Решение № 297 от 10.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Пловдив, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина Ив. Кузманова

Членове:

Веселин Д. Хаджиев

Теофана Б. Спасова при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20235300601085 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 16.12.2022г. по НЧХД № 7120/2021г., Пловдивският районен съд е признал подс.В. П. П. за невиновен в извършване на две престъпления по чл.217, ал.1 от НК и по чл.217, ал.2 от НК и го е оправдал по така повдигнатите му обвинения. Със същата присъда, на основание чл.190, ал.1 от НПК на частния тъжител са били възложени и разноските в размер на 2400 лева, представляващи разноски направени от подсъдимия.

Недоволен от присъдата е останал частният тъжител Д. И. Д., който чрез повереника си –адв. Л. я обжалва с искане да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна и да се постанови нова, осъдителна присъда, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатите му с тъжбата обвинения. Претендира се заплащане на разноски. Излагат се доводи за непълнота на доказателствата и нарушения на материалния закон, както и неправилни изводи на съда относно релевантните факти.

Тези доводи се поддържат и в съдебно заседание от повереникът – адв.Л., като се акцентира върху анализа на доказателствата и неправилните изводи на първостепнният съд относно действията на подс. П. и нанесената от тези действия щета за частния тъжител Д.. Твръди се още непълнота на 1 доказателствата и предвид всичко изложено се поддържат исканията за отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, осъдителна такава.

Подсъдимият В. П. П. лично и чрез защитника си -адв.Д. И. взема становище за неоснователност на жалбата и изразяват несъгласие с доводите в нея. Иска се присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена. Претендира се заплащане на разноски във въззивната инстанция.

Пловдивският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира следното:

Първоинстанционният съд въз основа на събраните писмени и гласни доказателства е приел за установена следната фактическа обстановка:

Тъжителят Д. притежавал лек автомобил марка „Ровер“, модел „416“, рег. № ***, с рама № ***, с номер на двигател ***. Посоченият лек автомобил тъжителят закупил от „***“ ЕООД на 19.03.2008 г. за сумата от 2500 лева, като същият бил деклариран по реда на чл. 54, ал. 1 ЗМДТ в Дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Пловдив.

През 2009 г., тъжителят Д. имал сериозни финансови проблеми, поради което взел решение да продаде претажавания от него лек автомобил „Ровер“, модел „416“, рег. № ***. За тази цел, тъжителят Д. и неговият баща - свид. И.

Д. се свързали с подсъдимия В. П.. В проведената между тримата среща, тъжителят Д. и подс. П. се договорили процесният лек автомобил да остане във фактическа власт на подс. П. като залог, а подс. П. от своя страна предоставил на тъжителя Д. сумата от 2000 лева в заем. Тъжителят поел задължение да върне заетата сума, като я изплати на месечени вноски от по 240 лева, като в случай, че не успее да погаси задължението си към подс. П., процесният лек автомобил да остане във фактическа власт на П., който да управлява и да се разпорежда с вещта, както намери за добре. Тъжителят Д. заплатил една единствена вноска, като поради финасовите си затруднения не успял да погаси останалата част от заема и съответно оставил автомобила във фактическата власт на подс. П. с възможност същият да се разпорежда с него.

Същевременно, с оглед постигнатите между тъжителя Д. и подсъдимия П. уговорки, на 02.07.2009 г., тъжителят Д. съставил пълномощно, с което упълномощил подс. П. да управлява и стопанисва описания по - горе лек автомобил в страната и навсякъде в чужбина. Едновременно с това, тъжителят Д. упълномощил подсъдимия и с правото да продава, заменя, залага, дарява на когото намери за добре, включително и на себе си горепосочения лек автомобил, като определи цена, каквато счете за необходимо. В тази връзка, в обема на очертаната с пълномощното 2 представителна власт в полза на упълномощения П., били включени и правата същият да представлява тъжителя Д. пред нотариус, както и пред данъчни органи във връзка с декларирането и отдекларирането на автомобила, да плаща всякакви дължими суми, свързани с плащането на данъци и такси за автомобила, както и да бракува същия. Подписът върху посоченото пълномощно бил нотариално удостоверен под № 4560 на 02.07.2009г. от Нотариус С.П., с район на действие Районен съд Пловдив, рег. № 326 в регистъра на Нотариалната камара. На същата дата, едновременно с посоченото пълномощно, тъжителят Д. съставил и подписал декларация по чл. 264, ал. 2 ДОПК, както и декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25 ЗННД. Двете декларации били нотариално заверени, съответно под № 4561 и 4562 от Нотариус П.. С декларацията по чл. 264, ал. 2 ДОПК тъжителят Д. декларирал, въпреки че бил наясно с неверността на посочените данни, че към датата на съставяне на декларацията 02.07.2009 г. той в лично качество, като физическо лице, нямал непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Последното не било вярно, тъй като тъжителят не бил заплатил данъка върху притежаваното от него превозно средство за периода от 01.03.2008 г. до 31.12.2008 г., както и за периода от 01.01.2009 г. до 02.07.2009 г. - датата на съставяне на декларацията по чл. 246, ал. 2 ДОПК. В деня на упълномощаването тъжителят Д. предал във фактическа власт на подс. П. процесния лек автомобил и свидетелствата за регистрация на МПС част I и част II. От своя страна, подс. П. предал на тъжителя Д. сумата от 2000 лева.

В неустановен по делото момент, известен период от време след съставяне на горепосоченото пълномощно, тъжителят Д. бил уведомен от Община „Пловдив“ за това, че дължи данък върху лекия автомобил „Ровър“, модел „416“, рег. № *** в размер на 300,00 лева. Същият посетил Дирекция „Местни данъци и такси“ в гр. Пловдив, ул. „***“, където уведомил служителите, че автомобилът е предаден на друго лице с пълномощно. Така дължимите данъци върху лекия автомобил не били заплатени от страна на тъжителя Д., който вече живеел и работел в чужбина, нито от страна на неговия баща - свид. И. Д., който бил в течение на случващото се. За това, че има неплатени данъчни задължения върху лекия автомобил, тъжителят Д. и свид. И. Д. не уведомили подс. П.. Същевременно, последният бил в невъзможност да се разпореди с автомобила чрез сключването на възмезден договор /покупко - продажба, замяна и т.н/ или безвъзмезден такъв - дарение в нотариална форма нито договаряйки с трето лице, нито договаряйки сам със себе си при условията на чл. 38 ЗЗД. Причината за това били натрупаните задължения за неплатен данък върху процесния лек автомобил, тъй като съгласно регламента на чл. 264, ал. 2 ДОПК /в редакцията действаща към инкриминирания период - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г ./, прехвърлянето на собствеността върху моторни превозни средства се извършва след представяне на издаден или заверен от общината документ за платен данък върху превозното средство по Закона за местните данъци и такси. При това положение, подс. П. в неустановен по делото момент, в 3 периода от 02.07.2009 г. до 02.11.2018г. в гр. П., взел решение и се разпоредил фактически /по неустановен по делото начин/ с намиращия се в негова фактическа власт лек автомобил.

Междувременно в Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“ в отдел „Събиране и контрол“ била извършена служебна проверка за установяване на задължения за данък върху превозните средства, в хода на която били констатирани задължения за периода от 01.03.2008 г. до 31.12.2017г. на Д. И. Д. по отношение на собствения му лек автомобил „Ровер“, модел „416“, рег. № ***. Проверката завършила със съставянето на Акт за установяване на задължение, съгласно който за периода от 01.03.2008 г. до 13.04.2018 г. дължимият от тъжителя Д. данък върху превозните средства бил в размер на 1314,80 лева, а лихвите за просрочие към 13.04.2018 г. били в размер на 685,46 лева. Цитираният акт влезнал в законна сила на 26.06.2018 г.

С Акт за възлагане събирането на публични вземания № 89/ 08.10.2018 г. на Община Пловдив, чрез Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ събирането на горепосочените задължения, установени с Акт за установяване на задължение по декларация № 332/ 13.04.2018 г., на основание чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Закона за частните съдебни изпълнители вр. чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ и чл.

9б от ЗМДТ било възложено на ЧСИ ЛЛ.М., район на действие Окръжен съд Пловдив.

В тази връзка било образувано изпълнително дело № 20188190404109 по описа на ЧСИ М., като до тъжителя Д. била изпратена Покана за доброволно изпълнение изх. № 29180/ 18.10.2018 г., ведно със съобщение за наложен запор върху процесния лек автомобил, собственост на Д., както и върху банковите сметки на тъжителя в ПИБ и Уникредит. Отделно от това бил насрочен и опис на движими вещи в дома на тъжителя на 17.12.2018 г.

Така полученото съобщение мотивирало тъжителя Д. да подаде сигнал до Районна прокуратура Пловдив с искане да бъде извършена проверка за извършено престъпление, съответно образуване на досъдебно производство.

Посоченото тъжителят сторил чрез баща си - свид. И. Д., който бил упълномощен от сина си с нарочно пълномощно рег. № 2485/ 14.06.2017 г.

Така била извършена предварителна проверка по случая, а впоследствие на 15.03.2019 г. било образувано и Досъдебно производство № 123/ 2019 г. по описа на сектор Икономическа полиция при ОД на МВР - Пловдив, което било водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. С постановление от 01.07.2019 г. наказателното производство по цитираното ДП било спряно на основание чл. 199, чл. 244, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК, а тъжителят Д. бил уведомен за правата си по чл. 80 НПК. С оглед на това се стигнало до образуване на настоящото съдебно производство.

Горната фактическа обстановка първостепенният съд е приел за установена от събраните доказателства по делото.

Първоинстанционния съд е подложил на подробен анализ всички събрани по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.

4

Обосновани са изводите на районния съд за кредитиране на събраните писмени доказателства, изготвени и изхождащи от различни органи, с необходимата легитимация за съставянето им и издадени в съответствие със законовите разпоредби. Правилно съдът е кредитирал показанията на св. Е.А., предвид съответствието им и подкрепата с писмените доказателства. С нужната критичност са били анализирани и показанията на св. И. Д., баща на тъжителя, като основателно не са кредитирани изцяло, предвид близкородствените отношения на двамата и най-вече предвид липсата на кореспонденция на част от заявеното от свидетеля с писмените доказателства, касаещи характера на издаденото пълномощно и наличието на задължения за процесния автомобил. Районният съдия изключително подробно е анализирал показанията на св. Д. и несъответствието им със съдържанието на издадените по съответен ред писмени доказателства, като правилно не е възприел същите изцяло, а само в някои части.

Неоснователни са възраженията направени пред въззивната инстанция за непълнота на доказателствата и липсата на усилия, чрез разпит на св.К.К. да се съберат доказателства за това дали и как подсъдимият П. се е разпоредил с въпросното МПС. В този смисъл в пъровинстанционното производство неколкократно и при първото и при второто разглеждане на делото са правени опити за установяване на св. К., които не са дали никакъв резултат. Отделно от това, обстоятелствата, относими към процесния казус, са изяснени от събрните други доказателства, най-вече писмени такива.

Поради горното въззивната инстанция не възприема възраженията на защитата за необоснованост на присъдата и непълнота на доказателствата.