Решение № 619 от 29.12.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 619 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова в присъствието на прокурора Б. Здр. К. като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело № 20251800100633 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Г.

О. Б. от с. К. чрез адв. Д. Н. срещу В. С. В. от с. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 5 от ЗЛС вр. чл. 336, ал. 1 от ГПК за поставяне на ответника под запрещение.

Ищцата – майка на ответника твърди, че последният страда от слабоумие и болест на Даун, поради което не може сам да се грижи за своите работи и да контролира своите действия, което е основание за поставянето му под пълно запрещение.

Ответникът, действащ чрез особен представител адв. К. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. В о.с.з. на 18.12.2025 год. взема становище за основателност на молбата.

Представителят на СОП счита, че предявеният иск е основателен и са налице предпоставките на закона за поставяне на ответника под запрещение.

При преценка на събраните доказателства, съдът счете за установено следното:

Ответникът В. В. е роден на 14.07.2007 год., като видно от приетото 1 копие на удостоверение за раждане на Община Ихтиман ищцата е майка на ответника.

С експертно решение № 90248 от 16.05.2024 год. на ТЕЛК към „Център за психично здраве-София“ ЕООД на ответника В. С. В. е призната 100% ТНР с чужда помощ пожизнено с водеща диагноза „тежка умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение“.

Посочено е, че същият страда от синдром на Даун; не е посещавал училище; с недоразвит говор е; на моменти е агресивен към околните; психомоторно и вътрешно напрегнат; няма умения за саморегулация; с нарушена адаптация във всички сфери.

Според заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза на в.л. Г. от 09.12.2025 год. ответникът е прегледан за нуждите на експертизата, като изследването е извършено след запознаване с данните по делото и личен разговор с В. В.. Контактът с ответника е силно ограничен и неинформативен.

Трудно се разбира какво иска да каже, като се налага родителят да обяснява значението на жестовете му. Интелектът на ответника е недостъпен за изследване. Същият е ранно диагностициран със синдром на Даун. Използва предимно отделни думи, които не се разбират. Не може да се обслужва самостоятелно. Според експертизата ответникът не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си, като не може да се грижи за себе си. Според устните обяснения на вещото лице в о.с.з. на 18.12.2025 год. състоянието на ответника може да се приравни на слабоумие, като не се очаква подобряване.

Съгласно показанията на свидетеля Б. – дядо на ответника, последният по рождение е със синдром на Даун, като състоянието му не позволява да се грижи сам за себе си. Не може да се храни сам. Не е в състояние да се грижи за личната си хигиена. Майката полага изцяло всички необходими грижи за него, като го къпе, води го до тоалетна. Ответникът не може да пише и да чете; не може да брои. Не познава парите. Понякога проявява агресия към околните или плаче без причина. Единствено у дома си се чувства спокоен. Не може да излиза сам от къщи.

Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние на ответника. Същият е неориентиран за време и място; не съобщава имената и възрастта си; не разбира зададените му въпроси и не отговаря, като само кима 2 с глава; жестовете му са неразбираеми.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от близък роднина на ответника – неговата майка, която е активно легитимирана, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен. С оглед вида и степента на заболяването на ответника същият следва да бъде поставен под пълно запрещение.

Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно физическо лице при трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл.

5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните и непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си душевната болест не прави болния недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите интереси са основание за поставяне на дадено лице под запрещение, т.е. за да се постави едно лице под запрещение, следва да са налице кумулативно две предпоставки-лицето да страда от душевна болест или слабоумие и на второ място невъзможност само да се грижи за своите интереси.

От събраните в производството по делото доказателства безспорно се установи, че ответникът страда от синдром на Даун, съпроводено с „тежка умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение“, като в резултат на заболяването не може да разбира свойството и значението на действията си и не може да ръководи постъпките си. Според вещото лице състоянието му може да се приравни на слабоумие. В 3 резултат на това ответникът не може да общува пълноценно с околните; не може да се грижи сам за себе си, като състоянието му не подлежи на подобряване, предвид тежестта на уврежданията. Т.е. налице е първият критерий - медицински за признаването му за недееспособен по чл. 5 от ЗЛС.

Налице е и втората предпоставка, а именно - ответникът не може пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите лични и имуществени интереси.

Този извод съдът прави въз основа на събраните по делото гласни доказателства и приетата експертиза. По делото се установи, че същият не може да се грижи сам за себе си, като състоянието му е сериозно увредено и освидетелстваният не може да преценява и защитава личните и имуществените си интереси. Изводът на вещото лице е, че в резултат на заболяването ответникът не може да разбира свойството и значението на действията си и да се грижи за своите работи.

С оглед изложеното съдът намира, че състоянието на ответника е толкова тежко, че обуславя поставянето му под пълно запрещение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ В. С. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. К., ул. „Първа“ № 2, на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, вр. с чл.

336, ал. 1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество при Община Ихтиман за учредяване на настойничество.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 4