Решение № 187 от 25.09.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Варна, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20263001000257 по описа за 2026 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, EИK 200299615, със седалище гр.София, срещу решение №21/14.01.2026 г. постановено по т.д.

№621/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която съдът е осъдил застрахователното дружество да заплати на С. И. С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, за разликата над 7 669.37 евро /равняващи се на 15 000 лв./ до присъдения размер от 15 338.76 евро /равняващи се на 30 000 лв./, вследствие на ПТП настъпило на 03.06.2023г., в гр.Варна, по вина на водача на л.а. марка “Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.

№ *****, с валидно сключена при ответника задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в полица №BG/30/122003735784, със срок на действие до 30.12.2023г., ведно със законната лихва считано от 16.09.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Въззивникът излага оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в съответната осъдителна част, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и в противоречие с доказателствения материал по делото. Основните доводи са за неправилно приложение нормата на чл. 52 ЗЗД. Определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди намира за завишено по размер, с оглед принципа за справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика. Определеният от съда размер на обезвреда не съответства на обема, интензитета и продължителността на търпените вреди. Моли съда да отмени решението в осъдителната му част за разликата над 7 669.37 евро, ведно със законната лихва върху сумата. Претендира присъждане на разноски в производството.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна С. И. С. е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата изцяло, с конкретно наведени възражения за неоснователност и необоснованост на същата. Претендира присъждане на разноски по делото.

1

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Тъй като първоинстанционният акт се обжалва частично, за разликата над 7 669.37 евро /равняващи се на 15 000 лв./ до присъдения размер от 15 338.76 евро /равняващи се на 30 000 лв./, решението е влязло в сила в осъдителната част за сумата от 7 669.37 евро /равняващи се на 15 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, поради к о е т о е формирана сила на пресъдено нещо относно основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му. Така, отчитайки обективните и субективни предели на формираната сила на пресъдено нещо на решението на ОС, следва да се приеме, че по делото са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл.52 ЗЗД.

В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертни заключения се установява, че ищецът С. И. С., в резултат на произшествието е получил счупване на лявата ключица, счупване на второ, трето и четвърто леви ребра, ожулвания по лявата предмишница, лявата подбедрица и кръвонасядане в областта на дясната мишница. Според вещото лице по назначената СМЕ, обичайният период за възстановяване от подобни травми, е с продължителност от около 1.5 месеца, но в настоящия случай лечението на травмата на ключицата е отнело около 3 месеца, поради забавяне на процеса на срастване на фрагментите довело до извършване на седмократна екстракорпорална ортотрипсия.

Посочената процедура е неинвазивна и представлява унищожаване на част от несрастналите повърхности, за да може свежи повърхности да срастнат. Според експерта въпреки зарастването, не е изключено лицето да изпитва дискомфорт при по-голямо натоварване, изискващо повече сила.

От заключението на вещото лице по СПЕ се установява, че в резултат на произшествието е настъпила негативна промяна в психичното и емоционалното състояние на пострадалия, като последвалото психическо възстановяване е продължило по-дълго от физическото. Според вещото лице, пострадалият е възвърнал обичайното си поведение от преди процесния инцидент, но с известни промени в поведението, тъй като вече много рядко карал мотор и това го лишавало от положителни емоции, които преди са му носили удовлетворение.

От показанията на свидетеля С.В. С.а, които съдът кредитира като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства, но и преценени по реда на чл.172 от ГПК, с оглед нейната заинтересованост се установява, че след произшествието, пострадалият е изпитвал силни болки в областта на гърдите и лявата ръка, като възстановяването продължило около 5-6 месеца, през които имал нужда от постоянна помощ от близките си.

Излага, че все още се оплаква от болки в лявата ръка, което му пречело в работата и ежедневните дейности.

По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя 2 винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.

Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, тогава решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение №22 от 11.03.2022 г. по гр. д. №117/2021 г. на Върховен касационен съд и редица други.

Степента, характерът и видът на уврежданията, посочени по-горе в мотивите, са обусловили болки, страдания със значителен интензитет в първите два месеца след катастрофата и са довели до необходимост от активната чужда помощ, като процесът на физическо възстановяване е приключил напълно в рамките на около три – четири месеца след инцидента, но преживеният стрес, проявените страхови изживявания и отбягващо поведение са нанесли психически страдания и негативни емоционални преживявания, които към настоящия момент са преодоляни напълно.

Анализът на събраните доказателства сочи, че претърпеният инцидент се е отразил негативно върху неимуществената сфера на ищеца, поради което критерият на справедливостта изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна степен да репарира неблагоприятните последици върху личността на пострадалата.

Гореизложеното, дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС – Варна, за определянето на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 338.76 евро. Тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания.

С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до уважения размер от 15 338.76 евро /30 000 лева/, поради което решението в обжалваната осъдителна част, следва да се потвърди.

С оглед изхода от спора в тежест на въззивника "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, EИK 200299615, със седалище гр.София, следва да бъдат възложени разноските направени от въззиваемата страна за заплащане на адвокатско възнаграждение за защита срещу въззивната жалба, в размер на 1070 евро.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №21/14.01.2026 г. постановено по т.д.№621/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, EИK 200299615, със седалище гр.София е осъдено да заплати на С. И. С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, за горницата над 7 669.37 евро /равняващи се на 15 000 лв./ до присъдения размер от 15 338.76 евро /равняващи се на 30 3

000 лв./, вследствие на ПТП настъпило на 03.06.2023г., в гр.Варна, по вина на водача на л.а. марка “Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *****, с валидно сключена при ответника задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в полица №BG/30/122003735784, със срок на действие до 30.12.2023г., ведно със законната лихва считано от 16.09.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, EИK 200299615, със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ на С. И. С., с ЕГН **********, от *****, сумата от е 1070 (хиляда и седемдесет) евро, представляваща направените във въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за защита срещу въззивната жалба, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4