Решение № 4725 от 17.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4725 гр. София, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100501512 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по подадена от „ГРИЙН ФЮЧЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД въззивната жалба срещу решение № 11219/17.10.2022г. постановено по гр. д.

№ 67634/2021г. на СРС, 75 състав, с което са уважени предявените от „АДИГ“ ЕООД искове с правно основание чл. 327 ал.1 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон и неправилни изводи относно наличие на договорни отношения между страните, евентуално – получаване на стоката от ответника.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – „АДИГ“ ЕООД, в която изразява становище за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение, постановено при приложение на материалния закон и утвърдената съдебна практика Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на 1 насрещната страна, приема следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал.1 от ТЗ общо за сумата от 352,27 лева и чл. 86, ал.1 от ЗЗД общо за сумата от 173,63 лева.

Ищецът “Адиг” ЕООД твърди, че между него и ответника съществуват търговски отношения, по силата на които е доставял на “Грийн Фючър България” ЕООД стоки, като за извършените продажби са издадени данъчни фактури №0000013546/14.06.2016 год. на стойност 17,71 лева и №**********/01.07.2016 год. на стойност 334,56 лева. Твърди, че е уговорен срок за плащане, както следва: 21.06.2016 год. по първата фактура и 08.07.2016 год. по втората фактура. Твърди, че ответникът не му е заплатил стойността на доставените стоки. Поддържа че поради неизпълнение на задълженията на ответника за плащане на доставените стоки ответникът му дължи лихва за забава върху главниците по всяка една фактура. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сума в общ размер на 352,27 лева-главница, представляваща стойността на доставените стоки, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 21.05.2021 год. до окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 173,63 лева.

Претендира разноски.

Ответникът „Грийн Фючър България” ЕООД е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва получаването на процесните фактури, че лицето, което ги е приело, не е имало правомощия за това. Твърди, че процесната поръчка е направена от лице, което не е притежавало представителна власт.

С решение от 17.10.2022., постановено по гр. д. № 67634/2021г. на СРС, 75 състав, районният съд е уважил изцяло предявените претенции.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно 2 и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, които са достатъчно подробни.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

По делото са представени фактури №0000013546/14.06.2016 год. на стойност 17,71 лева и №**********/01.07.2016 год. на стойност 334,56 лева издадени от ищеца с получател/задължено лице- ответникът, без положени подписи. От приетата пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че същите са осчетоводени както от ищцовото дружество, така и от ответното такова, като последното е ползвало съответния данъчен кредит.

Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки или за изработка и наличието на основание за плащане на уговорената в договора цена е даден с множество решения на ВКС- решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т. о.; решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на II т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., I т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о.; решение № 109/7.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., II т. о. С тези решения е прието, че фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки или договор за изработка в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката 3 вид на стоката, стойност, начин на плащане, време и място на съставянето й.

В решенията на ВКС е обосновано становище, че вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за установяване възникване на правоотношение, по повод на което е била съставена.

Поради изложеното съдът счита, че издадените и осчетоводени фактура от страните доказва наличието на облигационно отношение между двете страни по договор за търговска продажба, наем и изработка, по което ищецът е изпълнил своите задължения, респ. за ответника е възникнало задължение да заплати договорената сума от общо 352.27 лева – арг. от чл. 327 ТЗ. Поради всичко изложено следва несъмнен извод за основателност на предявените искове, до който извод е стигнал и първоинстанционният съд, а възраженията на въззивника са неоснователни.

Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба оплаквания, които в настоящия случай са неоснователни.

Следователно решението следва да бъде потвърдено.

По разноските.

При този изход на спора разноски в размер на 480 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство следва да се присъдят на въззиваемата страна.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11219/17.10.2022г. постановено по гр. д. № 67634/2021г. на СРС, 75 състав изцяло.

ОСЪЖДА „ГРИЙН ФЮЧЪР БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 202087917, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл. 281, вх. Б, партер да заплати на „АДИГ” ЕООД, ЕИК 115246681, със седалище и адрес на 4 управление: гр. Пловдив, ул. „Константин Стоилов” №11, ап. 5, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 480 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5