Решение № 21 от 16.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Пловдив, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислава Б. Бозева

Членове:

Светлана Б. Методиева

Ина Ив. Лазарова при участието на секретаря Мария Б. Стоянова като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245300602169 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 151/28.08.2024г. по НЧХД № 6582/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, 24 н.с., съдът е признал подс. П. Н. Т., ЕГН **********, за невинен в това на 11.11.2023г. в гр. Пловдив, да е приписал престъпление на С. М. Б., ЕГН: **********, като от свое мобилно приложение „вайбър“, чрез своя мобилен телефонен номер ****, в социалната мрежа „Фейсбук“, чрез публична публикация, на електронен адрес, наименован „*****.“, като публикувал следното: „аз искам моите пари, които С. Б. ме измами, този твоя мъж измамник, той винаги лъже хората, няма човек в Пловдив, който да не е излъган, над 300 човека вече съм събрал“, като клеветата да е разпространена по друг начин, а именно – чрез електронна социална мрежа "Фейсбук", поради което на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1-во вр. ал. 1, т. 2, предл. 2- ро вр. чл. 147, ал. 1, предл. 2-ро от НК. Съдът е постановил веществените доказателства да останат по делото до неговото съхранение, а на основание чл. 190, ал. 1 от НПК е осъдил частния тъжител да заплати на подс. Т. разноски по делото за възнаграждение на защитник в размер на 1 000 1

/хиляда/ лева.

Окръжен съд Пловдив е сезиран с въззивна жалба от частния тъжител С.

Б. чрез повереника - адв. Б. У. - с оплакване за неправилност на съдебния акт, като е посочено, че същата е постановена в нарушение на закона, като се установило авторството на престъплението, а самият подсъдим не е доказал истинността на твърдените и разпространени от него факти. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на друга, с която подсъдимият П. Т. да бъде признат за виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение за извършено престъпление

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител – адв. Б. У. поддържа подадената въззивна жалба, застъпва становище за доказаност на обвинението, тъй като по делото се е установило, че от номера на подсъдимия е било осъществено престъплението, а според експертното изследване по предоставения запис не се установява намеса.

Защитникът на подсъдимия – адв. К. Ц. – моли съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт, като изразява становище за неоснователност на възраженията и доводите на ответната страна. Счита, че не се установява по делото нито един от признаците на престъплението, за което подзащитният му е предаден на съд с тъжбата. Претендира направените в хода на производството разноски.

Частният тъжител-жалбоподателят и подсъдимият не се явяват и не вземат становище.

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба и съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА – подадена в срок, при наличие на правен интерес, от правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК лице.

Производството пред Районен съд Пловдив е било образувано по повод подадена тъжба от С. М. Б. против П. Н. Т., в която са били изложени обстоятелства за публикувани от подсъдимия в социалните мрежи неистини по адрес на тъжителя. След запознаване с тъжбата с Разпореждане № 2

6967/01.12.2023г. съдията-докладчик е оставил без движение частната тъжба, като е указал на тъжителя да конкретизира в посочен срок обстоятелства около твърдяното престъпление. Тъжителят е входирал „искане“ в Районен съд Пловдив, в което е посочил, че обвинението касае извършено от П. Т. престъпление на 11.11.2023г., при което последният му е приписал престъпление чрез използване на социалните мрежи във видеоклип, в който е заявил „аз искам моите пари, които С. Б. ме измами, този твой мъж измамник, той винаги лъже хората, няма човек в Пловдив, който да не е излъган, над 300 човека вече съм събрал“; като този клип му е бил препратен през мобилно приложение „вайбър“ от мобилния телефон, ползван от подсъдимия и престъплението е било извършено публично. След извършеното конкретизиране, съдът е постановил разпореждане, с което е дал ход на тъжбата, квалифицирайки описаното в нея като престъпление по чл. 148, ал.2, пр.1 вр. с ал.1, т.2, пр.2 вр. с чл. 147, ал.1, пр.2 от НК.

След проведено съдебно следствие, за да постанови присъдата си първоинстанционният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият и частният тъжител се познавали. Преди няколко години частният тъжител Б. продал на подсъдимия Т. ръчен часовник, който в последствие подсъдимият предал на полицейските органи. Поради спор за собствеността на часовника възникнал спор между подсъдимия и частния тъжител. Подсъдимият подал сигнал в прокуратурата, в резултат на който е била извършена проверка по пр.пр. № 9164/ 2021г. по описа на Районна прокуратура- Пловдив, приключила с отказ да се образува досъдебно производство. Било образувано гражданско дело № 4669/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, приключило с решение, по силата на което частният тъжител Б. бил осъден да заплати на подсъдимия Т. сумата от 11 000,00 лева, която била продажна цена за закупения часовник „Rolex”.

Подсъдимият нямал профил в социалните мрежи Фейсбук и не е публикувал и разпространявал видеоклип или изрази по адрес на частния тъжител С. Б..

Районният съд е възприел така описаната фактическа обстановка въз основа дадените обяснения на подсъдимия Т., приетата по делото съдебнотехническа експертиза, както и писмените доказателства – постановление на 3

РП Пловдив за отказ да се образувано досъдебно производство, протокол за доброволно предаване, решение по гр. д. № 4669/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, както и въз основа на веществено доказателство – флаш памет.

Съдът е приел, че обясненията на подсъдимия са логични и последователни, като същите се подкрепят от заключението на назначената от съда техническа експертиза, както и от приетите писмени доказателства. Кредитирал е като правилно и обосновано и експертното заключение и е заключил, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин.

Съдебният състав следва първо да обсъди възражението на адв. У. от въззивната жалба – че съдът е постановил присъдата си, като е допуснал процесуално нарушение в хода на съдебното дирене, тъй като е назначил изготвянето на техническа експертиза без да е предявил преди това на страните записа от представената от тъжителя флаш-памет. Повереникът е прав, че записът от флаш-паметта не е предявявана на страните, но тя и съдържанието й са били обект на изследване от назначената от първата инстанция техническа експертиза, в чието заключение по изрично поставена от първата инстанция задача, вещото лице е отразило на хартия наличния на преносимата памет видеозапис с отразяване на целия аудиопоток, който отразява казаното от лицето, заснето на камерата. При изслушване на вещото лице в съдебно заседание не са постъпили възражения от страните в насоката, сочена от повереника, нито някой от тях е възразил по така изготвеното заключение, включително по отразеното в протокола му съдържание на аудиопотока и констатацията на вещото лице от видеозаписа – относно описанието на лицето, заснето от камерата. Всъщност районният съд в случая е допуснал известна непрецизност, като е назначил изготвянето на експертно заключение без преди това да е приел с надлежен акт по делото като веществено доказателство представената от повереника флаш-памет, което обаче бе поправено от настоящия въззивен състав в проведеното въззивно следствие. Предвид това, съдът не счита, че районният съд, като цяло е формирал изводите си въз основа на доказателства, които не са били събрани по реда на процесуалния кодекс.

Всъщност районният съд не може да бъде упрекнат във формален подход при анализа на доказателствата, напротив – задълбочено, обстойно и мотивирано е изложил съображения касателно всяко събрано доказателство, като го е съпоставил и с останалите. Изложил е съображения за причините да 4 кредитира доказателствени източници. При извършената служебна проверка настоящата инстанция не счита, че районният съд е нарушил нормата на чл.

107, ал.3 от НПК и принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК.

Контролираната инстанция е положила усилия за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Фактическата обстановка правилно е установена от Районния съд, като изрично следва да се спомене, че и пред настоящата инстанция бе значително ограничена възможността за съда да прояви служебното начало, като събира доказателства именно поради процесуалната пасивност на страните, както е било сторено и пред районния съд. Но и на база на така събраните доказателства, настоящият състав намира, че долната инстанция е нямала основание да не кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като те са логични и не се опровергават от събраните по делото доказателства. Районният съд е подходил внимателно към твърденията на подсъдимия, отчитайки особеното му процесуално качество в процеса и произтичащата от това несъмнено заинтересованост от изхода на делото. Като ги е анализирал самостоятелно, а така и с останалите събрани доказателства, правилно е приел, че те не се опровергават, а напротив – кореспондират с останалите събрани доказателства. От обясненията на подсъдимия правилно съдът е извлякъл данните за познанство на подсъдимия и тъжителя от предходен период, както и възникналите помежду им отношения във връзка с предоставянето на часовник от тъжителя на подсъдимия, който в последствие последният е следвало да предаде в полицията, включително за воденото помежду им гражданско дело за репариране на причинени на подсъдимия материални щети. В тази част обясненията на подсъдимия намират категорична подкрепа в събраните от долната инстанция писмени доказателства - постановление за отказ да се образува досъдебно производство, протокол за доброволно предаване и съдебно решение по гр.д.

№ 4669/ 2022г. по описа на Районен съд- Пловдив.

Основният спорен момент по делото е дали подсъдимият Т. е публикувал в социалната мрежа „Фейсбук“ описаните в тъжбата изрази по адрес на С. Б.. Това обстоятелство категорично се отрича от подсъдимия и районният съд е приел да кредитира обясненията на подсъдимия и в тази част, като е счел, че заключението по назначената от него съдебно-техническа експертиза не доказва по несъмнен и категоричен начин подсъдимият да е 5 възпроизвел вменения видеоклип, да го е разпространил чрез Фейсбук по адрес на частния тъжител и с това да го е наклеветил, като му е приписал престъпление.

В заключението по назначената техническа експертиза вещото лице е посочило параметрите на изследваната преносима флаш памет, както и че на нея има записан един файл с големина 4,31 MB, като буквено-цифровото име на файла е определено от хеш-стойност, генерирана при получаването му чрез приложението „вайбър“. Със специализиран софтуер и онагледените метаданни в интерфейса на Windows explorer вещото лице е определило за видеофайла време на преглеждане на видеоинформацията във файла /последен достъп – 22.01.2024г./, време на записване на файла върху преносимата флаш –памет /23.01.2024г./, на окончателното създаване на записа на видеофайла на преносимата памет /23.01.2024г./, продължителност на записа, големина и обем информация. Изрично вещото лице е посочило, че от данните във видеофайла не могат да се установят времето и датата на възникване на записа, както и вида, марката, модела на записващата система. По самия запис не са установени от вещото лице следи от манипулация /намеса върху записаната информация. Отразил е и целия аудипоток от записа.

Вярна е аргументацията на първия съд, че така представеното заключение е изготвено обективно и обосновано, отговаря в пълнота на поставените от съда въпроси, не възниква съмнение относно правилността на експертното изследване, изготвено е от лице с компетенция в съответната област. Ето защо, правилно е било кредитирано от долната инстанция.