Акт от 10.05.2023, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………………/10.05.2023 г., гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на десети април две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 322/2022 г. по описа на АдмС –Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба от П.Б.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу заповед за прилагане на ПАМ № 22-1717-000049/06.06.2022 г., издадена от началник сектор към ОД на МВР – Добрич, Първо РУ, с която на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ от

ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата и в хода на съдебното производство се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Оспорва се наличието на извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Твърди се, че фактическата обстановка в заповедта не отговаря на обективната истина.

Основните възражения на жалбоподателя са, че не е отказвал да даде проба за алкохол с дрегер, както и че е искал да изпълни предписанието за медицинско изследване и да даде кръв, но е бил възпрепятстван от полицейските служители. Сочи се, че по време на проверката водачът духнал няколко пъти в уреда, дрегерът подал звуков сигнал, но полицейският служител го дръпнал и не му дал възможност да види резултата от пробата. Излагат се съображения за опорочаване на процедурата по връчване на АУАН. Твърди се, че неправилно жалбоподателят не е получил препис от АУАН и талона за медицинско изследване, независимо че е отказал да ги подпише. Правят се оплаквания и за дописване на акта след момента на съставянето му, като в него е добавен изразът, че е издаден талон за изследване. Иска се отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът по жалбата – началник сектор при ОД на МВР – Добрич, Първо РУ – Добрич, не изразява становище по нея.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Със заповед за прилагане на ПАМ №

22-1717-000049/06.06.2022г. началникът на сектор към ОД на МВР – Добрич, Първо РУ – Р.П.П., е наложил на П.Б.Х. принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. “б” от ЗДвП, а като фактическо основание - обстоятелствата, отразени в акт за установяване на административно нарушение № AД215338/06.06.2022 г., съставен от младши инспектор към ОД на МВР – Добрич, Първо РУ – Добрич. Актосъставителят е установил, че на 06.06.2022г., около 22:15 часа, в гр.Добрич, на околовръстен път Добротица, на около сто метра преди бензиностанция “МТТ”, в посока магазин “Технополис”, П.Б.Х. управлява собствения си лек автомобил марка Ситроен Ц 8, с рег. № ТХ8117АР, като при проверка отказва да бъде тестван за употребата на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с инвентарен № ARPL-0259. В акта е посочено, че водачът лъха на алкохол, във видимо нетрезво състояние е и се държи арогантно. Издаден е талон за медицинско изследване № 101604/06.06.2022 г. Актосъставителят е квалифицирал деянието като нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят е отказал да подпише акта, което е удостоверено чрез подписа на свидетеля С.Х.М., обективиран на гърба на акта.

Отказал е да подпише и талона за медицинско изследване, което е удостоверено с подписа на свидетеля М.Л.Ц..

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е връчена на жалбоподателя на 09.06.2022 г., видно от приложената към нея разписка.

В хода на производството по делото са разпитани полицейските служители от двата патрулни наряда, една част от които са участвали в извършването на проверката, а друга част от тях са свидетелствали при отказа на водача да подпише акта и талона за изследване – актосъставителят Д.Ж. и свидетелите М. Ц., Г.Г. и С.М..

Първите трима свидетели сочат категорично, че във въпросната нощ жалбоподателят карал своя автомобил бавно, криволичейки по околовръстния път. След като бил спрян за проверка, полицейските служители го приканили да даде проба за алкохол с алкотест дрегер. Първоначално Х. се съгласил, но при самото извършване на проверката осуетил възможността дрегерът да отчете резултат, тъй като не подавал достатъчно въздух в уреда. След няколко неуспешни опита отказал да даде проба за алкохол. При съставянето на АУАН лицето отказало да го подпише, което станало причина да бъде извикан друг дежурен наряд. За удостоверяването на отказа се разписал свидетелят от втория патрулен автомобил – С.М..

По време на проверката бил издаден и талон за медицинско изследване, който жалбоподателят също отказал да подпише. Наложило се удостоверяването на отказа чрез подписа и имената на свидетеля М. Ц.. Свидетелите посочват, че АУАН и талонът не били връчени на водача, тъй като той отказал да ги подпише. Посочват също, че лицето лъхало на алхокол и било във видимо нетрезво състояние, като проявило арогантно и нагло поведение спрямо тях. Проверката продължила повече от половин час, като по някое време Х. се обадил на приятелката си, за да дойде да прибере автомобила.

По делото е разпитана и свидетелката Е. М.(приятелка на жалбоподателя), но от нейните показания не се установяват релевантни за спора факти и обстоятелства, защото тя пристигнала на мястото на проверката, след като актосъставителят започнал да пише АУАН. Свидетелката сочи, че когато дошла, разбрала, че има спор дали жалбоподателят е дал проба с дрегер или е отказал. Тя няма преки наблюдения върху изследваните обстоятелства, поради което показанията ѝ са неотносими към спора и не подлежат на обсъждане и преценка от страна на съда.

От представения в хода на производството списък с рег. № 3286р-13920 от 23.03.2022 г. на ГД „НП“ при МВР (л.33-л.34) се установява, че дрегерът, с който е извършена проверката на водача, е преминал успешно последваща проверка и е съставлявал годно техническо средство за установяване на употребата на алкохол.

Според приложените по делото разпечатки от паметта на уреда за 06.06.2022 г. няма отчетени резултати от извършени измервания във времевия отрязък, в който е проведена проверката на жалбоподателя.

В съдебно заседание е извършен оглед на видеозаписите от камерата на патрулния автомобил и от боди камерата на един от проверяващите инспектори, при който не са установени по-различни обстоятелства от тези, установени от свидетелските показания на полицейските служители.

При прегледа на файловете от камерата на служебния автомобил се вижда, че в 22:11 часа полицаите спират за проверка автомобила на жалбоподателя. От полицейската кола слизат трима полицаи, като един от тях се приближава до мястото на шофьора и извършва проверка на документите на водача.

В 22:14 часа жалбоподателят излиза от колата с несигурна походка и отваря задния капак на колата за проверка. Записите приключват в

22:49 часа, когато един от полицаите започва да сваля регистрационните номера на колата.

При прегледа на файловете от боди камерата се проследява цялата проверка на място – предоставянето на чисто нова опаковка с мундщук на водача и няколкото му последователни опита за духане в апарата, които се оказват неуспешни, като само веднъж се чува кратък звук от апарата. След всяка негодна проба полицаите обясняват ясно и точно на лицето, че трябва да духа по-продължително, за да се покаже резултат. В 22:17 часа, след поредния неуспешен опит, полицаите приканват жалбоподателя да духа отново, но по-силно, при което последният влиза в пререкания с полицаите и отказва да духа повече в апарата. След около 3-4 минути в спорове водачът ясно заявява, че отказва да даде проба за алкохол с апарата. Непосредствено след това един от полицаите започва да пише АУАН. Докато се пише актът, идва приятелката на водача, която се опитва да го успокои и прибере в колата. През това време водачът продължава да влиза в препирни с полицаите, да ги псува и да се държи арогантно.

Прави впечатление, че говори заваляно. В 22:56 часа актосъставителят чете и предявява акта на водача. В 22:58 часа водачът отказва да подпише акта, а малко след това пита дали може да даде кръвна проба. Един от полицаите му отвръща, че вече е късно с оглед на изминалото време. В 22:59 часа полицаите викат друг патрулен наряд, за да свидетелства при отказа за подписването на акта. Записът приключва с думите на приятелката на водача, която отново го пита дали отказва да подпише акта.

Съгласно приложеното по делото писмо от ДВС при МВР предоставените видеофайлове са проекция чрез компютър № 68-DS на видеозаписи от видеорегистратор и ППК, използвани само за служебен автомобил с рег. № СВ4970НР. По време на копирането им файловете са записани без прекъсване и паузи в цял времеви период, следвайки логическа и последователна времева константа с цел недопускане на основание и/или съмнение относно въздействие върху тях по непозволен начин от служители на ДВС – МВР. При това положение съдът намира, че предоставените записи не са манипулирани, поради което следва да ги кредитира като годни веществени доказателства.

Като годни гласни доказателства следва да се кредитират и показанията на полицейските служители. От събраните видеофайлове се потвърждава по категоричен начин описаната от свидетелите фактическа обстановка. Показанията на полицейските служители са логични, последователни и непротиворечиви и съответстват на останалите писмени и веществени доказателства по делото, поради което не са налице основания за отхвърлянето им като недостоверни.

С оглед на изложеното и съпоставяйки данните в административната преписка със събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят е отказал да даде проба с дрегер за установяване на употребата на алкохол.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :

Обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в кръга на предоставените му правомощия съгласно заповед № 357з-924/07.04.2022г. на директора на ОД на МВР - Добрич, с която началникът на сектор при ОД на МВР – Добрич, Първо РУ, е оправомощен да издава заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП. Заповедта е фактически и правно мотивирана и отговаря на изискванията за форма и съдържание. В нея е посочено, че се издава въз основа на съставения срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, като са описани и установените с акта фактически обстоятелства.

Изрично са цитирани и приложимите законови разпоредби, регламентиращи условията за налагане на ПАМ - чл. 171, т. 1, б.”б” от ЗДвП във вр. чл. 22 от ЗАНН, във вр. чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон.

Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Актът, въз основа на който е издадена процесната заповед, е съставен и предявен в съответствие с изискванията на чл. 40, чл. 42 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, като отказът на водача да го подпише е надлежно удостоверен при условията на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Без правно значение са възраженията на жалбоподателя за последващо допълване на АУАН, защото те касаят вписването относно талона за медицинско изследване и нямат никакво отношение към констатациите относно отказа за проверка с техническо средство. Без правно значение са и възраженията на жалбоподателя, че не му бил връчен препис от АУАН в нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, защото това е последващо съставянето на акта действие, което не рефлектира върху обосноваността и законосъобразността му.