Решение № 3535 от 26.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3535 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100512214 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника Ц. Б. П. чрез адв. Б.К. в качеството му на особен представител срещу решение №15241 от 07.08.2025 г. постановено по гр.д. №55347/2024 г., по описа на СРС, 178 състав, в частта, с която по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД против Ц. Б. П. е признато за установено, че ответникът дължи сумата 2398,31 лева представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. Л******** с абонатен №******** за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ведно със законна лихва от 31.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 337,42 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. до 09.05.2024 г. върху сумата за топлинна енергия и сумата 37,94 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ведно със законна лихва от 31.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №32899/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Наведени са оплаквания, че пасивната легитимация на ответника е останала недоказана, доколкото не се установява наличието на облигационно отношение между страните въз основа на сключен договор за продажба на топлинна енергия. Оспорва размер на исковите претенции, вкл. и на акцесорните. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а исковите претенции да се отхвърлят.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваните части като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Третото лице помагач на ищеца – „ПМУ Инженеринг“ ООД, не взема становище по 1 жалбата.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените с въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Съдът приема за установено предвид липсата на възражения в този смисъл, че сградата, в която се намира процесният имот е присъединена към топлопреносната мрежа.

От приобщените доказателства – договор за продажба на държавен имот от 06.03.1980 г., договор за дарение на идеални части от правото на собственост върху недвижим имот от 10.11.1997 г. , договор за продажба на идеална част от правото на собственост от 25.07.2008 г. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека по отношение на недвижим имот, представляващ апартмент №18, находящ се в гр.София, ж.к ********, се установява, че собствеността върху процесния недвижим имот е придобита от ответника Ц. Б. П., който е декларирал това обстоятелство пред ипотекарния кредитор, което не е спорно по делото.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия.

Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота собственост или вещно право на ползване. Предвид това съдът извежда извод, че ответникът в качеството си на собственик на имота, до който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия е потребител на топлинна енергия, респ. между него и ищцовото дружество е налице облигационно отношение с предмет продажба на топлинна енергия възникнало по силата на закона.

Като доказателство за наличието на облигационна обвързаност между ответника и топлофикационното дружество следва да се цени и приобщеното по делото заявление декларация от Ц. Б. Пенков, адресирана до ищцовото дружество, въз основа на което желае 2 да му бъде открита партида съгласно общите условия на ищеца за имот, находящ се гр.София, ж.к ********, ап. 18 с абонатен №********. От заключението на съдебно – техническата експертиза, прието по делото, се установява, че за процесния имот с абонатен №********, е открита партида на името на Ц. Б. Пенков и през процесния период отчитаната топлинна енергия е била начислявана на това лице. С откриването на индивидуална партида на името на ответника при топлопреносното дружество е налице сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Следователно се налага извод, че между ответника и ищцовото дружество съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение на КЕВР и действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество. Влизането в сила на ОУ не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите, противно на твърденията на ответника.

Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Предвид това съдът намира за неоснователни наведените във въззивната жалба оплаквания за липса на сключен между страните писмен договор за доставка на топлинна енергия, респ че ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД против него искове.

За установяване доставката на топлинна енергия в претендираните от ищеца размери по делото е приетото заключение на съдебно – техническата експертиза, от което се установява, че макар в имота да няма отоплителни тела през процесния период топлинна енергия е потребявана за БВГ, както и отдадена от сградната инсталация. За сезон 2021/2022 г. топлата вода е начислена въз основа на реален отчет, за което е положен подпис на абоната, а за периода 2022/2023 г. разходът за топла вода е определен на база 1 брой потребител при разходна норма от 140 литра/денонощие поради „неосигурен достъп“.

Вещото лице по приетата съдебно – техническа експертиза е посочило, че при определяне количеството доставена до имота топлинна енергия са спазени действащите технически правила и норми. Заключението е изготвено въз основа на данните, предоставени от фирмата за дялово разпределение – отчети на уредите и изравнителни сметки, както и документи представени от топлофикационния район. Предвид това съдът приема, че за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. след извършен реален отчет и при съобразяване на резултатите от изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално консумираната топлинна енергия е в размер на 2398,31 лева, която е присъдена на ищеца с обжалваното решение. Ответникът не твърди да са заплатени каквито и да е суми за процесния период, вкл. и пред настоящата инстанция, поради което съдът приема, че същият като собственик на ап. 18, находящ се в гр.София, ж.к ******** дължи заплащането на претендираната от ищеца стойност на потребена топлинна енергия.

Като неоснователни следва да се определят и наведените с жалбата оспорвания касателно размера на сумите за топлинна енергия, както и че същите не са индивидуализирани. Съгласно ЗЕ в относимата му за спора редакция, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение – чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 145 ЗЕ и в подзаконовите актове по прилагането му. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя на ТЕ за горещо водоснабдяване и ТЕ за отопление, а ТЕ за отопление от своя страна – на ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ от отоплителните тела в 3 общите части на сградата. Според чл. 143, ал. 3 ЗЕ, ТЕ, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ, „отопляем обем на имот” включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект. Вещото лице е установило, че общият топломер е преминал през изискваните от ЗИ метрологични проверки със заключение „съответства“. От отчетеното количество ищецът е приспадал технологичните разходи, последните правилно изчислени и съобразно техническите характеристики на абонатната станция. В процесния период в апартамента не е имало отоплителни тела като е ползвана само топла вода и отдадена от сградната инсталация енергия. Съгласно заключението, дяловото разпределение е извършвано в съответствие с действалата в периода нормативна уредба. При изготвяне на заключението вещото лице е взело предвид както предоставените му документи за извършените метрологични проверки на общия топломер, така и справката за показанията на общия топломер, а също документа за отчет и изготвените изравнителни сметки, последните приети по делото и неоспорени от ответната страна. Видно от същите потребените количества топлинна енергия са посочени по отделно за отопление и за топла вода, което ясно индивидуализира общото количество изразходвана от абоната топлинна енергия. При установеното количество ТЕ, доставено в процесната сграда - етажна собственост, измерена с годно СТИ, извършения реален отчет и заключението на експерта, че дяловото разпределение е извършено в съответствие с нормативната уредба, ищецът е доказал количеството на доставената в имота на ответниците ТЕ, стойността на която се определя съобразно установените от КЕВР цени и която ответникът следва да заплати.