Решение № 741 от 12.08.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 741 гр. Стара Загора, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №

20235530105084 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.23, ал.1 от СК. Ищецът Д. М. П. твърди в исковата си молба, че с Г. Р. са бивши съпрузи, чиито граждански брак бил сключен на ***г. в гр. Стара Загора. Бракът между съпрузите бил прекратен с Решение № 41 от 17.07.2023г., постановено по гр. д. № 42/2023г. по описа на Районен съд - ...., в сила от 17.07.2023г.

Непосредствено след сключването на брака съпрузите заживели заедно в семейното им жилище, намиращо се на адрес: гр. ..............., като преди това не били живели заедно на семейни начала. Жилището представлявало къща, в която на втория етаж живеело младото семейство, а на първия етаж - родителите на ищеца, заедно с неговата сестра - Т. М. П..

Ищецът към онзи момент се радвал, че с новото му семейство ще живее под един покрив с родителите си и най-вече със сестра си, към която бил силно привързан и разчитал на нея.

Първоначално и ответницата твърдяла, че също много се радва и, че нямала търпение да заживее с ищеца в семейния му дом, тъй като казвала, че иска да се откъсне от нейните роднини. Ищецът и сестра му били в близки отношения, споделяли си много и търсели съвет един от друг, всеки от тях можел да разчита на помощта на другия. Близките им отношения се изградили още от детска възраст, но и след това ищецът имал много силна и доверителна връзка със сестра си, предвид и малката им възрастова разлика от 2 години. Двамата израснали заедно в любов и уважение един към друг, подкрепяли се във всяко едно начинание и знаели, че винаги могат да разчитат на другия емоционално, със съвет, помощ, включително и финансово. Така сестрата на ищеца- Т. П. била пряк свидетел на развитието на отношенията между страните, тя даже съвсем добронамерено на няколко пъти предупредила и посъветвала брат си да не бърза със сключването на граждански брак с 1 ответницата, тъй като не я познавал достатъчно добре, не били живели заедно все още, не знае дали ще си паснат и дали имат еднакви виждания за живота, но тогава ищецът не послушал сестра си и прибързал с решението си за сключване брак с ответницата, като бил непреклонен в онзи момент, че мнението на сестра му няма да го разубеди, макар по-късно тя да се оказала права. Само през първата седмица от брачния живот и съвместно им съжителство отношенията между съпрузите били хармонични и спокойни, защото още на втората седмица се разразил конфликт, тъй като ответницата се скарала със сестрата на ищеца по финансови въпроси, като поставила условия за разпределението на разходите в къщата и започнала даже да прави сметки на сестрата на ищеца, от което последната се изумила как може да има такова поведение съпругата на брат й, и да поставя въпроси за пари само една седмица след сватбата им, и се запитала що за човек е довел брат им в къщата и семейството, в което отношенията им до момента били в дух на разбирателство и хармония, не отдавали помежду си значение толкова на парите, колкото на подкрепата, топлината и разбирателството. Въпреки разочарованието си, първоначално сестрата на ищеца решила от деликатност да си замълчи за станалото, да не разочарова брат си толкова скоро след сватбата му, давайки по този начин своеобразен шанс на своята снаха, мислейки, че това е бил просто един лош момент, който ще отмине. Изненадващо за ищеца обаче съвсем скоро след този скандал ответницата поискала той и тя да заживеят в дома на родителите й, като изтъкнала като довод, че там ще й е по-спокойно и защото тя не харесва сестра му. Ищецът силно се изненадал за тази промяна във вижданията на съпругата си, която допреди това казвала, че й е приятно със сестра му, и затова той разпитал сестра си какво е станало. Така научил за станалия скандал и се опитал да преодолее случилото се, като да подобри отношенията между двете, но това така и не станало поради лошото отношение на съпругата му. Сестра му казала, че ще се опита в името на брат си, за да бъде той щастлив, да се помири със съпругата му, но отношенията между двете - сестрата и съпругата на ищеца останали само привидно добри, а в действителност били хладни, без доверие и близост. С годините отношенията между съпругата, от една страна и родителите и сестрата на ищеца, от друга, се обтегнали още повече. Ищецът редовно чувал обиди по отношение на майка си от страна на съпругата си, както и по отношение на сестра му.

Последната живяла на първия етаж от семейната къща до около 2008г., когато се пренесла при съпруга си – също от гр. ..... Въпреки това ответницата не спирала да злослови за нея и да се оплаква. Сестрата на ответника лично чувала част от изреченото по неин адрес, тъй като то било казвано по начин, че да се чуе, но стоически мълчала, не искала да влиза в разпри и се въздържала от деликатност, а и за да не натъжава брат си. Ищецът виждал всичко това и то силно го натъжавало. Поведението на съпругата повлияло крайно негативно и на съпружеските отношения, защото тя насочила негативното си поведение и спрямо него, поради което отношенията между двамата съпрузи стигнали до сериозна криза особено в края на 2010г., независимо, че през месец юли на 2010г. се родило второто им дете. Ищецът смятал, че това ще бъде преломен момент, който ще ги сплоти и ще доведе до успокоение на съпругата му, но това не само, че не се получило, а тя станала още посприхава и нападателна към него и роднините му, смятайки, че всички наоколо са длъжни да 2 търпят негативните й настроения, и поведение. Ищецът се опитвал на няколко пъти да говори със съпругата си, но срещал от нея само последващи обиди, негативизъм и скандали, насочени вече и против него. Така постепенно през края на 2010г., началото на 2011г. техните отношения като съпрузи се разстроили, изчезнала интимността, ищецът вече не виждал своето бъдеще с ответницата като съпрузи и така се стигнало до обмислянето на развод. Ищецът не желаел да прекарва повече живота си в "токсичните" отношения, създавани от неговата съпруга. Общността, съпричастността и разбирателството, взаимните подкрепа, уважение и обич между съпрузите вече били изчезнали. Всеки от съпрузите започнал да си прави самостоятелни планове и да организира живота си поотделно, съпрузите вече нямали общи виждания и решения, а бракът им станал само формален.

Ответницата спряла да допринася както материално, така и нематериално в семейството, не полагала грижи нито за домакинството, нито за семейството като цяло, а средствата, които получавала, започнала да заделя само за себе си и за свои лични разходи. Така принос към семейството, включая цялата му издръжка, се била поела единствено от ищеца. Ищецът в началото на 2011г. даже няколко пъти разговарял с ответницата, че обмисля развод, поел бил и щял да поеме пълна отговорност за децата им, но и не желаел повече да бъдат семейство, а ако все пак нямало да се развеждат на този етап заради децата, то двамата съпрузи поне да подпишат декларация за имуществена разделност. Ответницата обаче отказала. Въпреки това, общност в какъвто и да е смисъл между съпрузите вече липсвала и тя така и не се възстановила до развода им. Независимо, че през годините след 2015 г. - 2016 г. имало някакво подобрение, то било само "за пред хората", тъй като ответницата не искала да се развежда, защото така я устройвало - съпругът й да плаща всички семейни разходи и да има осигурено жилище, а собствените си средства тя да харчи сама за себе си, но всеки от съпрузите продължил да си има свой собствен живот, включително и финансов, докато накрая двамата все пак не прекратили брака си с развод. Така, при изключителното влошаване на съпружеските отношения през края на 2010 г. ищецът започнал да обмисля закупуването само за него на недвижим имот, в който при необходимост да се пренесе само той, за да има къде да живее при раздяла, като съпругата му, заедно с децата, да останат в семейното жилище с оглед удобство на ответницата. Той даже споделил тези свои планове със съпругата си, но тя му заявила да прави какво иска и, че не я интересува, ако желае да си купува имот. За ищеца било ясно, че при раздяла и развод между съпрузите би било неприятно за всеки един от тях двамата да продължат да живеят в гр. ...., още повече, че било твърде вероятно при развода ползването на семейното жилище да бъде предоставено на майката, където да отглежда и децата, затова той сам и без съпругата си започнал да търси жилище в гр. Стара Загора, тъй като искал да има лична сигурност, че предприемайки крачка за развод, ще има къде да живее извън гр. ..... Скоро намерил такова, намиращо се в гр. ...................... Апартаментът бил наследствен и наследниците желаели бърза продажба, затова същият бил и на много приемлива за него цена. За да закупи имота обаче ищецът трябвало да кандидатства в банка за отпускане на кредит и затова попитал сестра си - банков служител, какви са условията на банките за отпускане на ипотечни кредити. След като научила за тази идея на ищеца, сестра му, виждайки как брат й се тормози от този брак и, че 3 е изпаднал в безизходица, разкъсван между децата си и собственото си спокойствие и достойнство, потъпквано от ответницата, казала, че тя ще му помогне, като ще му дари на него парите за покупката на имота, за да може да бъде спокоен, че ще има къде да отиде при раздяла със съпругата си. А дарението било възможно, от една страна, защото сестрата на ищеца била в много добро финансово състояние, от друга страна, съпругата на ищеца по този начин нямало да има принос в покупката на жилището и ако действително се разделят с брат й, той няма да остане на улицата. По стечение на обстоятелствата сестрата на ищеца била по-добре материално от брат си в онзи момент, тъй като работела на висок пост в банка и решила да му помогне в този тежък за него момент. Сестрата на ищеца казала, че има възможност да му дари сума до 50 хиляди лева. С това дарение бил съгласен и нейният съпруг. Те също разгледали апартамента и го харесали, включително и други роднини и приятели на ищеца. Всичко това станало бързо в края на месец януари и началото на месец февруари 2011г. Продажната цена била уговорена в размер на 43400 лева, от която 33400 лева двама от продавачите П. П. М. и С. П. С. поискали да им бъдат платени веднага и в брой с оглед предстоящото съвсем скоро влизане в сила на Закона за ограничаване на плащанията в брой, ограниченията, налагани от него. По отношение на продавача П. С. П. страните по сдЕ.та се разбрали остатъчната продажна цена от 10000 лева да бъде заплатена на нея по банков път в деня на сдЕ.та, когато тя се изповядва при нотариус, предвид необходимостта от подготовка на документи и насрочване на ден и час за изповядването й.

Така, на 08.02.2011 г., Т. М. П., в присъствието и на свидетели, дарила само на брат си Д. М.

П. в брой сумата от 33400 лева, като дарителят и надареният съставили и документ за предаването на сумата. По този начин същите сключили договор да дарение, по силата на който дарителят отстъпил веднага и безвъзмездно посочената парична сума в брой на дарения, който я приел лично само за себе си. Дарението било направено изрично, единствено и само в полза на Д. М. П., а не за семейството със съпругата му тогава Г. К. П., с оглед на всичко изложено по-горе относно крайно влошените отношения между двамата съпрузи към онзи момент. Именно с тези дарени от сестра му само на него пари Д. М. П., като купувач, отишъл заедно със свои доверени хора и платил частта от продажната цена от 33400 лева на двамата от продавачите П. П. М. и С. П. С.. Отношенията между съпрузите не се подобрили, а ищецът търпял само заради децата и особено малкото, което било само на няколко месеца. Понастоящем ищеца упражнявал родителските права върху децата. А междувременно продавачите и купувачът по сдЕ.та насрочили дата за нотариалното й изповядване на 17.05.2011г. Малко преди това, в един от поредните скандали, ищецът в яда си казал на съпругата си какво е направил и, че купува само за себе си апартамент с дарение на парите за покупката изцяло от сестра му лично на него и ще се изнесе там, като сдЕ.та е на 17.05.2011г. Първоначално Г. П. се стъписала, но след това му казала заядливо, че щом иска, да го прави, да си купува жилище и да се изнася. През следващите дни обаче започнала да проявява любопитство, успокоила поведението си и като видяла, че нещата са сериозни и няма как да ги промени, поискала все пак да дойде на сдЕ.та, както и станало - там присъствала не само сестрата на ищеца, но и жена му и сама се съгласила да не бъде включена в нотариалния акт, разбирайки, че цялата продажна цена е заплатена с пари, 4 дарение от сестрата на съпруга й, на него лично и ясно осъзнавайки това, защото казала, че междувременно се била консултирала с адвокат за характера на дарението през време на брака в полза на съпруг. Даже казала, че няма да влиза при нотариуса, защото това не е "и нейна сдЕ., а само на Д.". След сдЕ.та обаче, през време на която стояла отвън, подхвърлила, че след време ще води дело, както и направила сега, завеждайки иск за делба, при ясното съзнание у нея, че средствата, послужили за изплащане на цялата цена за покупката на процесния апартамент е дарение от сестрата на съпруга й на него лично като неин брат. В деня на сдЕ.та - 17.05.2011г. сестрата на ищеца Т. М. П., в присъствието и на свидетели, дарила само на брат си Д. М. П. сумата от 10000 лева, като дарителят и надареният съставили и документ за предаването на сумата. По този начин същите сключили договор за дарение, по силата на който дарителят отстъпил веднага и безвъзмездно посочената парична сума на дарения, който я приел лично само за себе си. Дарението било направено изрично, единствено и само в полза на Д. М. П., а не за семейството със съпругата му тогава Г. К. П..