Определение № 1434 от 05.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1434 гр. София, 31.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20248002900658 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Национална лозаровинарска камара„ против решение № 762/11.12.2023 г. по т.д.№ 731/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решжение № 740/08.06.2023г. по т.д.№ 1051/2022 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение са уважени предявените от „ВГ„ АД против касатора обективно кумулативно съединени искове, като Сдружение „

Национална лозаро-винарска камара„ е осъдено да заплати на „ВГ„ АД : 1/ 36 974,84 лева, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане – остатък от дължимо възнаграждение за предоставени услуги по използване на зали и фоайета, както и за осигурен кетъринг за гала вечеря на територията на хотел „ Маринела „ в гр. София, въз основа на сключени два договора от м. май 2017г. и за които услуги са издадени 5 фактури, вкл. процесните № 0000306244/09.06.2017 г. / частично неразплатена / и № 0000306245/ 09.06.2017 г. / изцяло неразплатена / и 2/ 11 965,32 лева, на основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД – обезщетение за забава в изплащане на главницата, за периода 31.03.2019 г. – 07.06.2022 г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като формално се позовава на всички пороци по чл. 281, т. 3 ГПК .

По същество обосновава касационен довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид : 1 / Произнасяне на всяка от съдебните инстанции по възражение за спиране на погасителната давност, на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/, каквото ищецът не е противопоставил в преклузивния за това срок. Счита, че неоснователно съдът е приравнил общото възражение на ищеца, за неоснователност на 1 противопроставеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, на конкретно възражение за налично основание за спиране на същата; 2/ отказ на въззивния съд да се произнесе по възражението на ответника, че представените от ищеца фактури не съдържат всички необходими реквизити, не са редовно издадени, липсват подписи в същите и следователно не могат да служат като доказателство. Счита за необоснован извода на съда, за доказано изпълнение на възложеното, единствено на базата на частичното плащане по една от фактурите и осчетоводяването на същите в счетоводството на ответника. Позовава се на чл. 7, ал. 10 от сключените договори, според който, за предаване / приемане на изпълнението е уговорено изготвянето на съвместни протоколи, както и на разпитаните свидетели, които не установяват изпълнение на твърдените услуги, още помалко по възлагане на Сдружение „ Национална лозаро-винарска камара „ , посочвайки действителния организатор на събитието – 40-ти Световен конгрес по лозарство и винарство и 15-та Генерална асамблея на международната организация по лозарство и винарство - Изпълнителна агенция по лозата и виното.

Ответната страна – „ВГ„ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснованост на допълнителния селективен критерий по формулираните въпроси, обосноваван в хипотезите на чл. 280, ал.1 , т.1 и т.3 ГПК.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното :

„ВГ“АД твърди, че през 2017 г. е сключило с ответното Сдружение два договора, за организиране и обслужване на събития и предоставяне на хотелско настаняване на територията на хотел „ Маринела - гр.София . В изпълнение на същите е предоставило услуги – хотелско настаняване, ползване на зали и фоайета , организиране на кетъринг и цялостно обслужване на провежданите от Сдружението събития на територията на хотела , на 10 дати , в периода от 27.05.2017 г. до 05.06.2017 г.. Твърди, че за изпълнението на тези услуги са съставени 5 фактури, вкл. тези с № 0000306244/09.06.2017 г. и № 0000306245/09.06.2017 г. Твърди, че ответникът е извършил пълно плащане по част от тях и частични плащания по други, като по процесната № 0000306244/09.06.2017г. е останал неразплатен остатък от 14 394,01 лева, а по фактура № 0000306245/09.06.2017г. е дължима пълната стойност от 22 580,83 лева.

Ищецът твърди, че е отправил покана за доброволно плащане, връчена на ответника на 30.01.2018г. и претендира обезщетение за забава в издължаване на главницата, в размер на 35 765,65 лева. Ищецът акцентира на извършените от ответника частични плащания, като доказателство за съществуваща помежду им облигационна връзка с посоченото основание и 2 предмет и за изпълнение на възложеното.

Ответникът е оспорил исковете. Признава сключването на два договора от 2017 г., във връзка с организиране на гала вечеря за 40-тия Световен конгрес по лозарство и винарство и 15- та Генерална асамблея на Международната организация по лозарство и винарство, като за ползването на зали и фоайета в хотел „Маринела„ - София , за храни и напитки, обслужване и консумативи Сдружение „ Национална лозаро-винарска камара „ се е съгласило да заплати, съответно : по единия договор 45 179,67 лева с вкл. ДДС и по втория – 168 788 лева с вкл. ДДС, в срок до 20.05.2017 г.

Ответникът твърди предоставени услуги на по-ниска от договорената стойност, която е заплатил, съответно : на 30.05.2017 г. – 11 550 евро и 43 149,97 евро , на 17.10.2017 г. – 35 000 лева и на 22.11.2017 г. – 35 000 лева. Оспорва да дължи възнаграждение за предоставени услуги над тази стойност. Оспорва „редовността, съдържанието и дължимостта по издадените фактури „ . Противопоставя и възражение за погасяване на главницата по давност, респ. на акцесорната претенция по чл. 119 ЗЗД , с начало 20.05.2017 г. - срокът, в който съгласно договорите е следвало да се заплати договореното възнаграждение.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва основателността на възраженията, като намира, че в доказателствена тежест на ответника е да посочи кои услуги е приел за изпълнени и кои - не. Относно погасителната давност се позовава на датата на издадените фактури – 09.06.2017 г. спрямо датата на исковата молба – 08.06.2022 г. Позовава се на прекъсване на давността с признание на длъжника, каквото счита, че са частичните плащания на задължението, с последна дата 22.11.2017 г.. Счита, че доколкото не са договорени изменения на сключените договори, същите имат силата на закон и обвързват страните, както и че изпълнението следва да бъде доказано, съобразно разпределена от съда доказателствена тежест, каквато съдът дължи и с оглед оспорването на фактурите.

В допълнителния отговор ответникът оспорва частичното плащане, като признание за задължението, както и обвързаността си с договорените суми, независимо от стойността на реално изпълненото .

С определение от 25.10.2022г. съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ищеца , че следва да установи сключването на договори за предоставените услуги, при твърдените предмет и цена и тяхното изпълнение, вкл. приемането му без възражения от ответника. В изпълнение на указанието, с молба от 09.09.2022 г. ищецът е представил email кореспонденция на хартиен носител и отправил доказателствени искания за ССЕ и допускане на свидетели, уважени от съда. ССЕ е установила осчетоводяване на четири от издадените 5 фактури, вкл. осчетоводяване на двете процесни от ответника, включването им в справки – декларации по ЗДДС и в дневниците за покупки с данъчен период м.12.2017 г..

Потвърждава частични погашения от ответника, в размер от общо 176 983,84 лева / при превалутиране на еврови плащания в лева /, отнесени от ищеца по начин, обуславящ частично дължим остатък по фактура

0000306244/09.06.2017г. – 14 394,01 лева и изцяло дължима сума по фактура 3

№ 0000306245/09.06.2017г. – 22 580,83 лева или общо за 36 974,82 лева. Сума в такъв размер вещото лице е установило като отписано от ответника задължение с контрагент

„ВГ„ АД, поради изтекла 5-годишна погасителна давност. Разпитаната свидетелка на ответника потвърждава сключени от Сдружението два договора - „ за кетъринг „ и „ вечеря „ , като отрича да са организатори на събитието, а само финансово подпомогнали го , с ангажимента по двата договора.

Първоинстанционният съд е уважил исковете, като е приел, че представените два договора установяват възникнала между страните договорна връзка, с посочения от ищеца предмет, при общо дължимо по същите възнаграждение от 213 967,67 лева и частично разплатени от ответника 176 983,84 лева. Съдът е приел, че независимо от уговореното в чл. 7, ал.10 от договорите приемане на изпълнението въз основа на изрично съставени двустранни протоколи, каквито няма спор , че не са съставени, не съществува пречка изпълнението да бъде доказано с други доказателствени средства. Приел е, че изпълнението е доказано с осчетоводяването на фактурите от ответното Сдружение , включването им в справките – декларации по ЗДДС, частичното плащане и изричното отписване на неразплатения остатък от ответника, като погасено по давност задължение към „ВГ„ АД. Съдът е приел, че плащането е било дължимо със срок до 20.05.2017 г. и към датата на исковата молба е изтекъл 5 – годишен срок, достатъчен за погасяването му по давност . Последното не е прието за настъпило, с оглед спирането й в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП във връзка с пар.13 от ПЗР на закона, според който спрелите да текат срокове по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в ДВ . Спирането на течението на давността е съобразено и при уважаване на акцесорната претенция за лихва за забава, отхвърлена за периода 30.01.2018 г. – 30.03.2019 г.. и за сума над размера от 11 965,32 лева.

Във въззивната си жалба ответникът поддържа доводи, идентични с касационните.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е споделил установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, препращайки на основание чл. 272 ГПК към мотивите му. По отношение доказване на облигационната връзка и изпълнението на ищеца идентично се е позовал на факта на осчетоводяване от ответника издадените фактури, като признание за дължимост на сумите по тях, при визиран в същите предмет на услугата, кореспондиращ с договореното. Приел е, че общото оспорване от ищеца на основателността на възражението, за погасяване на исковете по давност е достатъчно, за да се произнесе и по наличието на конкретно основание за спиране - чл. 3 ,т. 2 от ЗМДВИП вр. с пар.13 от ПЗР на същия , съответно е споделил и извода на първоинстанционния съд за спиране течението на давността , предвид което и неоснователност на възражението 4 на ответника за изтекла погасителна давност.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Допустимо ли е съдът да се произнася относно обстоятелства, спиращи давността, без съответната страна да е навела в процеса такова твърдение, респ. възражение ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК , поради противоречие с приетото в решения по т.д.№ 1106/2010 г. и т.д.№ 34/2013 г. на ІІ т.о. и гр.д.

№ 6832/2014 г. на ІV г.о. на ВКС и 2/ Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане на спора да обсъди всички оплавания на страната, посочени във въззивната жалба ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в идентична хипотеза, с приетото в решения по т.д.№ 1106/2010 г., т.д.№ 78/2010г. , т.д.№ 3768/2014г. на ІІ т.о., гр.д.№ 1783/2020 г. и гр.д.№ 891/2010 г. на І г.о. на ВКС.