Решение № 123 от 26.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Ловеч, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА Ц.ОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244300500169 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.258 от ГПК,във вр.с чл.149 от СК.

С Решение № 530/27.11.2023г.пост.по гр.д.№1079/2023г. РС-Ловеч е допуснал развод поради сериозно и непоколебимо разстройство в отношенията между съпрузите и е прекратил гражданския брак, сключен на 17.10.2014г., в гр. У, съгласно удостоверение за граждански брак на гр.У,издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак №****/17.10.2014г. на Община-У, между Л. Ж. В. с ЕГН-********** и Д. К. В. с ЕГН**********, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Възстановено е предбрачното име на съпругата- М.. Упражняването на родителските права върху роденото от брака малолетно дете К.Д. В., родена на с ЕГН**********, е предоставено на майката Л. Ж. В., като детето ще живее с нея на адрес ***. Определен е режим за лични контакти на ответника с детето- всяка първа и трета седмица от месеца от 10 ч. до 16 ч. в присъствието на майката. Д. К. В. е осъден да заплати на майката Л. Ж. В.,като законен представител на малолетното дете К., издръжка за минало време за 1 година назад, на осн. чл.149 СК, за периода 26.07.2022г. до 26.07.2023г., в размер на общо 2200лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска26.07.2023г. , до окончателно изплащане на сумата. На основание чл.143 от СК бащата е осъден да заплаща на майката месечна издръжка за малолетното дете в размер 200лв., платима до 10 число на текущия месец, с начало от датата на подаване на исковата молба26.07.2023г., до настъпване на законна причина, която би изменила или прекратила тази издръжка, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с начало от датата на падежа до окончателното й изплащане, а иска до пълния претендиран размер на сумата 1

200лв., като неоснователен и недоказан, е отхвърлен. Ползването на семейното жилище, намиращо се в ***, е предоставено на съпругата. С оглед изхода на спора съдът е присъдил на страните и дължимите държавни такси.

Постъпила е жалба от Д. К. В. от гр.Ч.Б., срещу решението,като го обжалва в частта по отношение определения размер на издръжка за минало време,която е осъден да заплати в размер на 2200лв. Излага,че не поддържа контакти с ищеца вече повече от две години преди да се роди детето.Твърди,че не е негов биологичен баща и бившата му съпруга знае това. Не успял да оспори установеното по силата на закона бащинство като неин съпруг. Твърди,че с В. постигнали споразумение и се разбрали да й прехвърли къщата,а в замяна тя да не го търси за издръжка.Дал й пълномощно за извършване на тези действия.

Въпреки това разбрал,че имотът е прехвърлен на ищеца,а той е осъден за заплаща и издръжките за минало време.

Моли да се отмени решението в частта,с която е осъден да заплаща издръжка за минало време.Прилага писмени доказателства.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Л. Ж. М..

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и пълномощника му адв.Ц.А.АК-Плевен,като поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата се явява лично и с пълномощника й адв.М.В.-ЛАК,като оспорва въззивната жалба.

По делото се изиска и представи социален доклад от ДСП-О“Закрила на детето“Ловеч,в който се сочи,че детето К. В. се отглежда от майката. Дадени са препоръки за интересите на дето,които не касаят иска за издръжка за минало време.

Пред настоящата инстанция въззивникът представи писмени доказателстваНотариален акт №32,т.ХІІ,рег.№*****д.№**** от 06.12.2007г.на Нотариус с рег.№*** в НК и район на действие РС-Ловеч,с който е придобил недвижим имот-ПИ в гр.У, представляващ имот с пл.№259,в кв.23,сега с ид.*****.900.259, както и Пълномощно с нотариално заверени подписи от 17.10.2023г.(н.зав.с рег.№1484 на Нотариус с рег.№173 н НК и район на действие РС-Ловеч), с което е упълномощил бившата си съпруга Л. Ж. В. да го представлява пред нотариус и да договаря сама със себе си съгласно чл.38 от ЗЗД или с други лица и извърши от негово име разпоредителна сделка-продаде,дари,замени сама на себе си или на когото намери за добре и за цена каквато договори,собствената му идеална част от същия имот,съгласно идентификацията му по КККР,а именно *****.900.259.

От събраните по делото доказателства- приложените към гр.д.№1079/2023г.по описа на РС-Ловеч и приетите от настоящата инстанция, преценени по отделно и в съвкупност, съставът приема за установено следното:

По допустимостта.

Както е изложено в определението си по чл.267 от ГПК,съставът приема, че е сезиран с подадена в срок и от легитимирано лице въззивна жалба,т.е. е допустима.

Предмет на въззивен контрол е решението само в частта,в която съдът се е произнесъл по задължението на бащата да заплаща издръжка по чл.149 от СК-за минало време- 1 година назад, за периода от 26.07.2022г. до 26.07.2023г.,в общ размер от 2200лв.,заедно със законната лихва от предявяване на иска(26.07.2023г.)до окончателното изплащане на сумата.

По същество.

Не се спори,че детето К.Д. В. е родена на **.**.****г., по време на брака на родителите й Л. Ж. В. и Д. К. В..Легитимацията на въззивника Д. В. като баща на детето е категорична. Макар същият да отрича да е биологичен баща на детето, до момента не е оборил презумпцията по чл.61 от СК,с оглед на което правилно е ангажиран като ответник 2 по претенцията с правно основание чл.149 от СК.

По относимите към този иск факти и обстоятелства,пред първата инстанция е представена Декларация за материално и гражданско състояние на Л. В.,с която е посочила,че има доход от месечни добавки за дете в размер на 60лв.Издържа се и от доходите на роднините й.

Няма доказателства за доходите на бащата. В съдебно заседание е заявил,че е безработен.Твърди,че имат уговорка с ищцата да не заплаща издръжка за детето,като в замяна й прехвърли собствеността върху свои недвижими имоти. Прилага Пълномощно с нотариална заверка от 17.10.2023г. за разпореждане с ПИ с ид.*****.900.439.Представя и Нотариален акт за дарение №35,т.ІІ,рег.№1321,д.№150 от 13.07.2022г.,на Нотариус с рег.

№173 в НК и район на действие РС-Ловеч, в полза на Л. В., на ПИ с ид.*****.900.259.

Представена е и разписка за извършен от него превод в полза на Ж.М.М. на сумата 250лв.,с основание „превод за Л. Ж. В.“, от 15.08.2023г.

Пред въззивната инстанция се представи Нотариален акт за покупко- продажба №32,т.ХІІ,рег.№*****д.№**** от 06.12.2007г.на Нотариус с рег.№*** в НК и район на действие РС-Ловеч,с който В. е придобил недвижимия имот с ид.*****.900.259. Представи и Пълномощно с нотариално заверени подписи от 17.10.2023г.(н.зав.с рег.№1484 на Нотариус с рег.№173 н НК и район на действие РС-Ловеч), с което е упълномощил бившата си съпруга Л. Ж. В. да го представлява пред нотариус и да договаря сама със себе си съгласно чл.38 от ЗЗД или с други лица и извърши от негово име разпоредителна сделкапродаде,дари,замени сама на себе си или на когото намери за добре и за цена каквато договори,собствената му идеална част от същия имот,съгласно идентификацията му по КККР,а именно *****.900.259. С тези документи обосновава твърдението си за изпълнение на уговорката по отношение ангажимента за издръжка на малолетното дете.

При изслушването пред първоинстанционния съд ответникът не твърди да е заплащал издръжка за детето.

При така ангажираните доказателства РС-Ловеч е приел,че претенцията за издръжка за минало време е основателна и е присъдил обща сума от 2200лв.,за периода от 1 година преди подаване на иска,а именно от 26.07.2022г. до 26.07.2023г.

Въззивният състав напълно споделя приетото.

Предпоставките за търсене на издръжка за минало време са да е доказано, че родителят не е плащал такава за период не повече от 1 година преди предявяване на иска,както и общите предпоставки за ангажимента за издръжка,съгласно чл.144 от СК. По делото категорично се установява,споделя се и от въззивника,че не е плащал никаква издръжка за детето К.,тъй като смята че не е неин биологичен баща. В т.см.неизпълнението на задължението за издръжка,което с оглед ниската възраст на детето-към момента на 3 години, е безусловно, е доказано. При необорена презумпция за бащинство по чл.61 от СК, бившият съпруг на майката е ангажиран с издръжката на роденото по време на брака им дете.

Не може да се споделят като обстоятелства изключващи този ангажимент постигнати уговорки с майката за прехвърляне на недвижими имоти в замяна. Подобни уговорки, дори и да са действителни, не освобождават родителя от задължението за издръжка, не кореспондират и с предназначението на издръжката за непълнолетно дете.

Както е известно – тя е предназначена за поемане на ежедневните му нужди, за гарантиране задоволяването на ежемесечните му потребности от храна,облекло,занимания, здравеопазване и т.н. Макар обезпечаването на жилище,където детето да живее, да е от съществено значение, то не отменя задължението за осигуряване на издръжка в пари за покриване на разходите за детето. Същите следва да бъдат гарантирани и обезпечени, независимо от уговорките на страните,вкл.и така както твърди В. за компенсация срещу 3 ангажимента му за издръжка за минало време. В случая майката отрича да са се разбирали по този начин.

По изложените съображения и при липсата на доказателства бащата да е заплащал издръжка за детето за периода 1 година преди подаване на исковата молба, правилно РСЛовеч е уважил претенцията и присъдил издръжка и по реда на чл.149 от СК. Определеният размер от 200лв. е съобразен с нуждите на детето и възможностите на родителите,както и със законовия минимален размер съгласно чл.142,ал.2 от СК- ¼ от МРЗ.

По изложените съображения

ОС-Ловеч намира,че

Решение

№530/27.11.2023г.,пост.по гр.д.№1079/2023г. на РС-Ловеч в обжалваната част за присъдената издръжка за минало време по реда на чл.149 от СК, е правилно и законосъобразно,поради което следва да се потвърди изцяло.

По разноските.

При този изход пред въззвната инстанция въззиваемата има право на възстановяване на направените разноски.Прилага договор за правна помощ и съдействие,с вписан като реално изплатен адвокатски хонорар от 200лв.,който следва да се възложи в тежест на въззивника.

По изложените съображения и на осн.чл.272 от СК, ОС-Ловеч

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Решение

№530/27.11.2023г.,постановено по гр.д.

№1079/2023г. на РС-Ловеч, в обжалваната част, с която Д. К. В. с ЕГН-**********, с адрес ***, е осъден да заплати на майката Л. Ж. В. (М.) с ЕГН-**********, адрес ***, като законен представител на малолетното дете К. Д. В. с ЕГН **********, издръжка за минало време за 1 година назад, на осн. чл.149 СК, за периода 26.07.2022г. до 26.07.2023г., в размер на общо 2200(две хиляди и двеста)лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 26.07.2023г., до окончателно изплащане на сумата, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Д. К. В. с ЕГН-**********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л. Ж. В.

(М.) с ЕГН-**********, адрес ***, сумата 200(двеста)лева, представляваща разходи по в.гр.д. №169/2024г. на ОС-Ловеч.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.2,вр.с чл.69,ал.1,т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4