЕВРО-АЗИЯ“ ЕООД ЕИК 831045909 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Изток“, ул. „Чарлз Дарвин“ № 12, ет. 1, чрез пълномощник адв.К. Н., срещу Решение № 260262 от 01.02.2021г., постановено по гр.д.№ 7314/2019г. по описа на ВРС, в частта, в която е отхвърлен предявения от „ЕВРО- АЗИЯ“ ЕООД ЕИК 831045909 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Изток“, ул. „Чарлз Дарвин“ № 12, ет. 1, срещу „НИТИ ИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК 202752516 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Александър Дякович“ № 4, ет. 3, офис 5, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 877.40 лева, представляваща част от възнаграждение в общ размер от 8402.63 лева по Договор за изработка, съгласно оферта № 403 от 11.08.2017 г. за полагане на архитектурни бои и материали от марката „Бенджамин Мур“, за обект Автосервиз в гр.София, Ботевградско шосе, за което на възложителя са издадени фактури за труд и материали, след приспадане на платен аванс, както следва: фактура № 4000001609 за сумата 3136.48 лв. с вкл. ДДС и фактура № 4000001611 за сумата 5266.15 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.01.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед 1 за изпълнение № 488/25.01.2019г. по ч. гр. д. № 1129/2019 г. по описа на ВРС, 33 състав.
Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, като счита предявения иск за частично основателен. Оспорва се извода на съда относно констатациите по отношение на обема на договорната връзка между страните, отнасящ се само до стълбищната клетка, като се настоява, че договора за изработка има за предмет извършване на СМР не само в стълбищната клетка на собствения на възложителя имот, а и в голямата зала на обект в гр.София, Автосервиз на Ботевградско шосе. Сочи се, че изпълнителят е оферирал процесните СМР с единични цени, поради което не се налагало допълнително офериране както за материалите, така и за дейностите, които ще бъдат извършвани в по-голям обем. Сочи се, че обема на възложената работа е очертан още в рамките на заповедното производство и подаденото заявление, в което е посочено, че извършените СМР са съгласно протокол №266 и фактура №4-1609/28.11.2017г. Сочи се, че ако съдът е считал твърденията на ищеца за неясни и противоречиви, е следвало да даде указания за поправка на съответните нередовности на исковата молба, като това процесуално нарушение води до незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Счита се, че съдът е следвало да прецени обективността, пълнотата на констатациите и обосноваността на изводите на вещите лица по двете съдебно-технически експертизи и да прецени кое от двете да кредитира. Позовава се на първоначалната СТЕ, като счита, че тя в по-пълна степен отговаря на поставените въпроси. Жалбоподателят счита, че като краен комплексен извод от заключенията на двете вещи лица следва да се приеме, че ищецът е изпълнил в обекта на ответника СМР на стойност от 5 506 лева, съгл. приложение 3 към експертизата на в.л. П.. Сочи, че след приспадане на аванса от 1628.10 лева, задължението на ответника по договора за изработка след изключване на некачествено изпълнените работи е в размер на 3 877.90 лева, до който размер искът е основателен.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата „НИТИ ИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК 202752516 чрез пълномощник адв. М.Д., депозира писмен отговор на въззивната жалба, в който развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на съдебния акт на първоинстанционния съд и присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК, подадена са в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в 2 жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Пред Районен съд Варна е поставен за разглеждане предявения от „ЕВРО- АЗИЯ“ ЕООД ЕИК 831045909 със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Изток“, ул.
„Чарлз Дарвин“ № 12, ет. 1, срещу „НИТИ ИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК 202752516 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Александър Дякович“ № 4, ет. 3, офис 5, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8402.63 лв., представляваща възнаграждение по Договор за изработка съгласно оферта № 403 от 11.08.2017 г. за полагане на архитектурни бои и материали от марката „Бенджамин Мур“ на обект Автосервиз в гр.София, Ботевградско шосе, за което на възложителя са издадени фактури за труд и материали, след приспадане на платен аванс, както следва: фактура № 4000001609 за сумата 3136.48 лв. с вкл. ДДС и фактура № 4000001611 за сумата 5266.15 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.01.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 488/25.01.2019г. по ч. гр. д. № 1129/2019 г. по описа на ВРС, 33 състав.
Ищецът изнася, чу между страните бил сключен договор за изработка с материали на изпълнителя в негово лице, съгласно оферта за следните дейности: грундиране преди шпакловане и шлайфане на стени и тавани; грундиране и полагане на архитектурни бои, съпътстващо облепване и почистване. Количеството било определено след извършен оглед на място и направени замервания. Поддържа, че офертата включва ценово предложение само за труд, като според офертата материалите са на изпълнителя, цената на които е определена по официалната ценова листа на ищеца. Изпълнението на възложената работа започнало след превеждане на 07.09.2017 г. на аванс в размер от 1628.10 лв., за който била издадена фактура. След приключване на работата, изпълнителят уведомил възложителя и му представил акт за извършените СМР от 28.11.2017 г., като го поканил да приеме същите.
Страните водили кореспонденция относно разрешаване на споровете относно количеството и качеството на изпълнените СМР, но ответникът отказал без състоятелни аргументи да подпише приемо-предавателния протокол и издадените две процесни фактури.
Ответникът „НИТИ ИНВЕСТ“ ЕООД оспорва предявения иск. Не спори, че между страните е сключен неформален договор за изработка въз основа на оферта № 403/11.08.2017 г. за боядисване на 162 кв.м. стени и тавани, намиращи се в собствения му имот в гр.София, както и че е изплатил аванс в размер на 1628.10 лв. Пояснено е, че 3 търговските взаимоотношения между страните са започнали с предходни на оферта № 403 оферти, изпратени по електронна поща, а именно № 401 за възнаграждение за труд и № 402 за материали. След проведени разговори, на 11.08.2017 г. била отправена нова оферта № 403 с окончателно предложение за възнаграждение за труд, въз основа на което е сключен договорът. Поддържа, че по офертата за цена на материали не са били водени допълнителни разговори и тя била приета в първоначалния й вид. Така общата стойност на договора (въз основа на оферти №№ 403 и 402) възлиза на 4291.99 лв. Настоява се, че извън първоначалния договор не са възлагани на ответника допълнителни работи и от ищеца не са изпълнявани работи, обуславящи допълнително възнаграждение. На следващо място е въведено възражение, че ищецът не е изпълнил част от задълженията си по договора като е изпълнил качествено само 99 кв. м. от възложените 162 кв.м, а останалите 63 кв. м. са изпълнени с недостатъци – налице са пукнатини в стените, дължащи се на некачествена шпакловка, стените са на петна и сенки, наблюдават се шупли и неравна повърхност.
Поради това работата не била приета от възложителя. Възразява, че дължимото възнаграждение следва да бъде намалено на основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД със сумата от 1668.87 лева, доколкото работата е изпълнена с недостатъци.
Изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства и такива в отговора на исковата молба сочат, че основанието, от което произтичат претендираните от ищеца права, се състои в наличието на договор между страните по силата на който „НИТИ ИНВЕСТ“ ЕООД, като възложител, поръчва на „ЕВРО- АЗИЯ“ ЕООД ЕИК 831045909, като изпълнител, дейности по полагане на архитектурни бои и материали Benjamin Moore в стълбищна клетка с обща квадратура от 162 кв. м. (стени и тавани), намиращи се в обекта на възложителя – автосервиз, находящ се в гр. София, бул.
„Ботевградско шосе“, съгласно оферта 402 за материали и оферта 403 – за труд.
По иск за заплащане на възнаграждение по договор за изработка в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по договор за изработка с посочените в исковата молба параметри; конкретния размер на уговореното възнаграждение за работата; изпълнение на договорните си задължения, като изправна страна, т.е., че е престирал качествено (точно и в срок), като е извършил съответните дейности, съобразно уговореното, и работата е приета; както и размера на претенцията си.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, като установи и възраженията си в отговора, като при установяване на горните елементи от фактическия състав на вземането от ищеца – да докаже, че е погасил търсената сума.
На първо място, страните не спорят, че от страна на ищеца са изпратени описаните в ИМ и ОИМ оферти 401, 402 и 403; че между тях е сключен договор за изработка въз основа на оферта 403/11.08.2017 г. за боядисване на 162 кв. м. стени и тавани, намиращи се в описания в исковата молба обект - Автосервиз в гр. София, Ботевградско шосе; че 4 ответникът е изплатил аванс в размер на 1628.10 лв.
На следващо място не се спори, че възложителят е отказал приемането на работата с възражението, че представеният протокол за извършени дейности не отговаря на действително свършената работа, както и на действително изразходваните количества материали, с искане да бъдат поправени некачествено извършените работи и уточнени ползваните количества материали.
Съгласно заключението на приета съдебно-счетоводна експертиза фактура № 4000001411/07.09.2017 г. за авансово плащане на стойност 1628.10 лв. е осчетоводена и при двете дружества, включена е в дневник продажби (при „ЕВРО-АЗИЯ“ ЕООД) и съответно в дневник покупки (при „НИТИ ИНВЕСТ“ ООД) през м. септември 2017 г. Останалите две процесни фактури №№ 4000001609/28.11.2017г. на стойност 3136.48 лв. и 4000001611/28.11.2017 г. на стойност 5266.15 лв. са осчетоводени единствено при ищцовото дружество, но не и при ответника. Ответникът не е осчетоводил и издаденото от ищеца кредитно известие № 4000002035/21.06.2018 г. към фактура № 4000001609/28.11.2017 г. на стойност „–434.21 лв.“.
Разпечатката съдържа 31 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5ce1e55a-a9a7-4887-a5d4-55717730c3ac