Решение № 260060 от 02.02.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V- 3 Година 2021, 02.02 град Бургас

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, ІІ-ро

Гражданско отделение, V-ти въззивен състав

На единадесети януари година две хиляди двадесет и първа в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова

ЧЛЕНОВЕ:1.Галя Белева

2.мл.с.

Александър Муртев

Секретар

Таня Михова като разгледа докладваното от съдията В. Камбурова въззивно гражданско дело номер 2545 по описа за 2020 година.

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№264214/23..09.2020г., подадена от ЗД ,,БУЛ ИНС“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, чрез адв..Гочо Димов-АК-Ямбол, със съдебен адрес: гр.Ямбол, ул.,,Бузлуджа“№15, ет.3, офис 16, офис 16, срещу Решение №260128/27.08.2020г., постановено по гр.д.№2080/2020г. по описа на Районен съд- Бургас.

С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил ЗД ,,БУЛ ИНС“АД, на основание чл. 267, ал. 1, т. 1, КЗ (отм.) и чл. 86, ЗЗД, да заплати на непълнолетното дете М.М.С., действащо със съгласието на майката-законен попечител Т.М.С., ЕГН **********,***, сума в размер от 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (психически и емоционален дискомфорт), последица от непозволено увреждане – смъртта на брата на ищеца – С.

М.С., ЕГН **********, настъпила на 02.05.2015 год. в резултат от ПТП от същата дата, причинено от Д.Т.К. в гр. Бургас, на бул. „Тодор Александров“, в близост до бензиностанция „Еко“, при управление на л. а. „***“, рег. № ***, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 12 000 лева, начиная от деня на деликта – 02.05.2015 год., до окончателното й изплащане.

Със същото решение, съдът е осъдил

ЗД ,,БУЛ ИНС“АД, да заплати на непълнолетното дете М.М.С., действащо със съгласието на майката-законен попечител Т.М.С., сума в размер от 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (психически и емоционален дискомфорт), последица от непозволено увреждане – смъртта на брата на ищеца – С. М.С., ЕГН **********, настъпила на 02.05.2015 год. в резултат от ПТП от същата дата, причинено от Д.Т.К. в гр. Бургас, на бул. „Тодор Александров“, в близост до бензиностанция „Еко“, при управление на л. а. „***“, рег. № ***, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 12 000 лева, начиная от деня на деликта – 02.05.2015 год., до окончателното й изплащане.

Съдът е осъдил ЗД ,,БУЛ ИНС“АД, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, ЗА, да заплати на адв. Здравко Жильов, АК-Бургас, адвокатско възнаграждение в размер от 1800 лева, както и на основание чл. 78, ал. 6, ГПК да заплати по сметка на Районен съд- Бургас, държавна такса в размер на 960 лева.

С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение. Жалбоподателят намира първоинстанционният съдебен акт за неправилен и необоснован.

На първо място се оспорва изложеното в мотивите на решението относно близките отношения между ишците (въззиваеми)– братя на пострадалия и понесените от тях болки и страдания от неговата смърт.

Жалбоподателят намира, че съдът формирал изводите си единствено въз основа на събраните по делото гласни доказателства, като не съобразил, че в конкретния случай, с оглед заинтересуваността на свидетелите от изхода на делото, следвало да се приложи разпоредбата на чл.172 от ГПК. Излага становище, че изграждането на изключително близка и трайна житейска връзка с починалия, както и значителните морални болки и страдания от неговата загуба, с продължително проявление във времето, подлежали на пълно и главно доказване от претендиращия обезщетение за тези вреди (сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките–съпруг, родители, деца). В подкрепа на изложеното, жалбоподателят се позовава на ТР№1/2016г. по т.д.№1 на ОСНГТК на ВСК, Постановление№4/25.05-1961г. и Постановление№5 от 04.11.1969г на Пленума на Върховния съд.

Посочва, че в първоинстанционното производство не били установени фактите, определящи изключителна близост, силна емоционална и житейска връзка между ищците (въззиваеми) и техният брат. Събраните по делото доказателства сочели на обичайна привързаност между роднини, каквито са братята. Не било доказано и твърдението на насрещната страна, че ищците изпаднали в състояние на физическо и психологическо неразположение след настъпилото ПТП(02.05.2015г.) Навежда доводи във връзка с критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и преценката за справедливост при прилагане разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Жалбоподателят счита, че присъденото от районният съд обезщетение не било съобразено със съответните параметри (включително статистически данни от НСИ), както и с релевантните по делото обстоятелства, поради което не намирало своята обществена и икономическа обосновка.

Развива съображения, че присъдените с решението суми за заплащане на законни лихви от деня на деликта, били погасени по давност.

Иска се атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

Претендира се присъждане на сторените в производството пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор от от ищцовата страна, чрез адв.Жильов - БАК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.

Въззиваемите намират атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, постановен в съответствие със събраните по делото доказателства. Считат подадената въззивна жалба за неоснователна, като се моли за нейното отхвърляне. Посочва се, че правилно първоинстанционният съд приел за установено, че между ищците и техният трагично загинал брат съществували много близки отношения и силна емоционална връзка. Пояснява се, че тази връзка се обуславяла не само от роднинските отношения, но и от това, че децата отраснали заедно в многодетно семейство, имали общи интереси. Отбелязва се, че такава връзка не съществувала между въззиваемите и останалите деца в семейството (брат и сестра). Подчертава се, че ищците били очевидци на трагичното събитие, което оставило траен отпечатък върху крехката им психика. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели (относно последиците върху емоционалното и физическо състояние на ищците). Излагат се аргументи, че първоинстанциноният съд присъдил обезщетение в размер, отговарящ на критериите за справедливост и съобразно действително претърпените вреди.

Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се сторените пред въззивната инстанция разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивникът не се явява, редовно призован. Въззиваемите чрез процесуалния си представител поддържат подадения отговор.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, от упълномощен представител на страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което е са допустима и следва да бъдат разгледани по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по повод искова молба от М.М.С., ЕГН ********** и М.М.С., ЕГН **********, двамата със съгласието на тяхната майка Т.М.С., чрез адв.Здравко Жильов, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Лермонтов“ № 37 против ЗД „Булинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 за осъждане на ответника да заплати сумата от по 12 000 лв. за всеки един от двамата ищци – застрахователно обезщетение за претъпени неимуществени вреди в резултат на претърпяно ПТП на 02.05.2015г., при което е настъпила смъртта на С. Т. С., по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „***“, с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху главницата от деня на деликта – 02.05.2015г. В исковата молба се сочи, че на 02.05.2015г. около 13.40 ч. в Бургас, при пресичане на бул.“Тодор Александров“ в близост до бензиностанция „Еко“ е настъпило ПТП, при което е настъпила смъртта на С. Т. С., ЕГН ********** – брат на ищците. Детето е блъснато от лек автомобил „БМВ 320“, с рег.№ ***, управляван от Д.К.. Водачът на лекия автомобил нито уведомил органите на МВР, нито оказал помощ на пострадалия С., а напуснал местопроизшествието. Ищците обичали много по-малкия си брат, грижели се за него, и смъртта му довела до болка, страдания, поради и което същите следва да бъдат обезщетени.

Правното основание на исковите претенции са чл.226, ал.1 КЗ /отм./и чл.86 от ЗЗД.

Ответното застрахователно дружество оспорва предявените искове.

Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.

По делото не е спорно, че към датата на процесното ПТП – 02.05.2015г. съществува валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № 02115000281184 от

14.01.2015г. за лек автомобил „БМВ 320“, с рег.№ ***, сключен между ответника по делото и собственика на автомобила.

Видно от констативен протокол за ПТП от 13.05.2015г., на 02.05.2015г. при ПТП с участник лек автомобил „БМВ 320“, с рег.№ ***, водач Д.К. и пострадал – пешеходец С. Т. С., е настъпила смъртта на пешеходеца.

По повод предявени претенция от М.С. и М.С. за изплащане на обезщетение пред застрахователното дружество, същото на 28.11.2018г. е изразило становище за неоснователност на претенциите и е отказало да изплати обезщетението.

По делото е приложена влязла в сила присъда № 144 от 12.06.2018г. по НОХД № 349/ 2018г. по описа на БОС, с която Д.Т.К. е признат за виновен за това, че на 02.05.2015г., при управление на МПС – лек автомобил „БМВ 320“, с рег.№ *** нарушил правилата за движение по чл.117 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. С.. Тук е мястото да се посочи, че имената на починалото дете вследствие на ПТП са изписани като С. Т. С.

/вж Протокол за ПТП от 13.05.2015г., препис-извлечение от акт за смърт от 13.07.2015г. и удостоверение за родените от майката деца от 07.08.2019г./ и С. М.С.

/ искова молба, Присъда по НОХД№349/2018 по описа на БОС. Между страните няма спор по отношение на това обстоятелство.

Във връзка с претърпените от ищците болки и страдания по делото е разпитан свидетелят С.З., от показанията на който се установява, че ищците и загиналото дете били неразделни. Заявява, че М. е бил свидетел на процесното ПТП и изпитал огромен стрес, изпитвал страх, избягвал контакт с хората. Ищецът М. също бил много притеснен след смъртта на брат си, приемал лекарства. Посочва, че и двете деца не ходят на училище след инцидента.

Съгласно разпоредбата на чл. 267, ал. 1 от КЗ (отм.) застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, неимуществените и имуществените вреди вследствие от използването на застрахованото моторно превозно средство. За успешното провеждане на прекия иск, срещу застрахователят, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования или от лице, което ползва неговия автомобил на законно основание; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените вреди.

В разглежданият казус по делото е прието за безспорно, че към датата на процесното ПТП е имало действаща застраховка "Гражданска отговорност", сключена с ответника, като водача на застрахования автомобил, е ползвал същия на законно основание.

Налице са и елементите от фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД по отношение на лицето, ползващо се от клаузите на застраховка "ГО", а именно извършено от него виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, и по конкретно смъртта на брата на ищците, в резултат от ПТП настъпило на 02.05.2015 г. по вина на водача на процесният автомобил, които обстоятелства, са установени с влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 349/2018 г. по описа на ОС Бургас и съобразно чл. 300 от ГПК са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието.