Решение № 1132 от 19.09.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1132 гр. Варна, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20243110202648 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от П. С. П. от гр.Варна срещу Наказателно постановление № 24-0819-001553/19.06.2024г. на началник група в ОДМВРВарна, Сектор „Пътна полиция“, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП.

Жалбоподателят изразява становище за незаконосъобразност на наказателното постановление. Сочи, че наказващият орган не е изложил твърдения за наличие на причинна връзка между поведението на санкционираното лице и настъпването на дадени вредни последици. Намира, че липсата на такива фактически твърдения е накърнила правото му на защита и го е поставила в невъзможност да разбере извършването на какво деяние му е вменено. Оспорва изложената в НП фактическа обстановка, като счита, че е възможно настъпилото произшествие да е резултат от действието на външни фактори. Изтъква и че е отстранил със собствени средства причинените на автомобила повреди. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

1

Жалбата е подадена от легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят бил служител в Първо РУ при ОД на МВР-Варна. На 28.04.2024г. около 06,00ч. той управлявал по бул.“Сливница“ в гр.Варна лек автомобил марка „Шкода Рапид” с рег.№ СВ **** НР, собственост на Дирекция „УССД“-МВР, в изпълнение на служебните си задължения. В близост до кръстовището с ул.“Отец Паисий“ автомобилът се отклонил наляво и предната лява гума се блъснала в бордюр, вляво по посоката на движението. В резултат от сблъсъка настъпили повреди по предните леви гума и джанта. В отговор на подаден сигнал на мястото на инцидента пристигнали служители в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВРВарна. Същите разговаряли с полицейските служители, пътували в автомобила, установили самоличността на водача, огледали следите от произшествието и извършили проверка на обстоятелствата около настъпването му, след което преценили, че инцидентът е резултат от поведението на жалбоподателя. Бил съставен Протокол за ПТП, в който били отразени констатациите на проверяващите относно механизма на произшествието и резултатът от него, като били описани и установените щети по автомобила. Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че с поведението си нанася имуществени вреди по предна лява гума и джанта, като се блъска в бордюр, вляво по посока на движението. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения.

Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 19.06.2024г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на П. П. била наложена глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетеля Г. К. П., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. В показанията си свидетелят съобщава само за щети по лявата предна гума, като не помни да са настъпили и други повреди. В тази им част показанията му се допълват от информацията, отразена в приложения Протокол за ПТП, в който е описано увреждане и на съответстващата на гумата джанта. На гърба на протокола е отбелязано изрично, че са повредени предна лява гума и джанта, като автомобилът е продължил на ход след смяната им. Доколкото жалбоподателят не е възразил срещу отбелязванията в протокола, нито е направил възражения по отразените 2 в акта факти при предявяването му, съдът приема за неоснователни твърденията, изложени в жалбата, че по джантата не е имало щети. Напротив, от показанията на свидетеля и от приобщените писмени доказателства се установява, че описаните в наказателното постановление повреди по автомобила действително са настъпили.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП задължава участниците в движението с поведението си да не създават опасности и пречки за движението, да не поставят в опасност живота и здравето на хората и да н е причиняват имуществени вреди. От коментираните по-горе доказателства е видно, че на управлявания от жалбоподателя автомобил са били причинени имуществени вреди. Жалбоподателят счита за недоказано настъпването на щетите да е резултат от неговото поведение, като намира, че е възможно гумата да се е спукала преди съприкосновението с бордюра и именно това да е довело до отклоняването на автомобила. По делото обаче липсват данни за наличие на външни фактори, които да са довели до настъпването на произшествието.

Доколкото в бордюра се е ударила предната лява гума на превозното средство и при положение, че именно тя е получила увреждания, логичният извод е, че тези увреждания са резултат от сблъсъка, а не са настъпили в предходен момент, още повече, че щети са настъпили и по съответстващата джанта. При липсата на данни отклоняването на автомобила вляво да се дължи на някакви външни причини, следва да се приеме, че причина за това е поведението на водача.

От приетата за установена фактическа обстановка се налага извода, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.20, ал.1 от ЗДвП да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява. В тази насока са и показанията на св.Петров, който не е установил конкретни причини за инцидента, а отдава настъпването му на умора в края на 3 дежурство. В тази връзка съдът счита, че неправилно е приложен материалния закон, като деянието е квалифицирано като нарушение на общата разпоредба на чл. 5 ал.1 т. 1 от ЗДвП, а не на специалната такава, която се установява, че е нарушена, а именно – нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП. За нарушението по чл.

20, ал. 1 от ЗДвП няма изрично предвидено наказание, поради което същото подлежи на наказване по реда на общата санкционна разпоредба на чл.185 от ЗДвП, предвиждаща санкция за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание.

Според разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН районният съд има правомощие да измени наказателното постановление и да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Доколкото както нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, така и това по чл.20, ал.1 от ЗДвП подлежат на наказване по реда на една и съща санкционна разпоредба, съдът разполага с правомощието да измени наказателното постановление, като приложи специалната норма, която в действителност е била нарушена.

Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната на атакуваното наказателно постановление. Действително, съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи ).

Съдът констатира обаче, че наказателното постановление не съответства на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не съдържа надлежно описание на нарушението и обстоятелствата около извършването му. В НП се приема, че жалбоподателят с поведението си е нанесъл имуществени вреди по управлявания от него автомобил, но липсва каквото и да било описание на въпросното поведение, което да е довело до този резултат. За разлика от повечето наказателни постановления, издадени по повод подобни случаи, които винаги съдържат описание, макар и лаконично, 4 на вмененото на лицето действие или бездействие, в разглеждания случай такова описание изцяло липсва. Непълнотата на относимите към претендираното нарушение факти в АУАН и НП винаги ограничава правото на защита, тъй като наказаното лице се защитава именно срещу фактите, като непосочването им представлява съществено процесуално нарушение и налага отмяна на НП. В случая еднозначно се налага извода, че е било накърнено правото на защита на санкционираното лице и конкретно- правото му да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършило, което е ограничило възможността му да оспорва фактическите твърдения на наказващия орган и формираните въз основа тях правни изводи- като сочи доказателства, че не е осъществило описаното в НП поведение или по друг подходящ начин.

Предвид изложеното искането за отмяна на наказателното постановление, изложено в жалбата, се явява основателно и същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение поради липса на съответно искане, а и на данни такива да са били направени.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 24-0819001553/19.06.2024г. на началник група в ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което на П. С. П., ЕГН:**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5