Решение № 116 от 31.05.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. гр.Мадан, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100041 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от С. З. Б. против „Изи Финанс“ ЕООД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 308,00 лева, представляваща недължимо платени суми Договор за заем от разстояние № ** от 16.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 16.08.2021 година между страните по делото бил сключен Договор за заем от разстояние № **, по силата на който кредиторът „Изи Финанс" ЕООД предоставило на С. Б. заем в размер на 600,00 лева при следните параметри: Годишен лихвен процент 40,15%, обща дължима сума - 708,90 лева, обща дължима сума при непредставяне на обезпечение по чл.З, ал. 1 - 1008,60 лева, годишен процент на разходите 48,44%. Ищецът счита, че договор за предоставяне на кредит № ** от 16.08.2021г. е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит поради нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 от ЗПК при сключването му. Клаузата на чл. 3, ал. 2 от процесния договор, спрямо които кредитополучателят следва да заплати неустойка за непредоставено обезпечение, била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от 33Д, като противоречаща на добрите нрави. Предвидената неустоечна клауза в процесния договор за потребителски кредит излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, надвишава многократно евентуалните вреди на кредитодателя от неизпълнението, поради което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл . 3 ЗЗД. Включването й в договора за кредит представлявало нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 - 10 от ЗПК. Тъй като били налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен - чл.22 ЗПК.

В изпълнение на Договор за потребителски кредит № ** от 16.08.2021г. ищцата заплатила по сметка на ответника сумата от 908,00 лева. Поради недействителността на договора за заем за нея е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получила по него - 600,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 908,00 лева до дължимата от 600,00 лева в размер на 308,00 лева била платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. По изложените съображения моли за 1 уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който въвежда възражения за нередовност на исковата молба и недопустимост на предявения иск, доколкото не бил направен опит за доброволно уреждане на спора. В случай, че бъде прието, че възраженията за нередовност и недопустимост са ирелевантни за признаване на иска и бъдат разгледани, изразява становище да се счита за направено признание на иска.

Плащанията от ищцата били направени изцяло доброволно. Оспорва ищцата да е материално затруднено лице. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото. По изложените в ОИМ съображения моли делото да бъде прекратено поради злоупотреба с правото на иск и липса на правен интерес. Моли разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е бил сключен Договор за заем от разстояние № ** от 16.08.2021 г., по силата на който ищцата е получила от ответника сумата от 600 лева.

Параметрите на сключения договор се установяват от представеното по делото Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, видно от което общият размер на кредита е 600 лв., срокът на договора за кредит е 300 дни, сумата за връщане е в размер на 708.9 лв., а при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 и изплащане на погасителните вноски в срок сумата за връщане е 1008,60 лева. В приложението са посочени и два погасителни плана по договора, в зависимост от обстоятелството дали е предоставено обезпечение по чл. 3, ал. 1 от договора или не, като в случай на непредставяне на обезпечение е начислена неустойка, платима на 6 бр. вноски в размер на 49,95 лева всяка, или в общ размер на 299,70 лева.

Видно от погасителния план по договора задълженията на кредитополучателя са платими на 10 бр. вноски, който са с различен- намаляващ размер, като най-високата е първата вноска – 129,75 лева, а най-ниската последната – 61,98 лева. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по кредита от 40,15%, като е посочен ГПР от 48,44%. В чл. 8 от представеното Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК е посочен срока и вида на обезпечението, което следва да бъде предоставено по договора на кредит, а именно: Потребителят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция в полза на кредитора за общия размер на всички плащания по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора, или 2. две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Финанс“ ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен"; да подпишат договор за поръчителство.

Представено е заверено копие на електронно писмо от ответника до ищеца от 16.08.2021 г., видно от което ищцата е уведомена, че по нейната банкова сметка е преведена сумата от 600 лева въз основа на сключен договор за заем от разстояние № **, посочено е че срокът на договора е 300 дни, както и че сумата за връщане е 1008,60 лева. Датата на последната вноска по договора е 12.06.2022г., като в полученото електронно съобщение е инкорпориран погасителен план, който съвпада посочения по т. 6.2 по представеното Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, в който е начислено и вземане за неустойка.

На 17.10.2021 г. ищцата е заплатила в полза на ответника сумата от 128 лева чрез ИЗИ ПЕЙ АД с основание за плащане „вноска по НД **“

На 13.09.2021 г. ищцата е заплатила в полза на ответника сумата от 130 лева чрез ИЗИ ПЕЙ АД с основание за плащане „вноска“

2

На 15.11.2021 г. ищцата е заплатила в полза на ответника сумата от 126 лева чрез ИЗИ ПЕЙ АД с основание за плащане „вноска“

На 16.12.2021 г. ищцата е заплатила в полза на ответника сумата от 124 лева чрез ИЗИ ПЕЙ АД с основание за плащане „внос“

На 13.06.2022 г. ищцата е заплатила в полза на ответника сумата от 200 лева чрез ИЗИ ПЕЙ АД, като в основанието за плащане е посочила трите си имена и ЕГН.

На 19.08.2022 г. ищцата е заплатила в полза на ответника сумата от 200 лева чрез ИЗИ ПЕЙ АД, като в основанието за плащане е посочила трите си имена и ЕГН.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на електронно писмо от ответника до ищеца от 23.01.2024 г., озаглавено „Предсъдебно известие“, с което ищцата е поканена да заплати на ответника остатък от неплатена сума по договор за кредит в размер на 91,42 лева.

Сключеният между страните договор по свята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Доколкото сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, за неговата валидност и последици важат правилата на действащия ЗПК, в глава трета на който са уредени изискванията за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване на договора. Тя е особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи свързани с него.

В исковата молба са релевирани основания за недействителност на договора за потребителски кредит, свързани с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая видно от представеното по делото заверено копие от Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК към процесния договор за кредит и заверено копие на електронно писмо от ответника до ищеца от 16.08.2021 г. задълженията по процесния договор за кредит са в общ размер на 1 008,60 лева и са платими на 10 бр. погасителни вноски и включват главница в размер на 600 лева, лихва в размер на 108,90 лева и неустойка в размер на 299,70 лева. Включена към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за кредитора. Така, както е уговорена, тя е предназначена 3 единствено да санкционира потребителя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на предоставената сума. От друга страна изискванията относно обезпечението, които са въведени за потребителя са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция или поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати като капитализира допълнително вземане, което обозначава като "неустойка". Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" при формиране на ГПР по договора, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното съдът счита, че вземането за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.