Решение № 2639 от 22.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2639 гр. София, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря Р.Д. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20221110150238 по описа за 2022 година

Предявен е конститувен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл.188, т. 1 КТ от С. Й. М. против „С.А.“ЕАД, с който ищецът моли съда да отмени наложеното му със заповед № РД 09-118/25.08.2022г. дисциплинарно наказание „забележка“. Ищецът твърди, че по силата на трудово правоотношение заема длъжността „Директор предприятие *“.

Ищецът твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна, неправилна и необоснована.

Твърди, че съвестно и отговорно е изпълнявал трудовите си задължения. Твърди, че не е спазена процедурата по чл.189 КТ, като липсва ясно изложение на фактическите обстоятелства при които се твърди, че е извършено твърдяното нарушение. Отделно от това твърди, че не е извършил вмененото му нарушение. Претендира разноски. Представя писмени доказателства.

Ответникът оспорва предявения иск с отговор на исковата молба, подаден в законоустановения едномесечен срок. Заявява, че е ищецът е извършил обективираното в заповедта дисциплинарно нарушение, както и че е спазена дисциплинарната процедура и законоустановените срокове. Моли съда да се отхвърли изцяло, като неоснователна предявената искова молба с която се оспорва заповед № РД 09- 118/25.08.2022г изпълнителния директор на „С.А.“ЕАД за налагане на дисциплинарно наказание „Забележка” на основание чл. 187, т. 3 от КТ, и да остави в сила, респ. да потвърди атакуваната заповед за дисциплинарно наказание.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Страните на спорят за наличието на трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „Директор предприятие *" в „С.А.“ АД. Със заповед № РД 09118/25.08.2022г. на Директора на С.А. ЕАД на ищецът е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“. С цитираната заповед на ищецът е вменено извършване на нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че ищецът в качеството му на Директор на поделение „ * ” е възложено да проведе дисциплинарно производство по доклад вх. № 1301 от 17.06.2022г. Отразено е, че на основание на заповед РД 09 - 09 от 17.01,2013 г., същият е оправомощен да налага дисциплинарни наказания в поделение '*" в качеството му на 1

Директор на поделението. Нарушението му се изразявало в това, че без да има законово основание и без да уведоми Работодателя ,(уведомява го едва на 06.07.2022 г.), същият е издал заповед № 80 от 22.06.2022 г., връчил я е срещу подпис на подчинени нему служители от поделение *", с която заповед ги е определил като членове на комисия в поделението, заедно с представители на легитимните Синдикални организации от поделението, които да установят всички факти и обстоятелства, касаещи дисциплинарното производство по доклад с вх. № 1301 от 17.06.2022г. Раздал им срещу подписи документите по докладната и като председател на комисията свиквал и провеждал със същата комисия две заседания , протоколирани, а протоколите подписвал той и членовете на комисията на 27.06.2022 г. и на 23.06.2022 г. Поискал от членовете на комисията, вместо него, да установяват всички факти и обстоятелства по преписката, възложена му за изпълнение. Поискал писмени обяснения от лице чийто трудов договор с Дружеството е бил прекратен и не е негов служител. Връща преписката обратно в Управлението, но не в цялост и без да е решил/приключил случая, изпраща дадените писмени обяснения, които е поискал от г-н Георги Бойчев Маноилов , без да се е произнесъл по тях, респ, с резолюции „ към дело“ , ако счита, че няма нарушение или да определи съответстващо, според възложените му правомощия по чл. 192 от КТ наказание (забележка, предупреждение за уволнение, уволнение) по чл. 188 от КТ С гореизложените действия не е изпълнил възложената му работа, като не е изпълнил задълженията си, определени му със заповед РД 09 ~ 09 от 17.01.2013 г., както и възложените му задачи определени със заповед РД 09 - 163 от 26.05.2020 г., във връзка с изпълнението на последната заповед, относно информация за контрол по ЗОП по изпълнението на обществена поръчка. С раздаването срещу подписи на членовете на учредената от него комисия на вътрешно фирмени документи съдържащи конфиденциална информация и свикването на нелегитимна комисия на заседания, във връзка с предоставените им срещу подпис документи, не е изпълнил разпоредбите на Регламент /ЕС /2016/679 и на националното законодателство за защита на личните данни, които подлежат на обработка и съхранение, при режим, който не позволява тяхното разкриване на трети лица, освен в изрично посочените в закона случаи. Заповедта е връчена на ищецът на 26.08.2022г.

В чл.8 от Устройствения правилник на дружеството-ответник е регламентирана фигурата на Директор на поделение в дружеството, като са отразени неговите права, задължения и правомощия. В чл.32 от същия е предвидено създаването на комисии, които подпомагат дейността на поделенията в „С.А.“ ЕАД, като изготвят доклади, становища, анализи и препоръки според компетенциите си и възложените им функции.

Видно от докладна записка от 06.07.2022г. съставена от ищеца, същият е уведомил Изпълнителния директор на „С.А.“ ЕАД, в която уведомява че на основание Заповед № РД09-09/17.01.2013г. е сформирал комисия, която да подпомогне установяването и изясняването на всички факти и обстоятелства, касаещи провеждането на дисциплинарно производство по Доклад с вх. № 1301/17.06.2022г. Обясненията са свързани с това че ищецът не е взел необходимите мерки за установяване на виновните длъжностни лица, отговарящи по преписка изх. № 1301-3/06.07.2022г. Искането касае обяснение „Защо не сте приключил преписката, като поставите наказание по чл.188 КТ или отнесете „към дело“ ако счетете че няма нарушение?“. Искането е връчено на ищеца н 22.08.2022г.

На 23.08.2022г. ищецът е предоставил на работодателя исканите обяснения, като подробно

Представено е по делото искане с вх. №1354-1/08.08.2022г. от изпълнителния директор на ответното дружество отправено до ищеца за даване на обяснения във връзка с докладна с вх. №1354/08.07.2022г.

Установява се от Заповед № РД 09-09/07.01.2013г., че на Директорите на поделения на „С.А.“ ЕАД са предоставени правомощия да налагат дисциплинарни наказания по чл.188 КТ „забележка“ и „предупреждение за уволнение“, а при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение да събират и оценяват доказателствата по дисциплинарната преписка, да определят с резолюция дисциплинарното наказание „уволнение“, да подготвят и съгласуват заповедта, която се подписва от Изпълнителния директор на дружеството.

2

Представена е Докладна записка от ищеца относно провеждане на дисциплинарно производство, съгласно резолюция на Изпълнителния директор на „С.А.“ЕАД по Доклад с вх. № 1301/17.06.2022г., в която ищецът заявява, че е сформирал комисия, която да го подпомогне в установяването и изясняването на всички факти и обстоятелства, касаещи провеждането на дисциплинарно производство по горепосочения доклад. Отразено е, че ищецът предлага комплектът документи да бъде предоставен на Старши юрисконсулт в Управление „С.А.“ ЕАД за предприемане на последващи действия.

Представени са протоколи от заседанията на създадената от ищеца комисия.

Установява се от разпита на свидетелката Н.П. – служител в поделение * на „С.А.“, че е участвала съм в комисия за установяване на факти и обстоятелства, вследствие на които е образувано дисциплинарното производство на ищеца. Сочи, че са проведени общо две заседания, като свидетелката преповтаря изложеното в представените по делото протоколи от проведените заседания. Свидетелката дава показания относно реда за налагане на дисциплинарни наказания в поделението, като заявява, че в правомощията на директора на поделението е да налага дисциплинарни наказания „забележка“ и „предупреждение за уволнение“, а дисциплинарното наказание „уволнение“ се съгласува с изпълнителния директор. Свидетелката заявява, че по думите на ищеца, комисията е сформирана за да го подпомогне при вземането на решение. Всички са подписали декларация за конфиденциалност и за защита на личните данни.

Съдът приема показанията на свидетелите за достоверни, същите са последователни, житейски и логични, независимо от обстоятелството, че би могло да има евентуална заинтересованост от тяхна страна.

Други допустими и относими доказателства не са ангажирани по делото.

При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира следното:

Дисциплинарните наказания се налагат, когато служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява съответно. Законът предпоставя и изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове. Такива са и нормите на чл.195 ал.1 от КТ, въвеждаща изискване относно съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

Тези норми са императивни и за спазването им съдът следи служебно при разглеждане законосъобразността на уволнението в неговата съдебна фаза. Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя - ответник в процеса.

Задължителните реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се съдържат в нормата на чл.195 ал.1 КТ. В съответствие с нея дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, индивидуализирано с неговите обективни и субективни признаци, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В конкретния случай съдът намира, че процесната заповед съдържа всички задължителни реквизити, т.е. същата е законосъобразно от формална гледна точка.

Ищецът е дал обяснения в писмена форма, приложени като писмено доказателство по делото.

При спор за законност на наложено дисциплинарно наказание тежестта на доказване в процеса лежи върху работодателя /чл.154, ал.1 от ГПК; така и решение № 1/2002 г. на ВКС, III г.о/, което е указано на ответника с доклада на съда. Когато се оспорва законността на наложено дисциплинарно наказание, в тежест на работодателя е да установи първо, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при спазване изискванията н а чл.193, ал.1 от КТ, че наказанието е наложено в сроковете по чл.194 от КТ и в съответствие с чл.195 от КТ, и едва след това, че работникът е извършил дисциплинарните 3 простъпки, за които му е наложено дисциплинарното наказание /решение № 544/2009 г. на ВКС, IV г.о/.

Съгласно разпоредбата на чл.194 ал.1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Нормата на чл.194 ал. 1 КТ е императивна по своя характер, поради което съдът следи служебно дали са спазени сроковете по чл. 194 ал. 1 КТ /в т.см. решение № 432/25.03.2002 г. на ВКС по гр.д. № 795/2001 г, III г.о; решение № 796/23.10.2008 г. на ВКС по гр.д. № 1102/2006 г., IV г.о; решение от 03.08.2003 г. на ВКС по гр.д. № 3124/2001 г, III г.о/. Това е така, защото нормата на чл. 194 КТ урежда сроковете за налагане на дисциплинарните наказания, които са преклузивни и поради това с изтичането им се прекратява възможността работодателят да наложи дисциплинарното наказание, а за преклузивните срокове съдът винаги следи и служебно и в съдебното производство по проверка законосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание. Дисциплинарното производство е своеобразно санкционно производство и с изтичането на сроковете по чл.194, ал.1 от КТ се прекратява възможността за търсене на дисциплинарна отговорност.

В правният мир дисциплинарната простъпка вече не съществува като основание за налагане на наказание. Поради това съдът служебно следва да провери спазени ли са преклузивните срокове по чл.194 от ГПК и то преди да преценява законосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание по същество, защото не може да се преценява по същество извършено ли е нарушението, след като то вече не съществува в правния мир като правнорелевантен факт /решение № 1506/1999 г. на ВКС; решение № 432/2002 г. на ВКС, и двете на III г.о/. В настоящия случай указаните от КТ преклузивни срокове са спазени.