Решение № 571 от 19.02.2018, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 571

19.02.2018г.

Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пловдивски районен съд петнадесети граждански състав

На деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година

В открито заседание на двадесет и пети януари 2018 г. в следния състав:

Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

Секретар:Катя

Янева

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 15022 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС вр. чл. 178, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗМВР и Наредба № I – з 1681/21.08.2012 г. на МВР вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът М.М.Й., ЕГН **********,*** твърди, че работил като ************************ на ответната

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието от м.*** **** г. на длъжност „********“, с местоизпълнение на служебните си задължения на територията на З. – П. На

03.04.2015 г. служебното му правоотношение било прекратено. Заявява, че в процесния период, а именно от 01.07.2014 г. до 03.04.2015 г. е положил извънреден труд, като не му е било заплатено допълнително възнаграждение за неговото полагане в размер на 1090,82 лв. Твърди, че падежът на задължението за заплащане на допълнителното възнаграждение е 25-то число на следващия месец, следващ полагането на труда. Заявява също така, че в периода от

01.07.2014 г. до 31.12.2014 г. е полагал и нощен труд, за който не му е заплатено допълнително възнаграждение, като падежът и на това задължение е 25-то число на месеца, следващ полагането на труда. Заявява също така, че за сочения период не е получил полагащата му се безплатна предпазна храна, която претенция оценява на сумата от 176,40 лв. със същия падеж. С оглед изложеното, от съда се иска да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1090,82 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 190,12 часа положен извънреден труд, както и сумата от 305,51 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата в периода от 26-то число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба, сумата от

89,10 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд от 356,40часа, както и сумата от 25,15 лв. - обезщетение за забавено плащане на тази главница в периода от 26-то число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба, както и сумата от 176,40 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за безплатна предпазна храна и сумата от 46,79 лв. - обезщетение за забава за същия период, като всички главници се претендират и наред със законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане. Претендират се и направените разноски.

Своевременно е постъпил отговор на исковата молба, с който претенцията за безплатна предпазна храна се счита за неоснователна, а останалите претенции се оспорват по размер. Признава се обстоятелството, че в процесния период ищецът е изпълнявал длъжността „********“ в З. – П., като и обстоятелството, че работното време е било уговорено при сумирано отчитане за тримесечен период, както и факта, че трудът е полаган на смени по график или т.нар. 12-часови дежурства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените доказателства – Акт за встъпване в длъжност от ******** г., както и Акт за напускане на длъжност от ****** г. се установява, че между сочените страни съществувало служебно правоотношение, като ищецът заемал последно длъжността „******** ******” в З. – П., *******.

Ищецът твърди, че е полагал труд над нормативно установената продължителност в периода 01.07.2014 г. до 03.04.2015 г.

От разпита на св. К.Х.И. - *****, работил в З. – П. от **** г. до **** г. като „********”, се установява, че М.Й. му бил **** до 2015 г. В периода 2014 г. - 2015 г. давали 12-часови и 24-часови дежурства. Дежурството започвало сутринта. В 7:50 часа се събирали най-късно, **** се, след което се строявали за провеждане на инструктаж. След приключване на инструктажа, слизали по **** и следвала процедура по приемане на съответния ****. Най-напред колегата, като отидел там, отбелязвал часа на пристигане и свеждал обстановката, която е на **** – колко ******** има, охранителната обстановка на ****. След това започвало приемането на проверката на *********. Извършвали проверка поименно и като бройка.

Охранителните съоръжения също се проверявали – брави, врати, сигнално-охранителна техника. След това вече приемали ***, подписвали се, че всичко е наред и с подписа гарантирали, че това, което този, който издава, им е казал, е действително. След това, който бил на ****, заставал на ****, другите си тръгвали. На един вътрешен **** били двама човека, съответно двама били тези, които приемат. Двама сдават, двама приемат. Като сдадял **** и всичко е наред, отивал към портала. Сдаването ставало най-рано 8:30 часа, минимум.

Помощните средства се качвали горе, оставял ги, **** се и си тръгвал. Най-рано 8:30 часа си тръгвали. Тези, които оставали, приемали **** и след това започвали работа по ежедневните си задължения в зависимост от продължителността на дежурството. Ако е 12 часа – 12 часа и следва процедурата по приемане и сдаване, ако е 24 часа – 24 часа. Десет минути преди започване влизали вътре, минимум 30 минути бил инструктажът. Ако дежурството било 12-часово, продължителността реално била 12:45 часа най -малко. Ако било 24-часово, пак с 40 минути отгоре. Процедурата по сдаване и приемане била една и съща. В 7:50 часа, като влезел, следвал един инструктаж горе. Инструктажът започвал в 8:00 часа и продължавал 10, 15, 20 минути, в зависимост от това какво има да им се свежда. Този, който бил на този ****, не можел да си тръгне, докато не отиде другият. Когато имало ********, които били настанени във външно здравно заведение, имало разкрит временен ****, докато трае лечението на съответния лишен от свобода. Тогава, който застъпвал, обикновено към 7:30 часа отивал в З.. Тези дежурства били 12-часови. Следвал един инструктаж, след което трябвало да се ******. След това имало автомобил, който да го откара в съответната болница, качвал се горе на съответния етаж, отделение, влизал вътре. Следвало свеждане на обстановката от колегата, който е бил на **** там, след което той си приемал *********, а другият си тръгвал пак по обратния път с колата в З., сдавал си оръжието, представял се на ********, след което си тръгвал. Това ставало минимум около 8:30 часа, а дежурството се водило от 8:00 часа, то било 12-часово дежурство, но имало трафик. При 12-часовото дежурство сутринта, като застъпели в 8 без 10 и вечерта пак по същото време отстъпвали. Дежурствата се делели на дневни и нощни. При вътрешните **** били двама човека. Когато се сдавал ****, сдаващите двама и приемащите двама извършвали проверка. Единият извършвал поименна проверка, а другият - по бройки. В същото време двама проверявали решетки, врати, брави, охранителни съоръжения. Така, че дори да не било посочено името на втория в **** книга, той бил там. През тези дежурства **** можел да бъде напуснат единствено по времето, което се полагало за храна. Това ставало в *** на З.. Нямали право да напускат З.. На разположение били по всяко време на ********. Можело да реагират на заповед и по време на храна. В тези случаи оставяли яденето и отивали. По всяко време на дежурството били на разположение. Когато прекрачели прага, от влизането в 7:50 часа до 8:30 часа вечерта, били на разположение на ******** по всяко време. На ищеца не била изплащана безплатна предпазна храна. Заплащане за нощен труд за второто полугодие на 2014 г. ищецът не бил получавал. При предявяване на **** книга за

27.11.2014 г., св. заяви, че на 27.11.2014 г., където имало час 13:00 часа, значело, че този, който е бил вътре в ****, другият е изпълнявал преди обяд престой на открито, хранене на *******. Това били мероприятия, които били свързани с обслужване на ежедневните задължения. В 13:00 часа този вторият човек, който бил на ****, бил **** на ****, а другият му го сдал. Това не било сдаване на дежурства, това била смяна на **** ****. По принцип се правило ежедневно. В книгата не се отразявал часа, който бил 8:00 часа, когато двамата били застъпили. Това била вътрешната смяна. При предявяване на **** книга за 23.11.2014 г., св. заяви, че тогава колегата отишъл на ****. Отбелязването 8:15 означавало, че те са преминали инструктажа и той отишъл на ****. Часът, който бил отразен там, бил моментът, когато отива на ****. Тогава започвали проверката – поименна, на съоръженията и т.н. Те вече са били четиримата тук в този час. В текста било изписано „сдадох”. Св. заяви, че полагал подпис, когато се убедял, че бройката, която колегата му пишел в тетрадката и която му се водила на ****, наистина била толкова. Това време продължавало, той си взимал тетрадката и документацията и тръгвали да ги проверяват стая по стая. Новата смяна идвала в часа и се отбелязвал часът на идване. Той бил на **** вече. Когато бил сдаден ****, т.е. проверките били извършени, тогава св. си полагал подписа, но час не се пишел. Никой не приемал ********* на доверие.

Съдът кредитира показанията на св. като логични, последователни, съответни на приетите писмени доказателства, както и основани на преки впечатления, макар същите да са заинтересовани предвид факта, че св. заяви, че също води дела с ответната дирекция.

В разпоредбата на чл.19, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ е посочено, че за ********* се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго. Предвид липсата на изрична уредба в ЗИНЗС относно продължителността на служебното време, уредбата на същото, както и на извънредния труд намират уредбата си в Закона за МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната продължителност на работното време на ********* в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Ал.3 на същия текст пък предвижда, че работното време на ********* се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Сочената разпоредба е била изменена, като в периода 24.02.2015 г./ДВ бр.14/ 20.02.2015г./ до 14.10.2016 г./ДВ бр.81/ 2016г./ периодът на отчитане е бил едномесечен. Съгласно ал.5, т.2 на чл.187 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за ****, работещи на смени, а ал.6 урежда правилото, че извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ищецът е носил дежурства в процесния период над нормативно установената продължителност на служебното време, които са били частично заплатени, като общо за третото тримесечие на 2014 г. са незаплатени 54,6ч извънреден труд в размер на 310,01лв., за четвъртото тримесечие на 2014 г. – 54,8ч.- в размер на 311,15лв., съответно за третото тримесечие 2014 г. – нощен труд 173,6ч. в размер на 43,40лв., за четвъртото тримесечие 2014 г. – 182,8ч. в размер на 45,70лв., а размерът на обезщетението за забава на възнаграждението за извънреден труд възлиза на 175,63лв., а на възнаграждението за нощен труд – на 25,15лв. Изчислено е и полагаемото се възнаграждение за труд, положен по време на официални празници – за 12ч. – 95,40лв., като обезщетението за забава възлиза на 25,75лв. При дежурства по външни **** - в болнични заведения, са положени общо 82,6ч.извънреден труд, като възнаграждението възлиза на 172,59лв., а обезщетението за забава – на 6,60лв. Съдът възприема заключението на ССЕ като изготвено обективно, с необходимите знания и опит в съответната област, както и съобразено с нормативната уредба – Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, действали в процесния период, както и с ежедневните ведомости. Съдът намира, че при лежаща върху ищеца доказателствена тежест да установи полагането на труд над нормативно установената продължителност, същият установи при условията на пълно и главно доказване, че при носене на дежурства ищецът е полагал труд над отчетеното работно време, като завишението е с 40минути, а при външен **** – с 1 час. Установено е и полагане на нощен труд в часовия диапазон между 22,00 ч. и 06,00ч. В този смисъл, полаганият труд се явява извънреден, като след приспадане на заплатеното допълнително възнаграждение, на ищеца следва да се присъдят сумата от 889,15лв.