Присъда № 57 от 21.04.2022, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 533/2022
- Вид
- Присъда № 57
- Подписан
- 21.04.2022
- В сила
- 06.05.2022
- Състав
- МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 1 и ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 39, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 57/21.04.2022 г. по НОХД 533/2022 г. по описа на РС-Бургас Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу СТ. СТ. СТ. с ЕГН: **********, с който той е обвинен за това, че: на 04.11.2021 година, в гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, до блок 56, в посока блок 60 управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рeг. № А ***** НМ, след употреба на наркотични вещества, а именно - „метадон“, установено по надлежния ред с техническо средство „Drug test 5000” с фабричен № ARME - 0067, проба № 120 престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха приобщени всички относими и необходими доказателствени материали.
Подсъдимият се възползва от правото си да даде обяснения по обвинението, като заяви, че действително на процесната дата е управлявал лекия автомобил, както и че е бил употребил „метадон“, но заяви, че това се дължи на факта, че участва в метадонова програма за наркозависими. Посочи, че количеството на това вещество е било минимално и той е бил уверен от д-р П., че употребата му не влияе на възможността му да управлява МПС.
Допълва, че откакто е на метадонова програма живее друг живот, полага труд и е станал отговорен и съвестен. Акцентира, че не е знаел, че метадонът е наркотик, както и че ако е знаел това, е нямало да управлява автомобила.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че извършването на деянието от подсъдимия се доказва от показанията на полицейските служители, които кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства. Подчертава, че законът не е въвел критерий за влияние на наркотичното веществото върху водача, поради което и доказването на употреба на такова вещество при управление на МПС е достатъчно, за да се квалифицира извършеното като престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, чието изпълнение да се отложи с изпитателен срок от 3 години, както и кумулативно предвидените наказания„Глоба” в размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година. На последно място счита, че вещественото доказателство следва да остане приложено по делото в срока на неговото съхранение.
Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Б.Я. - БАК счита, че подзащитният му следва да бъде признат за невиновен и изцяло оправдан по повдигнатото обвинение.
Заявява, че полицейските служители не са успели по убедителен начин да обяснят причината за извършване на проверка на неговия доверител, както и че използваният от С. метадон е бил в пренебрежимо малко количество и то само с цел превъзмогване на психическата му зависимост. Заявява, че липсва субективна съставомерност на извършеното, доколкото подсъдимият от една страна не е знаел, че метадонът е наркотично вещество, а от друга – е бил уверен от медицинските лица в центъра за метадоново лечение, че няма пречка да управлява автомобил. Позовавайки се на тези обстоятелства адв. Я. счита, че в случая липсва и обществена опасност на извършеното, поради което пледира за оправдаване на неговия доверител по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият С. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като в предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че желае да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
1
От фактическа страна:
Подсъдимият СТ. СТ. СТ. с ЕГН: ********** е роден на ****** в гр. Бургас. Той е българин, български гражданин, с постоянен адрес: *. С. е неженен, със средно образование и работи като * ЕООД.
До датата на инкриминираното деяние С. е бил осъждан два пъти все за престъпления свързани с наркотични вещества, но по отношение и на двете осъждания е настъпила реабилитация по право, която заличава последиците на тези осъждания и кара настоящия състав да го третира като неосъждан.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС, категория „В“ и притежава СУМПС с № * валидно до 10.09.2031 г.
Подс. С. бил на метадонова програма към МЦ „АЛФЕУС“ - АИСМП ООД. Той бил записан в програмата за лечение с агонисти агонист-антагонисти на лица със синдром на зависимост от опиди от 05.10.2018 г. , като не бил прекъсвал лечението си. Приеманата от него доза била 0,1 мг ежедневно, еднократно на 24 часа, без значение времевия интервал.
На 04.11.2021 г., след като бил приел поредната си доза метадон, подс. С. се качил на лек автомобил марка „Фоксваген“, модел „Голф“ с рег.номер А ***** НМ - негова собственост и го управлявал в гр. Бургас, ж.к. „ Меден рудник“ до бл. 56 в посока бл. 60, когато бил забелязан от намиращите се по същото време и място и изпълняващи служебните си функции полицейски органи при 04 РУ при ОД на МВР-Бургас - св. Р. Д. К. и св. Т. Н. Н..
Последните решили да спрат за проверка водача на приближаващия към тях лек автомобил марка „Фоксваген“, модел „Голф“ с рег.номер А ***** НМ. В хода на проверката установили самоличността на водача, а именно подсъдимият С.. Последният се държал неадекватно - бил видимо притеснен и нервен, а очите му били зачервени, поради което свидетелите се усъмнили, че може да е употребил алкохол или наркотични вещества. Поради тази причина поискали съдействие от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас. На място пристигнал св. В. Н. Св., който извършил проверка за употреба на алкохол, посредством „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARNJ 0010, който отчел отрицателна проба. След това св. С. извършил и проверка с „Дрегер Дръг Тест 5000”, /„Drug test 5000”/с фабр. № АRМЕ 0067, който отчел положителна проба за „метадон“. На подс. С. бил издаден талон за медицинско изследване, но той отказал да даде кръвна проба. Отказът бил собственоръчно написан от С. в Протокол за медицинско изследване № 490/04.11.2021г.
За случая било образувано бързо производство № 3292 БП-731/2021 г. по описа на 04 РУ-Бургас, което в последствие било преобразувано в разследване по общия ред. С. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, като в последвалия разпит дал обяснения, аналогични с тези, изложени пред съда.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както следва:
От гласните доказателства: показанията на свидетелите Р.К. (л. 21 гръб - 22 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал.
1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 9 от ДП); Т.Н. (л. 22 от съденото производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 10 гръб от ДП); Ж.П. (л. 22 гръб – 23 от съдебното производство), от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5 НПК 2 показания на свидетеля В.С. от досъдебното производство (л. 8 от ДП), както и от обясненията на подсъдимия С.С. (л. 24 от съдебното производство).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 13 от съдебното производство); протоколи за доброволно предаване (л. 15 – 16 от ДП); писмо от МЦ „АЛФЕУС“ - АИСМП ООД, ведно с документи (л. 17-19 от ДП); трудов договор (л. 20 от ДП); писмо от „Дрегер Сейфти България” ЕООД, ведно с документи (л. 21-26 от ДП); справка за водач (л. 27-30 от ДП); АУАН с бл. № 232837 (л. 31 от ДП); ЗППАМ (л. 32 от ДП); талон за медицинско изследване (л. 33 от ДП); разпечатка от техническо средство (л. 34 от ДП); протокол за сервизна проверка на техническо средство (л. 35 от ДП); протокол за проведено обучение за използване на техническо средство (л. 36 от ДП); протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози (л. 37 от ДП); талон за медицински преглед (л. 41 от ДП); протокол за медицинско изследване (л. 42-45 от ДП); заповед (л. 46-47 от ДП) и заповед за задържане и протокол за личен обиск (л. 50-51 от ДП).
От веществените доказателства : тест касета от техническо средство “Drug test 5000” с фабричен № ARME - 0067, проба № 120.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на тримата полицейски служители – св. К., Н. и С. (по отношение на последния - без да му провежда непосредствен разпит, в съответствие с чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5 НПК), като не констатира противоречия, непоследователност или нелогичност. Съдът не намира причина да се съмнява в изложеното от тези трима свидетели, като не открива признаци на пристрастност или заинтересованост.
Настоящият състав не споделя доводите на защитата, че показанията на К. и Н. не следва да се кредитират в частта относно причината за спиране на лекия автомобил на подсъдимия, доколкото обективно двамата не са могли да възприемат физическото състояние на С. от движещия се служебен автомобил. В действителност и двамата полицейски служители заявяват, че скоростта на движение е била ниска, както и че ясно са възприели зачервените очи на подсъдимия. Самият С. в разпита си пред съда потвърди, че очите му наистина са били зачервени, но отдаде това на работата му със заваръчни машини. При тези факти съдът не намира причина да се усъмни в изложеното от двамата полицаи, поради което и кредитира с доверие показанията им и в тези части. Каква е била точната причина за спиране на автомобила, като цяло е ирелевантна за отговорността на подсъдимия, поради което и съдът не намира за нужно да излага повече доводи в тази насока.
Съдът кредитира и показанията на св. П., като ги намира за логични, последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
По същата причина съдът дава вяра и на обясненията на подс. С.. В теорията и практиката неотклонно се приема, че обясненията имат двойствена природа – на доказателствено средство и на основен инструмент за упражняване на правото на защита, поради което и подлежат на внимателен анализ и проверка. В конкретния случай заявеното от подсъдимия намира своята опора в останалия доказателствен материал, поради което и съдът не намира причина да не му се довери. С. не отрича, че е употребил метадон, потвърждава и че на процесната дата и място е управлявал лекия автомобил, както и че св.
П. му е заявила, че употребата на метадон в тези количества не би повлияло на способността му на шофира. По отношение на тези правнорелевантни факти е налице пълно съвпадение между обясненията на С. и свидетелските показания, поради което и съдът възприема изложеното от подсъдимия.
Съдът кредитира всички писмени и веществени доказателства по делото, описани по-горе. Същите са изготвени и приложени по предвидения за това ред и форма, като страните не изложиха никакви доводи против тяхната достоверност. Съдът също не констатира такива пороци, поради което и цени всички писмени и веществени 3 доказателства.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, за което е предаден на съд.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по привеждане на автомобила в движение и придвижването му в пространството в гр. Бургас, ж.к.„Меден рудник”, представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г. , според които понятието „управление“, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.
Разпечатката съдържа 33 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5cdb0a5c-070d-4ef3-85ba-5cca6a8c9c6c