Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 554 от 07.11.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 427/2025
Вид
Решение № 554
Подписан
07.11.2025
Състав
Теодора Кръстева, Рени Ковачка, Снежана Бакалова

Цитирани разпоредби

  • чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.13, ал.4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.14, изр. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 29, ал.1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.30, ал.1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.115, т.1 · Търговски закон
  • чл. 12 · Търговски закон
  • чл.12, ал.2 · Търговски закон
  • чл.13, ал.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20251001000427 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. От ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 5809/17.01.2025год. на „ И., В. и Ко“ ООД срещу Решение № 1664/29.11.2024год., постановено по т.д.№ 702/2024год. на СГС,поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 446/24.03.2025год.,постановено по същото дело /, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ на „ И., В. и Ко“ ООД срещу „Ка.Тех БГ“ ООД за установяване несъществуването на вписано по партидата на ответника в ТР обстоятелствоадреса на управление на дружеството в гр.София , бул.“ Христо Ботев“ № 28, ет.4.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено при погрешно разпределение на доказателствената тежест , липса на обсъждане и произнасяне по правнорелевантните факти и погрешна интерпретация на твърденията в исковата молба. Сочи се ,че в тежест на ответника е да докаже наличието на орган или дейност на управление на процесния адрес. Тези факти били отрицателни и не подлежали на доказване от страна на ищеца, а и не били доказани от ответника.Поддържа се и се излагат съображения ,че за ищеца е налице правен интерес от провеждане на иска по чл. 29, ал.1 от ЗТРЮЛНЦ, че адреса на управление на ответното дружество се помещава в имот, собственост на ищеца и посочването на това обстоятелство е било във връзка с допустимостта на предявения иск. Твърди се , че вписаните по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ седалище и адрес на управление не отговарят на дефинираното в чл. 12 от ТЗ значение на понятието „ седалище“ и „ адрес на управление“ .

Управлението на дружеството никога не се е помещавало на посочения по партидата на дружеството адрес, не е имало служители на този адрес и за опровергаване на тези факти ответното дружество не било ангажирало доказателства. Счита се за неправилен извода на съда , че щом процесния адрес на управление е посочен в учредителния акт на ответното дружество, то той няма как да е невалидно възникнал. Целта на вписания адрес е той да е достоверен и да не въвежда трети лица в заблуждение. Посочва се, че обжалваното решение противоречи и на преобладаващата съдебна практика, постановена по идентични на настоящия иск искове, както и че в него са обсъждани факти и хипотези,които не са относими към предмета на спора.

1

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново ,с което предявеният иск по чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ да бъде уважен.

Ответникът по въззивната жалба не е подал писмен отговор в срока по чл. 263,ал.1 от ГПК.

В съдебно заседание пред въззивния съд страните не са се явили, като въззивникът е подал молба от 15.10.2025год. , с която заявява, че поддържа въззивната си жалба и че не претендира разноски .

Апелативен съд-София, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна- ищец, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

За да се произнесе по нейната основателност, настоящата инстанция намира следното от фактическа страна:

Производството е образувано по искова молба на "И. , В. и Ко“ срещу "Ка.Тех Бг“ ООД , с която е предявен иск за признаване за установено по реда на чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, че вписаният като седалище и адрес на управление на „ Ка.Тех БГ“ ООД с ЕИК 200406654, а именно : гр.София, бул.“ Христо Ботев“ № 28, ет.4 е несъществуващо обстоятелство.

Ищецът твърди, че от 2007год. и към настоящия момент е собственик на недвижими имоти, представляващи апартамент № 5 и апартамент 6 и заемащи целия четвърти етаж на сградата на адрес гр.София, бул.“ Христо Ботев“ № 28 ,който адрес бил вписан по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ като негово седалище и адрес на управление.Посочва,че на този адрес се получава кореспонденция до ответното дружество и се появяват трети лица ,които го търсят, което нарушавало правото на собственост на ищеца и ангажирало негови служители да разясняват , че управление на ответното дружество не се помещава в тези имоти.

Твърди се ,че между ответното дружество и обявеното по партидата му седалище и адрес на управление не е налице никаква връзка,не била налице такава и с ищцовото дружество, чийто адрес на управление също се намира на този адрес.На този адрес нямало реално помещение ,съставляващо офис на дружеството ,нито канцелария с негови служители.

Посочва се ,че така вписването на този адрес на управление нарушава принципа на доверие,закрепен в чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ,както и принципа за истинност на заявените обстоятелства. Седалището и адресът на управление били елементи от статуса на търговското дружество, които го индивидуализирали в търговския оборот. Същите представлявали задължителни реквизити от съдържанието на учредителния акт и подлежали на вписване съгласно чл.115, т.1 от ТЗ, като търговецът бил длъжен да ги посочва в търговската си кореспонденция.

Поради тази причина, доколкото било налице противоречие с чл.12, ал.2 от ТЗ било налице обосновано твърдение за несъществуването на вписаното обстоятелство. Бил приложим принципът за истинност на заявеното за вписване обстоятелство, която заявителят потвърждавал с нарочна декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Въз основа на тези твърдения, ищецът счита, че е налице вписване на несъществуващо обстоятелство – горепосочения адрес на управление на ответното дружество, което следвало да бъде заличено служебно на основание чл. 30, ал.1 от ЗТР.

Ответното дружество "Ка.Тех БГ“ ООД не е подало отговор на исковата молба и не е взело участие в производство по делото.

Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София намира, че така предявения иск с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗТРРЮЛНЦ е процесуално допустим и правилно е бил разгледан по същество от първоинстанционния съд, с оглед на което обжалваното решение се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства и при справка в търговския регистър по партидата на ответното дружество " Ка.Тех БГ“ ООД се установява ,че „ Ка.Тех БГ“ ООД е вписано в търговския регистър 07.01.2008год. въз основа на заявление вх.№ 2008100713327. Като седалище и адрес на управление на дружеството по партидата му в ТРРЮЛНЦ е вписан: гр.София, п.к. 1000, 2 р-н „ Триадица“,бул.“ Христо Ботев“ № 28, ет.4 .

От извършената по реда на чл. 13, ал.6 от ЗТРЮЛНЦ служебна справка се установява,че по партидата на ищцовото дружество в ТРРЮЛНЦ и въз основа на заявление вх.№

20081230153831 е вписана промяна в седалището и адреса на управление на ищцовото дружество и за такъв е вписан : гр. София, район „ Триадица“, бул.“ Христо Лотев“ № 28, ет.4./вписвате под № 20090108142914/.

От представения нотариален акт № 93, том- 1, рег.№ 6243,дело № 83/2007год. ,вписан в службата по вписвания –гр.София с вх. peг. № 26376/26.04.2007год. , акт № 171,LXIV , дело № 16899 се установява ,че ищцовото е собственик на апартамент № 5 и апартамент № 6, находящи се на четвърти етаж в жилищна с административен адрес в гр.София, Столична община- Район „ Триадица“, булевард „ Христо Ботев“ № 28.

С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира така предявения иск по чл. 29, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗТРРЮЛНЦ за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, поради следните съображения:

Съгласно дефинитивната норма на чл.12 от ТЗ, седалището на търговеца е населеното място, където се намира управлението на дейността му, а неговият адрес е адресът на нейното управление. Седалището и адресът на управление са елементи от статуса на търговското дружество като правен субект, които го индивидуализират в търговския оборот, представляват задължителни реквизити от съдържанието на дружествения договор (устава) и подлежат на вписване по партидата му в търговския регистър (чл.115, т.1 от ТЗ), като търговецът е длъжен ги посочва в търговската си кореспонденция (чл.13, ал.1 от ТЗ /. По отношение на тези обстоятелства е приложим принципът за истинност на заявеното за вписване обстоятелство, която заявителят потвърждава с нарочна декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. Вписването на адреса на управление като индивидуализиращ белег на търговското дружество се извършва въз основа на простото твърдение на заявителя, като проверката на регистърния орган е формална и се ограничава до наличието на този реквизит в устава на дружеството и приемането му от надлежен орган. Адресът на управление обаче следва да бъде достоверен и да не въвежда третите лица в заблуждение относно действителния адрес, на който се осъществява управлението на дейността на търговеца (което е изрично предвидено относно фирмата на търговеца в нормата на чл. 7, ал.2 от ТЗ). Когато дружеството не е осъществявало и не осъществява управлението на търговската си дейност на вписания по партидата му адрес е налице несъвпадение между правното положение, произтичащо от вписването на това обстоятелство и от установения в чл.10 от ЗТРРЮЛНЦ принцип на доверие в търговския регистър, от една страна и фактическото такова от друга, свързано с изискването за истинност на вписаното обстоятелство, което следва да бъде отстранено с иск за установяване на неговото несъществуване, въз основа на решението по който същото да бъде заличено от търговския регистър по партидата на търговеца. Действително, в ТРОСГК № 1 от 6.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК НА ВКС са разгледани само две хипотези на несъществуващо обстоятелство: 1) липсващо (невзетото) решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър, в който случай е налице неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на регистърното решение и 2) вписване на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена нищожността му, като и в двата случая последица от установяване несъществуването му е заличаване на вписването с действие занапред (ex nunc), при което разликата в действието му е само в това, че в първия случай за периода от вписването до заличаването му вписаното несъществуващо обстоятелство (произтичащо от невзето решение) няма действие по отношение на членовете на дружеството. Настоящият съдебен състав обаче намира, че цитираният тълкувателен акт не изчерпва хипотезите на чл. 29, ал. 1, предл. III-то ЗТРРЮЛНЦ, доколкото третира само хипотезите, при които несъществуването на вписаното обстоятелство е обусловено от липсата на волеизявление на съответния дружествен орган (при невзетото решение), от което се твърди, че произтича, или от опорочаване на самото волеизявление, поради противоречие с императивни норми на закона, ней-сетне - от приемането на решението извън пределите на компетентност на дружествения орган, от когото изхожда (ultra vires). В споменатото тълкувателно решение са разгледани само случаи, при които подлежащото на вписване обстоятелство възниква непосредствено от решението на волеобразуващия орган, независимо от наличието на факти, намиращи се извън него, поради което възникването му е препятствано от липсата на такова волеизявление, или от липсата на материална компетентност на 3 дружествения орган за приемането му, или от неговото опорочаване поради противоречие на императивни норми на закона. Основен принцип на регистърното производство е този за достоверност на заявените за вписване обстоятелства, непосредствено свързан с принципа на доверие в търговския регистър, установен в чл.10 от ЗТРЮЛНЦ, който предполага вписване само на обстоятелства, които отговарят на обективната действителност. В този смисъл е и задължението на заявителя по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛЦ да декларира истинността на заявените обстоятелства, която е обусловена не само от наличието на валидно решение на съответния дружествен орган, но и от съществуването на фактите, които обуславят действителното им възникване. Затова от липсата на уредено в закона задължение на регистърния орган да проверява действителното съществуване на заявеното за вписване обстоятелство не може да се черпи аргумент, че то е ирелевантно.