Решение № 275 от 07.08.2026, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Шумен, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Георгиева при участието на секретаря В.П.И като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20263630201116 по описа за 2026 година

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 26–***/16.04.2026г. на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от КЗ на П. Б. М., ЕГН ********** от гр. Габрово е наложено административно наказание “глоба” в размер на 204,52 евро /400,01 лева/. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, тъй като след като на собственика на автомобила не е било съобщено, че няма валидна застраховка „ГО“, не е налице субективната представа у водача, че е наясно с тези обстоятелства. Сочи още, че АНО не е изложил всички факти и обстоятелства, имащи отношение за прилагане института на „маловажния случай“. В жалбата се оспорва процедурата, по която е издадено НП, както и компетентността та АНО и не било ясно по какви причини АНО е решил да наложи санкция в размер на 400,01 лева, което е надвишаващо предвидения в закона, размер. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и неоснователно, при нарушаване правото на защита, издадено от некомпетентен орган и в нарушение с процедурата за издаването му. В съдебно заседание редовно призован се явява лично и с упълномощен представител, който поддържа жалбата и излага подробни доводи за отмяна на атакуваното НП и присъждане на направените разноски за адвокат.

Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява. В деловодството на ШРП е постъпила от молба от упълномощен процесуален представител, в която са изложени подробни доводи за потвърждаване на процесното НП, като бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение.

Алтернативно моли съда, ако уважи жалбата, адвокатското възнаграждение да бъде намалено като прекомерно.

1

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.03.2026г., свидетелите В. Й. В. и Ц. Е. Ц. – служители в сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен работили по път II-7, в близост до с. Радко Димитриево, където извършвали рутинни проверки на автомобили. Около 10,49 часа, свидетелите подали сигнал за спиране на лек автомобил „Мазда ЦХ 5 С“ с рег. № СВ85 73ХА. При извършената проверка на автомобила, свидетелите установили, че водач на автомобила бил жалбоподателя П. Б. М., а автомобила бил собственост на „Пробиосерт“ ЕООД.

Про проверка в системата, свидетелите констатирали, че автомобила „Мазда ЦХ 5 С“ с рег. № СВ85 73ХА бил със служебно прекратена регистрация, заради липса на застраховка. В хода на проверката, жалбоподателя М. представил на свидетелите В. и Ц. приемо-предавателен протокол и застрахователна полица, като им обяснил, че има лице, което отговаря за служебните автомобили – прегледи, застраховки, ремонти и се издава протокол, в който пише, че има или няма застраховка, кое е в ред, кое не е и казал, че изобщо не е знаел, че няма застраховка.

Свидетелят В. В. съставил срещу жалбоподателя П. М. акт за установяване на административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ за това, че на 05.03.2026г. по път II-7, км.10.363, в посока гр. Смядово, П. М. Б. е управлявал лек автомобил „Мазца ЦХ 5С“ с регистрационен номер В85 73ХА, собственост на „Пробиосерт“ ЕООД, Булстат 206595133, във връзка с чието притежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите към датата и часа на проверката, с което е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ. Актът бил подписан от жалбоподателя без възражение. Жалбоподателят депозирал писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, което обаче било счетено за неоснователно. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено процесното наказателно постановление № 26-0869-000481 от 16.04.2026г., с което на П. Б.

М. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20,4,52 евро /400,01 лева/ на основание на чл.638, ал.3 от КЗ. НП е връчено на 18.05.2026г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В. Й. В. и свидетеля Ц. Е. Ц. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съдът намира, че в случая АУАН и наказателното постановление са съставени от компетентни органи. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и не са допуснати сочените в жалбата, нарушения при изготвянето на АУАН, въз основа на който е издадено и настоящото НП, водещи до незаконосъобразност на същите.

2

Безспорно установено от събраните по делото доказателства, а и не оспорва, че на 05.03.2026г. около 10,49 часа жалбоподателят П. Б. М. е управлявал лек автомобил „Мазда ЦХ 5 С“ с рег. № СВ85 73ХА по път II-7, в близост до с. Радко Димитриево, обл. Шумен, в посока гр. Смядово.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.638, ал.3 от КЗ, а именно за това, че управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В тази хипотеза законодателят е предвидил санкция за всяко лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в съставения акт за установяване на административно нарушение и в санкционния акт се потвърждават от анализа на приобщените по делото доказателства, що се касае до обективната страна на описаното нарушение. Същите са потвърдени по несъмнен начин и то в момент, непосредствено преди съставянето на акта за установяване на административно нарушение с извършване на съответна справка от актосъставителя и изпълнение на задължението си, лично да се убеди в наличието на деянието по чл.638, ал.1 от КЗ.

Въпросът в случая, обаче, е не толкова в установеността на обективните признаци от състава на нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, а в това дали жалбоподателят е можел, като водач на моторно превозно средство, без да е собственик на същото, с обикновената грижа, която дължи преди да поеме управлението, да формира знание, че поема управлението без наличие на валидна полица. Оттам дали е действал в хипотезата на грешка, респ. дали е бил в състояние да формира умисъл или непредпазливост, каквато е възможната форма на вина за нарушението чл.638, ал.3 от КЗ. Отговорът на първия въпрос е положителен, а на втория отрицателен. Съгласно правната теория, вината има две основни форми– умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми– небрежност и самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, а при втората – предвиждал е настъпването на противоправния резултат, но е бил сигурен, че ще го предотврати. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в Кодекса за 3 застраховането. Без да е необходимо да се предявяват допълнителни изисквания към водачите на моторни превозни средства, законодателят е предвидил достатъчно възможности, преди да поемат тяхното управление, да преценят не само дали е налице сключена застраховка ГО, но и валидността на полицата. Тези механизми са приложими и без необходимост от справка в Гаранционен фонд, която не всякога е възможна, ако потребителят не разполага с техническо средство и мобилна връзка. В конкретният случай съдът намира, че е налице грешка и такова незнание на факти от страна на жалбоподателя, които изключват умисъла или непредпазливостта, т. е. изключват отговорността му като водач на предоставеното му служебно моторно превозно средство. В конкретният случай на 02.03.2026г. лек автомобил „Мазда ЦХ 5“ с рег. № СВ85 73ХА, собственост на „Пробиосерт“ ЕООД, ЕИК 206595133 е бил предоставен за управление на жалбоподателя П. Б. М. на основание служебна необходимост от свидетеля П.Н.Н. с приемо-предавателен протокол. В този протокол е вписано, че на водача са предоставени следните документи: Свидетелство за регистрация II част; Застраховка „Гражданска отговорност“, Годишен технически преглед, Винетка, Зелена карта и Пътна книжка. В протокола е описано техническото състояние на служебния автомобил, както и наличното му оборудване. В автомобила е била налична застрахователна полица № BG/03/125001273324 от 15.04.2025г. с дата на валидност до 14.04.2026г., както и контролен талон към нея, на който са продупчени: дата – 14; месец –IV и година – 26, т. е. поемайки управлението на служебния автомобил, жалбоподателят е бил сигурен, че за автомобила има действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Без съмнение в процесния случай жалбоподателят е бил длъжен по силата на закона да се увери, че за управлявания автомобил има действащ договор за задължителна застраховка и е имал тази възможност, отделно и задължение да носи застрахователната полица – чл.100, ал.1, т.3 от ЗДв.П. Всички тези задължения, като водач в случая П. М. е изпълнил. Автомобилът му е бил предаден с приемо-предавателен протокол, в който е вписано, че има сключена, действаща застраховка „Гражданска отговорност“, в автомобила се е намирала застрахователна полица и контролен талон към нея, доколкото и свидетелите В. и Ц. в съдебно заседание потвърдиха, че жалбоподателят им е представил, както приемопредавателен протокал, така и полица застрахователна по време на проверката.

Следователно не може да се приеме за установено по безспорен и несъмнен начин, че като е управлявал лекия автомобил, за който не е имало действащ към момента, договор за задължителна застраховка, жалбоподателят е осъществил от субективна страна състава на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ.

Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателя не е осъществил от субективна страна посоченото в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, административно нарушение. Липсата на безспорно установена субективна страна на нарушението води до липса на нарушение, подлежащо на санкциониране, поради което атакуваното НП се явява незаконосъобразно. Предвид установената незаконосъобразност на обжалваното НП, съдът намира, че не следва да обсъжда останалите доводи, изложени в жалбата.