Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4718 от 13.10.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2027/2025
Вид
Определение № 4718
Подписан
13.10.2025
В сила
13.10.2025
Състав
Галина Чавдарова, Ралица Каменова, Ралица Цанкова Райкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4718 гр. Варна, 13.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502027 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ТИ БИ АЙ Банк ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, срещу разпореждане №31201/30.07.25г., постановено по ч.гр.д.№8381 по описа за 2025 година на ВРС, в частта, в която е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист срещу длъжника Р. И. С. от ********** за сумата над 1088,71лв до 1697,31лв главница по договор за потр.кредит от 26.02.24г., сумата от 433,79лв- възнаградителна лихва за периода 15.12.24г. - 27.05.25г. и сумата от 22,88лв- лихва за забава от 15.12.24г. до 12.06.25г.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че изводът на ВРС за нищожност на клаузата на чл.10 от договора е неправилен, тъй като посоченият размер на ГПР от 62,24% бил съответен на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Сочи, че към датата на сключване на договора ОЛП на БНБ бил 13,799%, поради което и ГПР съгласно чл.19, ал.4 ЗПК не можел да надвишава 68,95%. Ето защо счита, че договорът отговаря на всички изисквания за определяне на ГПР. С оглед целта на заповедното производство излага доводи, че макар и съдът да следи за действието на повелителни норми от общ интерес, то не следва допълнително исканите от съда предпоставки и съдържание да се разглеждат в заповедното производство, а следва да се установят евентуално в исков процес. Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на претендираните заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално 1 допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д.№8381/2025г. на Варненски районен съд, е образувано по заявление на ТИ БИ АЙ Банк ЕАД, ЕИК 131134023, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Р. И. С. от **********, за следните суми: 1697,31лвглавница по договор за потр.кредит от 26.02.24г.; 433,79лв – догов.лихва от 15.12.24г. до 27.05.25г., 22,88лв-обезщетение за забава от 15.12.24г. до 12.06.25г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

За да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение в обжалваната част районният съд е приел, че уговореният ГПР от 62,24% вероятно противоречи на чл.19, ал.4 ЗПК и създава съмнение за валидността на договора за кредит, като съгласно чл.23 ЗПК потребителят връщал чистата стойност на кредита.

Преценявайки основателността на подаденото заявление съдът на първо място прави проверка за неговата редовност от външна страна, ръководейки се както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК, така и следи за липсата на отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, като такава преценка се прави и когато е подадено заявление за издаване заповед за изпълнение за вземане, основаващо се на документ, предвиден в чл.417 ГПК. Тъй като се касае за договор за потребителски кредит, то приложение следва да намерят правилата на ЗПК, доколкото не са налице изключенията по смисъла на чл.4 от същия закон.

Разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК изрично вменява на съда задължение да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, съотв. дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. В процесния договор за кредит е посочен размер на ГПР от 62,24%. Същевременно от чл.7.1 от договора е видно, че в общия размер на кредита /1788,71лв/ освен предоставения кредит от 920лв е включена и сумата от 868,71лв застрахователна премия по застраховка Bank Пакет 3 Кредит. От твърденията на заявителя, а и видно от инкорпорирания в договора погас.план, следва, че застрахователната премия е включена като част от главницата, а оттам в месечните погасителни вноски, като по този начин кредиторът получава и възнаграждение под формата на договорна лихва върху застраховката, което води до допълнително оскъпяване на кредита. Доколкото обаче застраховката има за цел да обезпечи кредитора по договора за кредит, то несъмнено същата съставлява разход по кредита и следва да се отчита при изчисляването на ГПР. В Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити н е е отразено, че като разход следва потребителят да заплати застр.премия от 2

868,71лв, която е в размер близък до този на главницата по кредита. След като застраховката не е включена в ГПР като разход, то това създава невярна представа у потребителя за точната стойност на разходите по кредита и има за последица скрито оскъпяване на кредита, като по този начин се заобикаля нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. Невключването в ГПР на всички действителни разходи обосновава извод за противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което влече недействителност на сключения договор за потребителски кредит съгласно чл.22 ЗПК. В този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита на осн. чл.23 ЗПК.

По тези съображения съставът на въззивния съд приема, че разпореждането на ВРС в обжалваната му част е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №31201/30.07.25г., постановено по ч.гр.д.№8381 по описа за 2025 година на ВРС, в частта, с която е отхвърлено заявление, подадено от ТИ БИ АЙ Банк ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул.Димитър Хаджикоцев №52-54, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист срещу длъжника Р. И. С. от ********** за сумата над 1088,71лв до 1697,31лв главница по договор за потр.кредит от 26.02.24г., сумата от 433,79лввъзнаградителна лихва за периода 15.12.24г. - 27.05.25г. и сумата от 22,88лвлихва за забава от 15.12.24г. до 12.06.25г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3