Определение № 1923 от 18.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1923 гр. София, 18.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20238002103596 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 1951 от 18.04.2023 г. по в. гр. д. № 4510/2022 г. на Софийски градски съд, след частична отмяна на решение № 20106434 от 27.04.2021 г. по гр. д. № 40523/2020 г. на Софийски районен съд, поправено с решение № 20018773/07.03.2022 г., е осъден Български спортен тотализатор да заплати на Д. А. Д. на основание чл. 49 ЗЗД още 5000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, както и 151,50 лв. – обезщетение за имуществени вреди от инцидент, настъпил на 26.08.2017 г. в [населено място] – падане пред тото пункт на [улица], ведно със законната лихва върху сумите, считано от 26.08.2017 г. до окончателното плащане. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част, с която са присъдени сумите 3000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и 339 лв. обезщетение за имуществени вреди, както и в частта, с която искът за неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над 8 000 лв. до пълния предявен размер от 11 000 лв.

Въззивният съд е приел, че искът по чл.49 ЗЗД е доказан по своето основание. Прието е за установено от доказателствата по делото, че на 26.08.2017 г. ищецът отишъл да пусне фиш в тото пункта на [улица]в [населено място]. Качвайки се по стълбите към тото пункта, част от второто стъпало се отчупило и ищецът паднал напред, като си ударил главата във вратата на тото пункта. След това бил закаран с линейка в спешното отделение на болницата. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите Х. и Й. по въпроса за времето и мястото на увреждането, въпреки не са очевидци на индидента. Изложил е съображения, че те имат преки и непосредствени възприятия за случилото се с ищеца след инцидента, не са заинтересовани от изхода на спора, а и казаното от тях кореспондира с медицинската документация по делото, както и със заключението на СМЕ в частта, в която е посочено, че 1 получените травми в главата на ищеца се дължат на удар с или върху твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, посочен в исковата молба. Прието е, че причинно-следствената връзка между бездействието на служители на ответника и настъпилите вреди се установява от неоспореното от страните заключение на СМЕ, изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация. Съдът е кредитирал това заключение като компетентно изготвено и обосновано. От него се установява, че вследствие на инцидент /отчупване на стъпало и падане пред тото пункт в [населено място] на 26.08.2017 г. / ищецът е получил мозъчно сътресение, увреждане на междупрешлените дискове в шийния отдел с радикулопатия. Установява се, че травматичните увреждания в областта на главата, довели до мозъчно сътресение при ищеца, могат да се получат по време и начин, посочен в исковата молба, и са в пряка причинноследствена връзка с процесния инцидент. Мозъчното сътресение без загуба на съзнанието е реализирало медикобиологичния признак: временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Констатираните болестни изменения в поясния отдел на гръбначния стълб и полиневропатията /субхондрална остеосклероза и ръбцови остеофити на прешлените, приплъзване на телата на ниво – 4-ти и 5-ти прешлен/ нямат причинна връзка с претърпяната травма на 26.08.2017 г. От разпита на вещото лице се установява, че травмата е засилила болковата симптоматика, но тези дегенеративни изменения представляват хронично състояние при ищеца от преди инцидента. Контузията на дясната коленна става, посочена в удостоверението на „Спешна помощ“, не е довела до обездвижване, а само до болки при ходене.

По въпроса за вида и продължителността на неимуществените вреди съдът е отчел показанията на свидетеля А., баща на ищеца, според които синът му е бил в болница три дни, а след като това на домашен режим, като първоначално се е придвижвал с патерици и е бил с яка на шията, трудно излизал навън, оплаквал се от главоболие и тръпки, спрял да шофира, като в продължение на 4 – 5 месеца не се чувствал добре. Направен е извод, че ищецът е претърпял значителни болки и страдания в момента на инцидента, а също и през последващия възстановителен период /между 4 и 5 месеца/. Прието е също, че имуществените вреди са доказани по основание и размер – ищецът е направил разходи за медицински прегледи /рентгенови прегледи/ и медицински изделия /шийна яка, патерици, ломбален корсет и ортеза/ на обща стойност – 490, 50 лв. Прието е, че следва да бъдат репарирани всички направени разходи, които са във връзка с инцидента, а не само тези, които са били оправдани според вещото лице.

Прието е, че ДП „Български спортен тотализатор“ стопанисва тото пункта, пред който е настъпил процесният инцидент. Неговата отговорност е по чл. 49 ЗЗД, тай като е нарушено предписано правило - задължение за поддържане в изправност на стъпалата на стълбите, които осигуряват достъп до тото пункта, като вредата не следва от обективното качество на вещта. Поддръжката на стъпалата на стълбите включва привеждането им в подходящо и безопасно състояние с оглед на обичайното им предназначение. Същите следва да бъдат с положена равна повърхност, която да създава обективна възможност на клиентите на тото пункта да се качват или да слизат по тях, без да е налице вероятност същите да се препънат в 2 неравности или да се отчупят части от тях. Ответникът не е изпълнил законовото си задължение да поддържа в изправност процесните стълби на тото пункта. Тъй като ответникът като юридическо лице осъществява действия/бездействия чрез лица, на които е възложил изпълнението на дейностите по поддръжка и ремонт на стопанисвания от него обект, то същият отговаря за причинените от тези лица вреди при или по повод на изпълнението на възложената им работа. В случая, виновното бездействие на служителите на ответника по поддръжка и ремонт на сградата, стопанисвана от ответника, е довело до неизпълнение на задължението за привеждането на стълбите й в подходящо и безопасно състояние с оглед на обичайното им предназначение, поради което и на основание чл.49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесния инцидент вреди на ищеца.

Съобразявайки установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта и посочените в ППВС № 4/68 г. като релевантни за размера на обезщетението и за прилагането на критерия „справедливост“ обективни обстоятелства, а именно - характера и интензитета на претърпените болки и страдания /интезивни болки в първите дни, които постепенно са намалели до отзвучаването им, като възстановителният период е бил между 4 и 5 месеца/, липсата на усложнения, момента на настъпване на непозволеното увреждане /26.08.2017 г. /, и възрастта на ищеца към момента на събитието /47 г. /, съдът е приел, че ищецът има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 8 000 лв.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Български спортен тотализатор.

Решението се обжалва в частта, с която исковете за имуществени и неимуществени вреди са уважени съответно за сумите от 490,50 лв. и 8 000 лв. Жалбоподателят счита, че не е налице фактическият състав на чл.49 ЗЗД, тъй като не е налице противоправно бездействие от негова страна. Деликтната отговорност би възникнала, ако той е имал задължение да поддържа вещта, съгласно норматилните изисквания, но не го е направил. Настоящият случай не бил такъв. Жалбоподателят поддържал стълбите, които се намират на територията му, в изрядно техническо състояние, като извършил необходимия ремонт. Стълбите били технически изправни, а нараняванията станали по вина на ищеца. Съдът се концентрирал в изследване на резултата, но не обърнал внимание на въпроса за деянието, което в случая не било налице. Ищецът бил този, който е следвало да докаже бездействие от страна на ответника, но това не било сторено. Съдът не зачел доказателствата, събрани от ищеца – техническа експертиза, свидетелски показания и писмени протоколи за проверки, които установявали, че стълбите били изправни. Не било обсъдено и възражението за съпричиняване. Отделно от това размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди бил завишен.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. Доказан ли е при условията на пълно и главно доказване правопораждащият фактически състав на отговорността по чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД;

2. Извършил ли е ответникът в качеството си на собственик на вещта деяние по смисъла на чл.49 ЗЗД, изразяващо се в бездействие да бъде стопанисвана процесната вещ;

3. Налице ли е причинно-следствена връзка между деянието и вредите;

3

4. Изложил ли е въззивният съд мотиви за това какъв е справедливият размер на дължимото обезщетение;

5. Правилно ли е тълкувал понятието „справедливост“ въззивният съд;

6. Правилно ли е определил въззивният съд присъденото обезщетение;

7. Справедливо ли е присъденото от въззивния съд обезщетение в размер на 8000 лв.;

8. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди при постановяване на решението си всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им;

9. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви;

10. Допуснато ли е нарушение при доклада по делото от първата инстанция; Длъжен ли е въззивният съд, след като констатира допуснато нарушение, да изготви нов доклад и да даде на страните съответните указания.

По първите три въпроса въззивното решение влизало в противоречие с решение № 288 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 59/2017 г., IV г. о., решение № 77 от 25.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1507/2010 г., III г. о., решение № 1113 от 16.VIII.1958 г. по гр. д. № 4183/58 г., III г. о. и решение № 9 от 2.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2017 г., III г. о.; по следващите четири въпроса се сочат решение № 10 от 8.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1600/2017 г., III г. о., решение № 13 от 3.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1979/2021 г., IV г. о. и решение № 142 от 5.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 419/2012 г., IV г. о., а по останалите три процесуалноправни въпроса се сочат решение № 228 от 1.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2014 г., I г. о., решение № 75 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5152/2013 г., I г. о., решение № 443 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 166/2011 г., IV г. о., решение № 110 от 12.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4617/2008 г., IV г. о., решение № 115 от 30.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 805/2011 г., II т. о., решение № 55 от 3.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1245/2013 г., I т. о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по гр. д. № 674/2014 г. на ВКС, II, т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, I т. о. и решение № 111 от 3.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 1544/2014 г., II т. о.

Ответникът Д. А. Д. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество. Излага доводи и по съществото на правния спор.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, но не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Първите седем въпроса не отговарят на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, разяснена в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не представляват абстрактни правни въпроси, които могат да бъдат поставени и по други дела, а са питания по правилността на въззивното решение. Както е прието в мотивите на посоченото тълкувателно решение „материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на 4 съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.