Решение № 271 от 13.10.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Плевен, 13.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20214400500556 по описа за 2021 година Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 440/27.05.2021г. Плевенски районен съд по гр. дело № 1412/2021 г. по описа на същия съд е осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес на управление гр. София, ул. ***, да заплати на Р. Й. М. с ЕГН ********** от гр.Плевен ж.к.***, на основание чл.179, ал.1 и ал.2 вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР сумата от 835,66 лв. главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода 01.04.2019- 01.08.2020г., съгласно възникнало между страните служебно правоотношение между странните, ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 05.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР - София, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Й. М. с ЕГН ********** от гр.Плевен ж.к.***, на основание чл.86 ЗЗД, сумата 85,54 лв., представляваща 1 лихва за забава върху неизплатената главница за периода 01.07.2019г. 05.03.2021г.

Осъдил Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР- София, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПлРС, чл.78, ал.6 от ГПК сумата 100лв., дължимата държавна такса върху уважените претенции.

Осъдил, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР- София, ДА ЗАПЛАТИ на адв.В.Н.Н.- П., ЕГН ********** от АК-Плевен, като процесуален представител на Р. Й. М. с ЕГН ********** от гр.Плевен ж.к.***, сумата 300лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, в която се изразява становище за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Въззивникът твърди, че решението на Районния съд е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чийто служебни правоотношения са уредени от ЗМВР. В чл.199 и чл.200 от ЗМВР е регламентирана основна заплата: в чл.201 – допълнителното възнаграждение за продължителна работа, а съгласно чл.202 ал.1 се изплащат допълнителни възнаграждения, като следва изброяване на пет вида възнаграждения. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, обн. ДВ бр.93/2009 г. е добавена ал.5, според която допълнителните възнаграждения по ал.1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерски съвет. В ДВ бр.88/2010 г. в ал.1 е въведена т.5 – възнаграждение за специфични условия на труд, а в края на ал.5 е добавено за държавните служители от МВР. С новия ЗМВР от 2014 г. уредбата е реорганизирана, като старите чл.201 и чл.202 по отношение на видовете възнаграждения са обединени в чл.178, обособен е нов чл.179, чиято ал.1 предвижда допълнително възнаграждение за труд през нощта, на официални празници и време на разположение, а ал.2 и ал.3 имат общо значение, като ал.3 възпроизвежда последната редакция на ал.5 на стария чл.202. Редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден 2 труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Неправилен е изводът на съда, че следва субсидиарно да бъде приложена НСОРЗ, поради наличие на празнота в правната уредба. Също така не следва да се прилага и КТ, тъэй като нощния труд по ЗМВР е предвиден в размер от 8 часа, за разлика от този по КТ, който е 7 часа. Не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, относима към служебното правоотношение на ищеца, чийто елементи са уредени от ЗМВР и подзаконовата нормативна уредба – специално издадени от Министъра на вътрешните работи наредби за структурата и организацията на работната заплата . За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно, не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ. На следващо място, съдът не мотивира извода си, че при преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентиран в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма на чл.187 ал.3 от ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Счита, че тъй като нормалната продължителност на работното време през деня и през нощта за служители на МВр е еднаква, то и коефициентът е 1. Видно от доказателствата по делото, ответникът вече е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от 3 ищеца нощен труд. Позовава се и на изменението в чл.187 от ЗМВР в сила от 11.07.2020г., в който вече законодателят изрично е посочил, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24 часов период. Счита, че уредбата по ЗМВР е изчерпателна и не дава възможност за субсидиарно приложение на общия КТ и ЗДСл, но дори и да се приложи няма основание за преизчисление с коефициент на нощния труд в дневен.

Възразява и че нощния труд се приравнява на извънръден такъв, доколкото нямало доказателства за полагане на последния. Въззивникът моли, Окръжния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение като неправилно. Претендират се направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Р. Й. М. ,чрез адв.В. П. от АК-Плевен. В него се оспорва въззивната жалба. Навеждат се доводи за нейната неоснователност. Твърди се, че изводите на съда за субсидиарно приложение на общото граждански законодателство по отношение на полагания нощен труд и неговото заплащане е изцяло правилен. Това е основано на факта, че в наредбата от 2016г. липсва регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато е същестувала в наредбата от 2014г. При това положение действаща е нормата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ и нощния труд се преизчислува в дневен с коефициент от 1-143. Счита, че е налице празнота в нормативната уредба относно преизчислението на нощния труд, а същевременно преобразуването му представява извънреден труд, съобразно възприетото в чл.187 ал.3 и ал.6 от ЗМВР и чл.262 от КТ. Самата увеличена часова ставка е с 50% и в двата случая. Счита съща така, че правилно съдът е приел сумарното изчисляване на работното време по тримесечие и е определил същото като извънреден труд. Също така твърди, че исковата претенция е съобразена с периода на действие на тази нормативна уредба и с приемане на измененията в ЗМВР в сила от 11.07.2020г. В заключение моли решението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, като претендира присъждането на адвокатски хонорар по реда на чл.38 ал.2 вр. с ал.1 от ЗА.

В съдебно заседание, процесуалните представители на страните поддържат заявените в жалбата и отговора становища.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно 4 легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото. Предвид заявените в жалбата оплаквания въззивният съд следва да се произнесе само по тях.

Безспорно по делото е че за процесния период от 01.04.2019г. до 01.08.2020г. страните са били в служебни правоотношения и че въззиваемият е работил на длъжност „***“ в Районна служба „ПБЗН“ гр.Плевен при ОД „ПБЗН“ Плевен към ГД ПБЗН МВР София , като осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.

Страните не спорят, , че отработените от въззиваемия часове нощен труд за периода от 01.01.2019г. до 10.07.2020г. се изчисляват на 6 96, които превърнати от нощен труд в дневни часове с коефициент 1.143 се получава общо 795,528 часа. Разликата от 99,528 часа безспорно не е платена, като също така е безспорно, че възнаграждението за същите възлиза на 835,66лв.

Генералното възражение на ответника не е по отношение размера на положения нощен труд, преизчисляването му в дневен и съответно стойността на възнаграждението за него, а че нощният труд не следва да се превръща в дневен с коефициент 1.143, както и не следва да се заплаща като извънреден, с добавка от 50%.

5

Безспорен между страните е и размера на мораторната лихва, посочена в отговора на ответника за забавено плащане на това възнаграждение, която се изчислява на 85,54лв.

Спорни са въпросите: полагал ли е въззиваемият – ищец извънреден труд, за кой период и в какъв размер, следва ли да му се заплати трудово възнаграждение за този извънреден труд и в какъв размер?

Основния спорен по делото въпрос действително произлиза от липсата на изрична нормативна уредба, която се изисква от чл.187 ал.9 от ЗМВР.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на допълнително възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР . Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР . При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР.