Решение № 5248 от 31.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5248 гр. София, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Даяна Д. Парталска като разгледа докладваното от Даяна Д. Парталска Въззивно гражданско дело № 20241100509341 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх.№ 28997 от 02.03.2026 г. и молба с вх. № 29663 от 04.03.2026 г. от И. Д. Д..

С молбата с вх. № 28997 от 02.03.2026 г. се иска поправка на очевидна фактическа грешка на стр. 11 от решение № 1231 от 25.02.2026 г. по в.гр.д. № 9341 по описа за 2024 г. на СГС, възз. IV-a състав, тъй като неправилно са посочени номерът и датата на първоинстанциноното решение.

С молбата с вх. № 29663 от 04.03.2026 г. се иска допълване на въззивното решение и изменението му в частта с разноските. Твърди се, че съдът се е произнесъл по необжалвана част от определението на СРС, а липсва произнасяне по обжалваната част. Излагат се доводи, че са правени възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено с решение по гр. д. 17502 от от 2023 г. на СРС, 41, състав. Иска се неговото намаляване. Сочи се още, че са депозирани възражения и срещу присъждане на адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция над минималния размер по Наредбата за адвокатските възнаграждения. Иска се редуцирането му поради прекомерност.

В законоустановените срокове насрещната страна – И. С. Г., чрез адв. Ф., изразява становище по молбите. Не възразява срещу депозираната молба с вх. № 28997/02.03.2026 г. относно поправка на очевидна фактическа грешка. Оспорва молбата с вх. № 29663 от 04.03.2026 г. като неоснователна. Твърди, че СГС се е произнесъл по цялото искане, като е потвърдил изцяло определение № 24927/17.06.2024 г., постановено по гр.д. № 17502/2023 г., 1 включително в частта за разноските, оспорени с частната жалба. Посочва, че размерът на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция от 766, 94 евро не е явно прекомерен, съответства на минималните норми по Наредба № 1/2004 г. и заплащането му е доказано.

Моли съдът да остави без уважение молбата с вх. № 29663 от 04.03.2026 г.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, намира следното:

Молбата, с която се иска поправка на очевидна фактическа грешка, е подадена от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Във въззивното решение е посочено Решение №11903/17.06.2024 г., постановено по гр.д. № 17502/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав (стр.

1,2,3 и 11), а обжалваното първоинстанционно решение е „Решение № 5665/29.03.2024 г. по гр. д. 17502/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав“. Налице е несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на постановения съдебен акт, което следва да се отстрани по реда на чл. 247 ГПК, като вместо „Решение №11903/17.06.2024 г., постановено по гр.д. № 17502/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав“ на стр. 1, 2 и 11 да се чете „Решение № 5665/29.03.2024 г. по гр. д. 17502/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав“.

Въззивният съд намира искането по чл. 248 ГПК, обективирано в молба с вх. № 29663 от 04.03.2026 г., за неоснователно.

В решение № 1231/25.02.2026 г. на възз. IV-а състав е посочено, че с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има само въззиваемият. В полза на И. Г. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 766,94 евро, за които е представен договор за правна защита и съдействие за реалното им извършване.

Съдът счита, че не са налице предпоставки за намаляване на определеното възнаграждение и редуцирането му няма да съответства на положените усилия от адвоката, а ще противоречи на изискването за достойно заплащане на адвокатския труд.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС по тълкуване на чл. 101 ДФЕС, при направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не обвързват съда. От значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.

В случая производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба на И. Д. срещу Решение № 5665/29.03.2024 г., постановено по гр.д. № 17502/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката общо шест насрещни осъдителни иска. В хода на въззивното производство са разгледани пет от тях, доколкото с молба с вх. № 134858/23.04.2024 г. е направено изявление от жалбоподателката И. Д. Д., че оттегля въззивната жалба срещу частта от 2 първоинстанционното решение, с което СРС се е произнесъл по иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от телефонни заплахи в периода м. януари 2023 г. – м. март 2023 г. Освен това, процесуалният представител на въззиваемия е взел участие в откритото съдебно заседание на 01.12.2025 г. и е изготвил писмена защита.

Изложеното води до извод, че размерът на адвокатското възнаграждение се явява справедливо определен.

При упражняване на правомощието по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е длъжен да намали отговорността на страната, предизвикала спора, едва след и ако установи, че уговореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение не съответства на пазара на труда за дела с подобна правна и фактическа сложност, а несъответствието е съществено, т. е., че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Съобразявайки обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав намира, че определеното адвокатско възнаграждение в размер на 766, 94 евро е необходима и разумна разноска за процесуално представителство и защита с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Молбата за допълване на определението е неоснователна, тъй като не е налице непълнота на постановения съдебен акт.

Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като под искане следва да се разбира всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права. За да бъде реализирано това процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет.

В частна жалба с вх. № 209121 от 25.06.2024 г. жалбоподателката сочи, че оспорва определение № 24927 от 17.06.2024 г. в частта, с която се отхвърлят възраженията й срещу присъденото възнаграждение на адв. Ф. по реда на чл. 38 от ЗА и частта, с която е оставено без уважение искането й за присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлените искове на насрещната страна.

С решение 1231 / 25.02.2026 г. СГС се е произнесъл по искането на въззивника И. Д., като е приел, че: „В представения по делото списък на И. Г. по чл. 80 ГПК е видно, че той не претендира единствено 261 лв. за „такси и комисионни“, а и адвокатско възнаграждение 600 лв. по договор за правна защита и съдействие, поради което твърдението, че съдът е присъдил суми извън заявеното, не съответства на доказателствата. Присъдените разноски са определени съразмерно на уважената част от исковете, чрез прилагане на съотношение между уважената и отхвърлената част, като не се установява техническа грешка при изчисленията. Неоснователни са и възраженията срещу възнаграждението на адв. М. Ф. по чл. 38 ЗАдв. По делото е налице договор за безплатна правна помощ и данни, че процесуалното представителство е осъществено без възнаграждение от доверителя, поради което са налице предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Съобразно практиката на Върховен касационен съд, която е цитирана в обжалваното определение, изявлението за основанието 3 по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. обвързва съда и не предпоставя проверка на материалното състояние на представлявания. Определеният размер 1200 лв. не е прекомерен с оглед броя насрещни искове, множеството процесуални действия и проведеното частно въззивно производство по обезпечение на исковете“.

В диспозитива на въззивното решение също е посочено, че въззивният съд потвърждава изцяло Определение № 24927/17.06.2024 г., постановено по гр.д. № 17502/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав, и осъжда И. Д. да заплати на И. Г. на основание чл. 78, ал.3 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 766, 94 евро.

Така мотивиран, Софийски градски съд, възз. IV – a състав

РЕШИ:

ДОПУСКА, на основание чл. 247 ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка на стр.1, 2 и 11 от решение № 1231 от 25.02.2024 г. по в.гр.д. 9341 по описа за 2024 г., на СГС, възз.

IV-а състав, като вместо „Решение №11903/17.06.2024 г., постановено по гр.д. № 17502/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав“ да се чете: „Решение № 5665/29.03.2024 г. по гр. д. 17502/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 29663 от 04.03.2026 г. на И. Д. Д. по чл. 248 ГПК за изменение и допълване в частта за разноските и за допълване на решение № 1231 от 25.02.2024 г. по в.гр.д. 9341 по описа за 2024 г., на СГС, възз. IV-а състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4